Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Русе
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
Адв. Петър Николов откровено и мъдро за кошмара COVID 19, през който премина!
Автор: Пламена Николова 10:08 / 27.11.2020Коментари (0)412
© Фейсбук
Един от най-известните варненски адвокати, Петър Николов, носител на множество престижни отличия за работата си, попадна в "окото на бурята" с коронавируса в разгара на лятото, когато българите бяха взели глътка въздух след стреса на извънредното положение и смятаха, че сме на път да забравим за този кошмар. 

Тогава адв. Николов "взриви" мрежата с откровеното признание, че е станал жертва на коронавируса и призова всички, които са контактували с него да вземат необходимите мерки. 

След лечение у дома, адв. Николов се влошава и се налага спешно да бъде хоспитализиран. Малко след неговото изписване, Varna24.bg му зададе няколко въпроса, с уговорката да върне отговор, когато се чувства емоционално готов за това. 

Публикуваме откровените и мъдри размисли на човек, преборил коронавируса, за това как променя физиката и психиката ни "злодеят" COVID 19.

- Адвокат Николов, всички ви познават като борбен и жизнерадостен човек, това обаче не ви спести срещата с "най-модерният вирус", в чието съществуване за съжаление все още има хора, които се съмняват. Кое ви даде основание през лятото да се усъмните, че се касае именно за този вирус, а не за летен грип, примерно?

-Беше лято и никой не вярваше, че има такова нещо. Мислех си, че е обикновена настинка. Не съм допускал, че може да бъде коронавирус. Личната ми лекарка обаче видя, че много кашлям и ме изпрати да си направя тест. До последно, дори и когато бях на легло, си мислех, че тестът ще е отрицателен. После помня, че когато казах, че е положителен, жена ми много се притесни. Аз като че ли не можах да реагирам, може би си мислех повече за семейството ми отколкото за мен. И тогава разбрахме, че най-модерният вирус вече е реалност в нашата къща. Кога потърсихте лекарска помощ и какво се случи след това, тъй като знаем, че алгоритъма за действие не е много ясен? Потърсих я едва на втората седмица и може би на 10-я ден, откакто ми беше дискомфортно. Изпратиха ме на рентген и кардиолог заради високото кръвно, но се оказа, че ми няма нищо, направих и кръвни изследвания. След това отидох до инфекциозното, там ме прегледаха, изписаха ми лечение и ме изпратиха да си направя тест. Това ме забави още с два дни и докато отида за тест станаха три. Вече едвам вървях, а се оказа, че в такива моменти ти е много трудно да намериш мястото, в което да направиш проба. Оказа се, че някои са до обяд, други работят със записвания, трети дават резултати на другия ден, четвърти на едно място правят PCR тест, на друго не и така обиколих района няколко пъти. Чувствах се като стар човек тръгнал на последния си път по никое време.

- Какви точно бяха симптомите на заболяването при вас? 

-Температура от 35,6 до 39,2 градуса, сутрин замръзвах на 35,6, после рязко се стоплях на 37,6, понякога качвах до 38 и 39. Поддържах постоянно, особено вечер 37,6. Кашлях много, водата ми горчеше, бях изцяло отпаднал, едвам ходех, имах кръвно 180 на 120, пулсът ми беше 100, потях се много, по цели нощи, преобличах се по 4 пъти.

-Доколкото ми е известно първоначално ви е даден съвет да се лекувате у дома, с какви медикаменти беше назначено това лечение и дадоха ли те ефективен резултат?

-Първоначално ми казаха, че няма места в болницата и ме изпратиха с една рецепта към вкъщи, изписаха ми антибиотици и пробиотици, лекарства за кръвно. Не знам доколко дадоха ефективен резултат, на края на втората седмица вече се чувствах доста изтощен и психически, и физически.

- Защо се наложи влизането в болница, как премина лечението там?

- След като цяла седмица живях сам и се лекувах сам, една нощ просто не можех да спя повече, защото не можех да дишам легнал по гръб. Тогава взех да се интересувам какви са ми възможностите някой да ме прегледа. И тук изиграха много важна роля приятелите ми, които ми помагаха онлайн със съвети при лечението. Те ме насочиха, че имам право да се обадя на тел. 112 и да обясня състоянието си, тъй като сам не мога да отида на преглед в болница. Хората ме изслушаха доколкото можех да говоря и ми казаха, че преценяват, че трябва да изпратят линейка. Тогава си спомням, че дойде един мъж в скафандър, изглеждаше като във филм на Кубрик. Аз си стегнах набързо раницата и поех към линейката. В болницата една сестра ми се сопна: "Е, вие какво искате!ы Казах й, че не съм дошъл за удоволствие, а защото вече не знам какво се случва с мен след 2 седмици домашно лечение. И тя млъкна. Предполагам, че имаше риск от влошаване, решението да вляза в болница не беше мое, аз просто се съгласих, че това е редно и разумно в случая. Когато разказах на мой приятел, който беше много по-зле от мен, какви са ми симптомите, той ми каза, че аз не съм за домашно лечение и се оказа прав.

