Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Позитивите от влизането на България в еврозоната безспорно е освобождаване на ликвидност, защото тя вдъхва допълнителна увереност на банковата система с достъпа до ресурс, че е допълнително капитализирана при евентуален шок. Тази оценка даде Дончо Донев, генерален мениджър "Пазари" в Пощенска банка, по време на на годишната банкова конференция Banking Today, организирана от Investor.bg.

Той подчерта, че тази сигурност може и да не се се усеща от потребителите, но създава нова стойност за банките след преминаването към еврото като намалява още един риск.

Според Цветанка Минчева, главен изпълнителен директор на УниКредит Булбанк, освен че банките спазиха важния за държавата срок с преход към еврозоната, те "по изключителен начин включиха страната ни в един по-голям пазар". Тя посочи, че все още е рано да наблюдаваме големи промени.

Думите ѝ подкрепи Теодор Маринов, член на управителния съвет на и изпълнителен директор "Финанси“ на ОББ, който също отбеляза позитивния ефект на трансакциите. Банкерът напомни, че обемите на банковия бизнес през първите три месеца на годината по принцип не са най-силните за банките като бизнес, но подчерта, че като резултат от превалутирането се наблюдава добра динамика в разплащанията с карти. Той очаква нагласите на бизеса да се променят заради геополитическия конфликт, но се надява да няма изненади при по-голяма предпазливост за предприемачите.

Димитър Дилов, изпълнителен директор на Банка ДСК, добави, че времето на провеждане на конференцията е подходящ, за да се ориентират клиентите. Той е убеден, че промените ще са в позитивна посока заради освободената ликвидност.

Цветанка Минчева смята, че инвестиционният климат зависи от глобалната икономическа ситуация и е необходима повече предвидимост, по-добре изградена среда и способност на банките да помогнат на бизнеса. Тя съобщи, че има производствени сектори, които се развиват добре с проекти, но въпреки апетит за инвестиции "на пръсти се броят инвестиционни проекти в чужбина“.

Лихвена политика в евро

Що се отнася до движението на лихвите, Дончо Донев напомни, че лихвената политика на Европейската централна банка ни е засягала винаги. "Сега лихвите през Юрибор се покачват и това притеснява паричния пазар по отношение управлението на лихвения риск“, коментира той.

Банкерът посочи, че домакинствата няма да са засегнати, защото много малко кредити са базирани на Юрибор. Той предположи, че отражение ще има за банки, които оперират на паричните пазари, свързани с ЕЦБ, и това може да им окаже ефект.

Донев подчерта, че банките управляват лихвения риск. Той очаква и в бъдеще сделките, които ще се базират на Юрибор, да са за средни и големи компании. Той предположи, че сега, когато България е член на еврозоната банките ще бъдат още по-внимателни заради повишаващия се интерес към подобни тип сделки.

По думите му банките ще продължат да рекламират такива продукти, за да има предсказуемост при такива сделки.

Илиан Георгиев, главен изпълнителен директор на Българо-американската кредитна банка (БАКБ), в предаването "Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria, отбеляза, че повишаване на лихвите от Европейската централна банка се предвижда до седмици, но за кредитите у нас увеличението за потребителите ще бъде плавно чак в края на годината, като бизнесите може по-рано да го усетят.

Противодействие на кибератаки

Димитър Дилов напомни, че банките разполагат с модели за ранно предизвестяване за риска, които оценят неблагоприятни събития. "Нашата работа е да симулираме представата си за бъдещето, за да можем да кажем с голяма доза сигурност какъв ще бъде ефектът върху операциите на банката“, добави той.

Банкерът посочи, че за това помагат надзорните мисии на Европейската централна банка и стрес тестовете за банките, с които сценарии оценяват събития от непредвидими конфликти. За пример той посочи колко е важно да се прецени как дадена банка ще издържи на шокове при ипотечните кредити. Той отчете, че корпоративното кредитиране продължава да расте по-бавно за сметка на домакинствата. Причината, според него, е че страната ни преминава през турбуленции и това влияе на рисковия апетит. Той смята, че банките помагат на клиентите да излязат на пазари извън България, но ще одобряват проекти, които да осигурят цялата верига на бизнеса.

Дилов обясни, че при вземането на инвестиционно решение е много важно да има прозрачност при ипотечните заеми, за да се прецени колко скъп ще бъде един кредит за дадено физическо лице, за да са ясни рисковете за доходите, инфлацията и средата за 25 годишен срок. Той заяви, че няма разграничение при регулации и бизнес, а синергията дава възможност да се направи анализ не само за текущата ситуация, "но да симулираме с промяна за лихвен проценти“.

Теодор Маринов обърна внимание, че критериите за кредитен риск са различни за секторите и това изисква стратегии и специфична експертиза, за да са подготвени клиентите за противодействие на кибератаки. Той е категоричен, че мениджмънтът трябва да оценява рисковете, за да ги управлява по-добре.

Влиянието на таксите

Банкерът отчете, че българската банкова система печели добре с ръст 10% за повече от пет години при такси и комисиони. "Относителният дял от таксите се конвергираше към европейските нива“, посочи Маринов и допусна, че този вид ще бъде под натиск, защото има конкуренти от модели на финтех. "Ще продължат да се вдигат таксите, ако не намери други източници на доход извън банковите услуги“, очаква банкерът.

Според Цветанка Маринова е добре да се дискутира този въпрос, защото е важно да има устойчивост на капитала. "Около 60% от таксите са от корпоративни клиенти, като съотношението с домакинствата е 60:40“, обясни тя. Прогнозата ѝ е, че този дял ще расте, но не с повишаване на цените, но ще зависи от развитието на икономиката и ща расте с развитие на пазара.

Ще продължи ли консолидацията

Цветанка Минчева напомни, че капиталовите изисквания имат необходимост от силни банкови играчи. Що се отнася до УниКредит Булбанк, тя посочи, че банката  расте органично, но е готова за операции за растеж в полза на клиентите и това е част от процесите на консолидация

Теодор Маринов е категоричен, че секторът е конкурентен и средата влияе на клиентите да правят избор. Той предположи, че може да има консолидация единствено заради конкуренцията и посочи, че у нас има много малки банки, което е атипично за европейските страни, но има модел, в който и малки банки се конкурират.

Дончо Донев прогнозира, че в следващите години ще има окрупняване на банки и групи около тях при съчетание със застраховане, управление на активи и пенсионни услуги.