Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Психиатърът д-р Цветеслава Гълъбова обяснява в предаването "Здравето на фокус" на Радио ФОКУС кога тревогата е нормална, кога се превръща в тревожно разстройство и защо гледането всеки ден на новини води до тревожност. 

Д-р Гълъбова, в последните години тревожността в обществото нараства. Болен ли е съвременният човек или просто живее твърде бързо? 

Отговорът, за съжаление, е да – съвременният човек е болен. Слава Богу, невинаги е болен в клиничния смисъл на думата, но има състояния, които го карат да се чувства некомфортно и респективно това влошава неговото качество на живот. 

Горчивата истина е, че съвременният човек по много причини, основно свързани с начина, по който живее, с предизвикателствата, пред които е изправен всеки ден, включително и с геополитическата и вътрешнополитическата обстановка у нас, е станал невротик. И това не е само мое заключение на база личния ми опит с такива пациенти. Има доказани и изнесени статистически данни от Световната здравна организация за влошаване на психичното здраве на хората именно във връзка с непрекъснатия стрес, на който те са подложени. 

Това е устойчива тенденция в последните десетина години, с която явно човечеството не може да се пребори. Все по-често се налага състоянията, които са резултат от този стрес – понякога ние сами си го създаваме – да бъдат диагностицирани и лекувани от специалисти. Не само психолози, а и психиатри. Т.е. много често се налага да се включи и медикаментозно лечение за овладяване на тревожните разстройства – така се нарича цялата група от разстройства. 

Как да разграничим нормалната тревога от така наречената генерализирана тревожност? 

Генерализираната тревожност е едно от тревожните разстройства. Те са няколко. Тук се включват фобиите, хипохондрията, обсесивно-компулсивното разстройство, паническите разстройства, смесените разстройства. 

Виждате, че "букетът“ от тревожни разстройства е много шарен, много голям и той се развива на база повишена тревожност. 

Тревожността по принцип е едно здраво качество. Тя е тази, която ни кара да мислим критично, която при опасност ни кара да предвиждаме последствията от нашето поведение и то да бъде разумно. Това е така наречената базова тревожност, която всеки от нас нормално носи. 

Проблемът започва, когато тази базова тревожност се покачи по най-различни причини и стане благодатна почва за развитие на тревожните разстройства. 

Трябва да помислим, че е възможно да развиваме тревожно разстройство, когато настъпи промяна в нашето обичайно поведение – когато започнем да получаваме панически кризи, когато ставаме тревожни без повод, когато имаме симптоми на обсесивно-компулсивно разстройство или започнем твърде много да се притесняваме за здравето си.

Често пъти това е неоснователно – търсим непрекъснато симптоми на болести в себе си, което ни мотивира да посещаваме непрекъснато лекари. 

Или когато започнем да ставаме депресивни – да имаме потиснато настроение, да не можем да спим, да имаме повишена плачливост без повод. Или когато нещата, които преди са ни носили удоволствие, спират да ни интересуват и се отказваме от тях. 

Това са симптоми, които трябва да светнат една "червена лампичка“, че може би се случва нещо с нашето психично здраве и е добре да посетим психиатър. 

Диагнозата "тревожно разстройство“, както всяка друга диагноза, се поставя единствено и само от лекар. Лечението може да бъде само с медикаменти, само с психотерапия или комбинирано. 

Все още в обществото съществува стигма по отношение на посещението при психиатър. Достатъчно компетентен ли е психологът да прецени дали човек се нуждае от психиатър? 

Прави ми впечатление, че все повече психолози съветват своите клиенти да посетят психиатър, когато преценят, че това е необходимо. Това е много добра тенденция. 

В миналото по-често се случваше психолози да се опитват да лекуват състояния, които са извън тяхната компетентност, а понякога дори да препоръчват психотропни медикаменти. Това беше опасно. 

В последните 7–10 години все по-често психолозите, когато установят чисто медицински симптоми, насочват своите клиенти към психиатър и провеждаме съвместна терапия. 

Твърди се, че вторият мозък е в червата – метафора или медицински факт е това? 

Стомашно-чревната система е тази, която заедно с кожата реагира най-силно на стрес. Често първите прояви на тревожни разстройства са именно симптоми от страна на храносмилателната система. 

От тази гледна точка това е медицински факт, но до известна степен е и метафора. 

Храната също има значение за нашето настроение. Например шоколадът е известен с това, че може да подобри настроението. Самият акт на хранене има успокояващ ефект, но тук е и рискът това да прерасне в хранително разстройство. 

Какво означава психична хигиена? 

Това е кратък въпрос с много дълъг отговор. В социалната медицина има един основен постулат – и най-скъпата профилактика е по-евтина от най-евтиното лечение. 

Ако ние сме получили домашно възпитание в хармонична среда, със силни емоционални връзки между членовете на семейството, с подкрепа и разбиране, с налагане на ограничения, когато това е нужно, тогава рискът да развием тревожно разстройство е много малък. И това е доказано от практиката, от наблюденията, има и съответните проучвания. 

Невротиците обикновено са били отглеждани или със свърх много ограничения, или свърх либерално, или пък са отраснали в семейства, в които няма много силна емоционална връзка. Това не означава непременно семейство с разделени родители, защото има родители, които се разделят като партньорски двойки, но остават много добри родителски двойки.  

Когато детето е израсло в една нехармонична среда, когато е израсло в безлюбие, рискът да развие невротично разстройство е много голям. Така че, ако вече го имаме това разстройство, ясно ще потърсим помощ. Но ако още не сме го развили, а осъзнаваме, че имаме някакви дефицити, е добре да потърсим психологична помощ, за да профилактираме развитието на тревожното разстройство.  

Ние непрекъснато сме във взаимоотношения с конкретни членове на обществото, с цялото общество, с обществено-политическата обстановка в страната. То е достатъчно човек да си пусне телевизията да гледа новини. Ако редовно ги гледа, в продължение на два месеца, като нищо може да развие невротично разстройство, защото сме засипани от негативни новини.  

Живеем трудно, имаме проблеми, виждаме какво става в света и колкото и да си казваме "Да, тези войни не са в нашите съседи“, обаче са на 300, 400 и 1000 километра от нас. Живеем в глобален свят, непрекъснато получаваме информация какво се случва и това, без да се осъзнава от хората, оказва голямо влияние върху повишаване на тяхната невротичност.  

Така че по отношение на хигиената е добре да не се гледат редовно новини. И това го казвам съвсем сериозно.  

Когато излезем на разходка или сме с приятели, или сме сред природата, това действа изключително добре. Много добре действа физическата активност. Но, когато сме с приятели или сред природата, да си дадем дигитална отпуска, да не ровим в телефоните, да не отиваме в отпуск с компютъра, да не се радваме, че офисът е с нас. Чисто дигитално трябва да се изключим, защото стоенето пред екраните и непрекъснатото скролване на телефона невротизира, създава чувство на тревожност.  

При спортните активности се отделят  ендорфини и енкефалини в мозъка – те се наричат "естествени наркотици“. Това са вещества, които ние си произвеждаме, те насищат центъра на удоволствията.  Когато това се случи, се чувстваме спокойни, удовлетворени, с добро настроение, ведро, гледаме не съвсем розово на нещата, но не и песимистично и черно.  

Токсичните отношения могат ли да повишат тревожността? 

Разбира се. 

Човекът е социално същество – както още Аристотел го определя. Ние имаме нужда от общуване и от качествени отношения. 

Когато отношенията са наситени с напрежение, когато има емоционално насилие или постоянен конфликт, това неизбежно се отразява на психичното здраве. 

Понякога тези отношения могат да бъдат променени. Но ако това не е възможно, трябва да вземем решение дали да не ги прекратим, защото цената често е нашето здраве. 

Как да се предпазим от тревожни разстройства? 

Профилактиката започва още в детството. 

Много важен фактор е развитието на емоционалния интелект – способността да разбираме собствените си емоции и да управляваме тяхната изява. 

Емоциите възникват в лимбичната система на мозъка и ние не можем да контролираме самото им появяване, но можем да контролираме начина, по който ги изразяваме. 

Следващата стъпка е да се научим да разбираме емоциите на хората срещу нас и да управляваме комуникацията така, че да се избегнат конфликти. 

За съжаление в нашето общество често се подценява значението на емоционалния и социалния интелект, въпреки че именно те са ключови за качеството на взаимоотношенията и за психичното здраве. 

Завършваме този разговор, д-р Гълъбова, но с него отваряме вратата към следваща среща, посветена на емоционалната и социалната интелигентност на българина, ат които зависи и качеството ни на живот. 

Точно така. Но първо трябва да разберем важността на проблема и след това да започнем да работим по него.