Наименованието Коледа идва от римските празници Календи, посветени на зимното слънцестоене (от думата "календе"). До IV век в Календара на православната църква няма празник, посветен на рождеството на Христос. Празнува се възкресението и възвръщането му в небето и неговото кръщение. Разделянето на двата празника става едва в IV-V в. под влияние на древните езически вярвания. Именно в дните между 17 и 23 декември представителите на старата вяра в Рим чествали бог Сатурн, а на 25 декември римляните славели слънцето и победата му над тъмнината. Календарните обреди у славяните са свързани със започването на годината, със слънчевия кръговрат през декември. С все по-широкото разпространение на християнската религия, раждането на слънчевия Бог било свързано със символичното име-определение, дадено на Христос като "слънце на правдата". Постепенно Богът на слънцето се идентифицира със слънцето на правдата - Христос, а рождения ден на езическия бог се превръща в негово рождество.