- Какво е изживяването и променя ли коронавируса емоционално, физически, психически?

- Изживяването е като да се возиш на влакче на ужасите. Вирусът те разхожда нагоре надолу, като неканен гост в тялото ти, пипа ти настройките, върти ти станциите. И ако оцелееш. Чувстваш се като гостенин в собственото тяло, затворен в асансьор, който пътува от първия до петнайстия етаж и не можеш да го спреш и да слезеш. Физически отслабваш с всеки изминал ден, вирусът е много изтощаващ. От температурата и потенето не може да спиш, по цяла нощ гледаш филми и сякаш животът ти става като филм. Странните сънища стават неизбежни, в тях сънуваш, че не можеш да се излекуваш. Мислите ти са свързани с това, какво ще стане с твоето семейство, ако нещо…Беше ме срам да кажа, че съм болен. Лежах и издавах странни звуци. Това беше синдром. Да чувам как муча и да не контролирам това. Да се питам аз ли бях, стори ли ми се, счу ли ми се. Всеки ден се снимах в болницата, не можех да повярвам, че това съм аз, лицето ми беше изкривено от болка, нямаше я моята усмивка.

Чувствах се като гост в собственото си тяло. Сякаш нещо се раждаше в мен, а друго умираше. Сякаш идваше един нов прероден човек, който ми казваше: "Здравей, от днес аз ще живея в теб. Аз ще съм новото ти Аз, ще забравиш от утре да си губиш времето, да водиш безсмислени спорове, да правиш излишни неща, да общуваш с излишни хора, ще изтрием с гума всичко това и ще живееш нов живот. В същия дом, със същите хора, ще правиш същото, което си правил преди това, но ти няма да си същия. И нещата вече няма да същите, ще бъдат по-добри".

Бяха ли поставени близките ви под карантина и как се отрази на семейството ви този стрес?

- Да, съпругата ми и детето, което е на 3, бяха карантинирани. И за тях беше нещо ново посред лято да стоят вкъщи, особено за детето, което искаше своите игри и да излиза. Как да му обясниш, че не може. Абсурдно е някак си. Помня как идваха под прозореца на апартамента ни от там се гледахме. Малкият искаше да идва след градина “при Тати". И така ще го запомня, хваната за ръка с баба му, на отсрещния тротоар как ми маха и ми казва: "Тати, слез долу". А аз само се усмихвам и му махам.

- Как се чувствате в момента и какво искате да кажете на хората, които все още подозират, че това е просто една конспирация и такова "животно" като коронавируса не съществува?

- Ще кажа, че всеки има право да мисли каквото си иска, включително че няма коронавирус, но досега доказателства за това няма. Всеки път, когато питам някой на какво се базират предположенията, получавам клипове от съмнителни типове и това са всички доказателства на конспиративните теории. Получава се така, че колкото едните ни облъчват, че има Ковид и не вярваме в това, манипулацията става пълна с тези, които ни карат да вярваме, че няма Ковид. Това е съвършения кръг на манипулацията, обществото е разделено и съсредоточено да спори "За" и "Против", и така почти никой не вижда по-важните цели.

- Какви са те?

- Предстоят промени в човечеството и те не са случайни. Това е поредната фаза, в която ще трябва да навлезем, но разбира се ще има много несъгласни, а Ковид е поредната революция, която се извършва чрез нашите дела. Война без бойно поле, но с военно количество жертви. Това е твърде познато и аналогията със събития от началото на миналия век е много голяма. Затова, ако трябва да сведем нещата на ниво на отношенията между хората, световната конспирация не ни е виновна, че отказваме да приемем болест, която съществува, че отказваме да се пазим и така заразяваме другите, че не мислим за никой друг, освен себе си, от глупост, не от инстинкт за самосъхранение, а от гордост и самонадеяност. Вярвайте, в каквото пожелаете, но не забравяйте да бъдете човеци, това е единственият шанс да победим!




Още по темата: общо новини по темата: 6456
09.03.2021 »
09.03.2021 »
09.03.2021 »
09.03.2021 »
09.03.2021 »
09.03.2021 »
предишна страница [ 1/1076 ] следващата страница






Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Русе и региона.
e-mail:
Анкета
Ще почивате ли идната зима?
Да, в България
Да, в чужбина
Не
Не съм решил/а още

РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:
За контакти
За реклама
Правила
©2008 - 2018 Медия груп 24 ООД. Ruse24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Ruse24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Ruse24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: