Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Русе
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
Д-р Симидчиев с тревожна прогноза
Автор: Екип Ruse24.bg 11:24 / 27.01.2021Коментари (0)299
©
Защо PCR тестовете не разпознават английският вариант на короновируса? Възможно ли е ваксините да се окажат неефективни за този вариант? Близко ли сме до заветния процент на групов имунитет? На тези въпроси отговори пулмологът Александър Симидчиев, който е един от лекарите, които следят съобщенията в световните медицински издания около вируса, пандемията и ваксините, в интервю за "Труд".

- Доц. Симидчиев, по-опасен ли е южноафриканският щам от британския?

- От трите нови варианта на вируса - южноафрикански, бразилски и английски, най-добре проучен е последният. При него опасността идва от заразността, а не от нещо друго. Той е като предишния, но има много по-висока заразност, защото се намножава много повече в горните дихателни пътища на индивидите, които е заразил и в резултат на това в капчиците попада по-голяма концентрация от вируси и те много по-лесно се разпространяват.

- Каква е причината PCR-ът да не разпознава английския вариант?

- Една от съществените мутации в този щам е промяната в т. нар. спайк протеин, а когато правим PCR той хваща няколко последователности от генетичния материал. И колкото повече последователности имаме, толкова по-сигурни сме, че даденият вирус е точно той.

Една от тези последователности, която е много характерна и същностна за повечето китове е S протеинът, т. е. S последователността и когато тя се промени, PCR-ът не хваща тази последователност. В резултат на това тестът може да се отчете като негативен, тъй като има само две от три последователности, които са характерни за вируса, а PCR-ът всъщност да е позитивен. 

- Дали заради този факт и липсата на китове за английския щам няма да се окаже, че проспиваме новата опасност?

- Проспиваме не е най-подходящото определение, но със сигурност той минава под радара, т. е. методите, които използваме за диагностика със сигурност хващат по-малко от него, отколкото от класическия вариант и това може да е една от причините за относителния спад на заразени и заболели. При всички положения, това което трябва да се прави е да се снабдяваме с китове, които са за новия щам, защото те вече се произвеждат.

- Новият щам засяга спайк протеина, а РНК-ваксините са разработени именно върху него. Съществува ли риск тези ваксини да се окаже, че не действат върху мутацията?



- Все още няма данни за конкретни проучвания по темата (подобно проучване ще изисква толкова време, колкото бе необходимо за създаване е и тестване на ваксината), но има публикации, според които има кръстосана реактивност. Това означава, че ваксините, които са за класическия щам покриват и английския вариант.

От тази гледна точка за момента няма особено притеснение по отношение на ваксините. Притеснителна е обаче скоростта на нарастване на заболяването, защото ние не можем да ваксинираме толкова бързо толкова много хора, по различни причини. И в резултат на това, ако се появи по-заразен щам, при мерките, които в момента спазваме ще бъде с 60-80% по-заразен и ще се разпространява по-бързо.

Крайният резултат ще е между 60 и 80% ръст на заразените, на боледуващите, на хората в интензивни отделения и за съжаление - на загиващите.

- Заради английския щам и медиците настояват за удължаване на извънредната обстановка и са категорични, че мерките не бива да се разпускат?

- Със сигурност вече са установени случаи на хора с новия вариант на вируса и у нас. Така, че при всички положения трябва да сме по-внимателни защото може да стартира един нов пик, при условия, при които класическият вариант не би могъл да предизвика подобен пик.

Ако това съвпадне с отварянето на училища, на ресторанти, на молове, може да се получи кумулативно ефект от две успоредно водещи към спайк дейности и това да доведе до нарастване на броя на случаите отново и то в момент, който болниците се опитват да преминат към стандартната си работа.

В болницата, в която аз работя разсъждаваме как да преминем към стандартната си дейност, защото броят на случаите с COVID намаля значително. И представете си какво се случва, ако болниците започнат да се връщат към обичайния режим и в същото време се увеличи броят на болни, които трябва да бъдат приети за лечение. Това е много сложна логистика, която затруднява здравната система.

- Толкова наложително ли бе връщането на големите ученици от началото на февруари в класните стаи?



- От медицинска гледна точка е ясно, че при по-малките - от детските градини и началното училище - като че ли инфекцията не върви толкова бързо. Но при по-големите ученици нещата приличат твърде много на случващото се при възрастните, т. е. там трансмисията е много по-близко, до това, което сме свикнали да имаме като трансмисия при възрастните.

Тези ученици общуват много повече, много по-малко спазват мерките. Няма как те да са много притеснени и стриктно да спазват мерките, при положение, че те са много по-леко засегнати от това заболяване. Там няма особено притеснение, че някой може да се разболее от коронавирусна инфекция. И поради това, подозирам, че училищата бяха едно от местата, в основата на предишния пик.

Интересното при този вирус, което все още не е достатъчно добре изследвано е, че той протича на вълни - с пикове и спадове. Защо това се случва за мен е недостатъчно добре изяснен въпрос. Появата на пика явно е свързано с определено поведение на хората - когато те започнат да боледуват много това реактивно свика контактите на онези, които са здрави и това води до спад.

След известно време хората си казват: "Страшното вече отмина“ и започват пак да се връщат към обичайното си поведение, следва нов пик... Това вариране между пик и спад, според мен има много общо с поведението ни като общност, повече отколкото характеристиките на вируса, който си е еднакво заразен през всеки период от време.

- Как се отрази спирането на плановия прием и на плановите операции върху пациентите с хронични заболявания и върху тези с проблеми, които не са могли да потърсят навреме медицинска помощ?



- Има една много хубава графика, която показва четирите шокови удара, които се получават вследствие на острото инфектиране. След пика на коронавирус веднага започва пренастройване на работата в болниците и плановата хирургия се отлага.

Хората с хронични заболявания - с диабет, с белодробни, със сърдечно-съдови заболявания започват да се притесняват и те отлагат прегледите си. Т. е. първата вълна води до втора вълна и всичко това върви на вълна на една психологическа, трета вълна, на бърнаут на хората, които работят в системата, заради постоянното напрежение.

Представете си тъкмо се поотпуснете и идва нова вълна, Това води до прегаряне и системата започна да функционира по-малко оптимално. Същото се случва и с хората, които постоянно в стрес следят данните за заболели, постъпили в болници и загубили битката с вируса. Резултатът е негативи в психологически план.

Това е четвъртата вълна на вируса - след отлагане на острата патология, след отлагане на хроничната патология идва ред на патологията, която се получава в чисто психологическия аспект на променената реалност, в която живеем в момента.

- В крайна сметка отлагането на плановия прием и на плановите операции увеличиха ли тежките и смъртните случаи?



- Със сигурност неоптимално лечение на което и да е заболяване, било то остро или хронично, винаги води до по-лоши от възможните резултати. Ако имаме идеалния вариант на Х брой болни и загинали, неоптималното лечение води на Х+ допълнително влошени случаи на базата на това, че неоптимално функционира системата.

През последната година ние постоянно работим във вариант нещо да се променя - било то вкарване на нови мерки, или разхлабване на мерки, или въвеждане на изисквания. Тази непрестанна промяна, в която живеем, неотменно ни натоварва и води до това, че не винаги можем да реагираме адекватно на променящата се действителност.

Вирусът непрекъснато ни оставя с една стъпка назад. Дори появата на новите варианти е доказателство в тази посока. Ние непрекъснато нещо трябва да променяме и ако промяната не е в правилната посока, следват неблагополучия.

- Ще ни върнат ли ваксините отнетата свобода?

- Ако те могат да бъдат поставени достатъчно бързо на достатъчно голям брой хора и ако те наистина дават обявения по клиничните проучвания защитен ефект, независимо дали е 70% или 95%, те значително ще намалят скоростта на разпространение, а с това реално ще се ограничи и възможността вирусът да мутира, защото той мутира тогава, когато може да си прави много копия на себе си.

Той прави толкова повече копия, колкото повече хора заразява. И вероятността да получим някое полезно за вируса и вредно за обществото ни копие е толкова по-голяма, колкото по-често този вирус заразява.

Така че намаляването на скоростта на заразяване има профилактичен ефект по отношение появата на мутирали форми. Ако зависи от мен бих направил всичко възможно за ограничаване скоростта на разпространение - било то с фиическите мерки или с ваксинални подходи.

Ако ние имаме предвидимост на доставките и можем да дадем възможност на всички желаещи да се ваксинират максимално бързо, тогава би се създал един защитен щит пред това вирусът да се разпространява безпрепятствено. И дори да не достигнем заветните 70 до 80% имунитет, дори груповият имунитет да е 30 или 40% това ниво е поне половината от пътя, който трябва да изминем. Т. е. всяко нещо, което направим в тази посока е полезно.

- Защо България заложи на ваксината на AstraZeneca за масовата имунизация след като за тази ваксина се сочи 70% ефективност?



- За мен има три причини, които водят до това решение. Първата е, че всяка една от държавите си плаща ваксините и поради това, с тази ваксина ние получаваме 70% защита, на цена, която е 1/5 от цените на другите ваксини.

Т. е. съотношението разход/полза е много добро.. Втората причина е чисто логистична - тази ваксина лесно може да стигне до кабинетите на общопрактикуващите лекари. Според мен обаче част от решението беше да се отложи малко във времето масовостта на ваксинацията, за да се види какъв процент от хората биха искали да бъдат ваксинирани.

Първоначалните проучвания на социологическите агенции показаха, че около 40% от хората чакат да видят какво ще се случи с някой, който се е ваксинирал преди тях. Има много хора, които не биха се ваксинирали на първа вълна защото биха искали да разберат какво ще се случи. Това е едно поведение, което от моя гледна точка показва колко сме крехки като общност.

Тъжно е да се наблюдава подобно поведение, защото вирусът работи много по-общо отколкото нас. Затова неговите гени надделяват над нашия разум. За съжаление нашият разум е доста разделен, доста разцепен и работи на различни нива.

- След като е толкова важно да се ваксинират колкото може повече българи, защо никой не прави списъци и не е ясно колко са желаещите?

- За мен това е един от големите пропуски, които правим. Необходимо е да се прави повече тестване, за да се знае какъв е статусът на населението. Трябва да се правят антителни тестове, за да се знае каква част от хората вече са се срещнали с коронавируса.

Би трябвало да сме наясно кои от хората, които най-много желаят да бъдат ваксинирани попадат в рисковите групи. Правилно бяха определени рисковите групи, но не бе ясен процентът на желаещите да се ваксинират от тези групи. А тази информация е много важна, за да можем да планираме по-добре. Колкото повече хора се имунизират, толкова по-голяма е вероятността вирусът да се разпространява по-бавно.

- Ясно е, че това е важно, но как да си обясним разнобоя в мненията в медицинските среди?

- Вирусът е един. Той не се дели на вирус за едните и за другите. Дори въпросът правилни ли са мерките не стои на дневен ред, защото по-важно е да сме единни. Ако се види, че мерките не са правилни, ние можем да ги променим и те да станат правилни.

Когато едните казват, че са правилни, а другите, че са нeправилни и всеки прави нещата според разбиранията си, нямаме единна реакция и затова не можем да кажем кое е правилно.

Общият подход е изключително важен. Само той би довел до измеримо намаляване на предизвиканото от вируса - страдание, обедняване, загиване на хора. Тези неща в голяма степен се дължат на неадекватното ни поведение към вируса.

Д-р Александър Симидчиев е роден на 23 април 1962 година. Кариерата му започва от Специализираната болница за лечение на белодробни болести “Св. Пантелеймон" в Перник. Впоследствие е назначен като асистент в Университетска болница по белодробни болести “Св. София" в столицата. До 1996 г. работи в голяма компания за медицинска техника, а от 2001 г. до 2016 г. е продуктов мениджър и директор на отдел в GlaxoSmithKline Kанадa.

От началото на 2017 г. доц. Симидчиев е началник отделение по неинвазивна диагностика в Медицинския институт на МВР, член на Българското дружество по белодробни болести. В момента е и медицински директор на Център за електронно и дистанционна обучение в Пловдивския медицински университет.




Още по темата: общо новини по темата: 6440
08.03.2021 »
08.03.2021 »
08.03.2021 »
08.03.2021 »
08.03.2021 »
08.03.2021 »
предишна страница [ 1/1074 ] следващата страница






Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Актуални теми
ТВ и шоу сезон 2020/2021 г.
Национален отбор по футбол
Грипна епидемия обхвана страната
Трагедия на жп прелеза до Скутаре!
Парламентарни избори 2021 г.
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Русе и региона.
e-mail:
Анкета
Ще почивате ли идната зима?
Да, в България
Да, в чужбина
Не
Не съм решил/а още

РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:
За контакти
За реклама
Правила
©2008 - 2018 Медия груп 24 ООД. Ruse24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Ruse24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Ruse24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: