Български лекарски съюз представя редица предложения и искания в резултат от проведени срещи и обсъждания с членовете на съсловната организация, представители на лечебни заведения, дружества по медицински специалности, висшите медицински университети.

От Съюза предупреждават, че предложенията не са плод на теоретични разсъждения, а отразяват реалните нужди и предизвикателства, пред които лекарите в България се изправят в ежедневната си работа. Проблемите, с които се сблъскват медицинските специалисти, са многопластови и касаят както администрирането на медицинските дейности, така и осигуряването на необходимата подкрепа за развитието на професионалната им квалификация и безопасността на работата им.

"Считаме, че законодателните промени, които предлагаме, са основополагащи за усъвършенстването на здравната система, като същевременно имат за цел да подобрят условията на работа за лекарите и да повишат качеството на медицинската помощ за пациентите. Нашите предложения се основават на конкретни примери и практически проблеми, с които ежедневно се сблъскваме, и са формулирани в контекста на обективните нужди на медицинските изпълнители, които трябва да бъдат защитени и подкрепени", пишат от БЛС.

1. Предварителната верификация на пациентите

БЛС последователно подкрепя изграждането и внедряването на Националната

здравноинформационна система (НЗИС), включително достигане до

пълна електронизация на процесите в здравеопазването. Това обаче предполага не просто дигитализация на съществуващи хартиени практики, а внимателно проектирана промяна на ключови етапи от взаимодействието между пациент, изпълнител и публичния платец, така че контролът да бде едновременно ефективен, пропорционален и щадящ клиничната работа. В този контекст БЛС предлага законодателно въвеждане на задължителна предварителна верификация на пациента преди извършване на медицинската услуга, по аналогия с утвърдените механизми в банковата сфера при онлайн плащанията (двуфакторно потвърждение чрез еднократен код). Предварителната верификация да има характер на електронно потвърждение "в реално време", чрез което пациента удостоверява, че именно той получава конкретната услуга от конкретен изпълнител и в конкретен момент, а при липса на валидно потвърждение медицинската услуга да не се предоставя, респективно да не се заплаща с публични средства.

2. Задължително продължаващо медицинско обучение

БЛС настоява и за законодателно въвеждане на задължително продължаващо

медицинско обучение (ПМО) като системен и непрекъснат процес на поддържане, актуализиране и надграждане на професионалната компетентност на лекарите през целия им активен професионален живот. ПМО следва да бъде разглеждано не като формална административна тежест, а като ключов инструмент за безопасност на пациента, за качество и ефективност на медицинската помощ и за устойчивост на здравната система.

Мотивът е еднозначен - темповете на натрупване на медицинско знание, въвеждането на нови технологии (дигитални платформи, изкуствен интелект, пр.), динамиката на лекарствените терапии и обновяването на клиничните ръководства правят невъзможно поддържането на високо ниво на компетентност без институционално гарантирана рамка за учене през целия живот. 

3. Преразглеждане на потребителската такса 

БЛС счита, че фиксираният размер на потребителската такса за оказана медицинска помощ — 2,90 лв., определен още през 2012 г., е напълно изгубил своето първоначално предназначение и не отговаря на съвременните икономически и социални реалности. Таксата бе въведена с идеята да осигури символично, но реално участие на осигурените лица в разходите за медицинска помощ, като инструмент за споделяне на отговорността между пациента и системата, и в същото време да представлява минимален компенсаторен механизм за изпълнителите на медицинска помощ. Според Съюза тази функция обаче отдавна е обезсмислена поради продължителното неизменяне на размера й.

4. Отпадане на прекратяването на договора на изпълнител на извънболнична медицинска помощ при отчетена, но неизвршена дейност 

БЛС предлага целенасочена промяна на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" от 330, така че прекратяването на договора на изпълнител на извънболнична медицинска помощ при отчетена, но неизвършена дейност да отпадне като задължителна законова последица. Вместо това, предложението е да се въведат строги, но пропорционални имуществени санкции и градиран контрол, които да бъдат детайлно разписани в НРД. 

5. Промени в организацията и компетентността на комисиите по професионална етика в БЛС

БЛС предлага създаване на ясна, предвидима и двустепенна система за

разглеждане на нарушения на Кодекса по професионална етика на лекарите, при която прва инстанция е Комисията по професионална етика към районната колегия на БЛС, а втора инстанция е централната Комисия по професионална етика на БЛС. Решението на централната Комисия по професионална етика на БЛС следва да подлежи на съдебен контрол по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред административния съд по седалището на съответната районна колегия. 

6. Промяна на чл. 59, ал. 10а от 330

БЛС предлага добавяне на ново изключение към чл. 59, ал. 10а от 330, което да касае лицата, които работят като хабилитирани лица по смисъла на §1., т. 18 от

България във висшите медицински училища (ВМУ). Според настоящата редакция на закона, НЗОК не заплаща дейността на лекари, които не са посочени в договора по чл. 20, ал. 1, т. 4 от 330 за оказване на медицинска помощ като специалисти на основен трудов договор в лечебните заведения за болнична медицинска помощ. БЛС настоява горепосочените хабилитирани лица да бъдат изключение от това правило и техните дейности в болничната помощ да бъдат заплащани от НЗОК, въпреки че не са на основен трудов договор в съответното лечебно заведение за болнична медицинска помощ.

7. Право на отписване на пациенти от пациентски листи на лекарите от

първична медицинска извънболнична помощ

БЛС настоява за важна промяна и в регулацията, свързана с правото на лекарите от първична медицинска извънболнична помощ и лечебните заведения за първична медицинска извънболнична помощ да могат да отписват пациенти от своите пациентски листи в случаи на грубо, агресивно, неуважително и друго подобно отношение от страна на пациентите. Според тях тази промяна е необходима за осигуряване на сигурност и защитеност на лекарите, както и за създаване на по-добра и по-уважителна връзка между лекаря и пациента, която е основа за качественото предоставяне на медицинска помощ.

 

8. Премахване на задължението за повторно предоставяне на информация на

НСИ

Към настоящия момент съгласно чл. 6, ал. 3 от Закона за лечебните заведения, вр. с чл. 27 от Закона за здравето лечебните заведения са задължени да предоставят една и съща информация за извършената дейност както на НСИ, така и в НЗИС, което води до ненужно дублиране на административни усилия и създава излишен натиск както върху самите лечебни заведения, така и върху здравните институции, които вече работят в условията на изключително натоварена ежедневна дейност.

Всяка извършена медицинска и немедицинска дейност в лечебните заведения се въвежда в реално време и съхранява в НЗИС, която е собственост на Министерството на здравеопазването. Това означава, че информацията по чл. 6, ал. 3 от Закона за лечебните заведения вече е в наличност в съществуващата НЗИС, която има за цел да улесни процесите на централизирано сбиране и обработка на данни в здравеопазването, като елиминира нуждата от дублиране на административни действия.

С конкретните предложения адресирани до министъра на здравеопазването, до председателя на комисията по здравеопазване и управителя на НЗОК може да се запознаете ТУК.