ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Русе
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
Агро
| Денис Никифоров: Пътуването към себе си е път за цял живот | ||||||
| ||||||
Г-н Никифоров, вашата работа е съсредоточена върху силните страни на характера, личностният растеж и мотивацията. В контекста на всичко това, какво е позитивна психология? Независимо какви са методиките и инструментите, които ползва един психолог, е важно клиентът да постигне това, за което го е потърсил. Аз използвам позитивната психология, защото тя има много инструменти, които дават бързи и трайни резултати. След като се отработи нещо, не се връщаме няколко месеца по-късно в изходна позиция. Всички знаем, че живеем в доста забързано ежедневие и ако трябва с години да ходим на терапия, тогава е вече терапия, тогава идва и психотерапията. Не всеки има това време и тази възможност, дори и финансова. Докато позитивната психология в краткосрочен план, в рамките на 4-8-10 консултации, може да реши даден проблем. След време, като има проблем, човекът пак може да потърси специалист - дали ще се върне при специалиста, при който вече е бил или при нов, няма значение. Така действат инструментите в позитивната психология, а случаите са много индивидуални. Означава ли, че отивайки на психолог, ние имаме психичен проблем? Не, забелязвам, че младите хора търсят помощ и дори е модерно. Това е новата мода сред тях, но клиентите доста често не се интересуват къде отиват и затова попадат на различни места. Психолог, психотерапевт и психиатър са три различни професии, понякога те се съчетават. Много психиатри са завършили и школа по психотерапия. Много психолози също се обучават в една или повече модалности от психотерапията, други съчетават различни методи. Възможностите са различни и има разлика между тези три професии. Важно е да има регулация на тази професия. Ние специалистите настояваме от много време за това, тя не е регулирана и това е за сметка на самите клиенти, те се объркват. Какво се случва с младите хора в съвременния свят? При какви симптоми трябва да потърсят психолог? Младите хора израстват и порастват в доста стресиращо време и в дигитална среда, която обърква специалистите. Детето е в депресия, защото не е излизало даден уикенд или просто се радва на нова компютърна игра. Родителите са тези, които трябва да възпитават, да обърнат внимание, да бъдат отговорни. Много често родителите, изпращайки детето на специалист, очакват специалистът да промени и да превъзпита детето им, което е абсолютно невъзможно. Цялата динамика за състоянието на едно дете идва от семейната среда, от това дали родителите са заедно, дали са разделени, дали има конфликти, какъв пример дават - дали свободно се пуши пред детето, пие се алкохол, дори се ползват наркотици. Личният пример е много важен, когато израства едно дете. Аз съм имал случаи, за съжаление с 10-12-годишни деца, които изпращам на детски невролог със съмнение за депресия. Може ли депресията да породи някакъв вид зависимост? Въпросът е да се разбере защо имаме нужда да стоим вкъщи, защо не ни се излиза, защо не ни се преоблича, защо дори хората не искат да се къпят? Всичко това е депресия - не ни се прави нищо. Причината може да е от преумора. Например, ако детето има много предстоящи изпити, ако прекалено много отговорности му се дават. Може да бъде, разбира се, и от липса на мотивация - ако родителите не дават добър пример, не го мотивират. Също така може да бъде от стресова ситуация, от шок, от загуба на близък. Така че, депресията има много лица. В тези случаи трябва да се вземат бързи мерки от лекар. Преди разговора с Вас, си говорихме с колеги, че дигиталният свят сякаш дава на младите хора всичко, от което имат нужда. В този смисъл те нямат мотивацията да отидат в реалния живот. Наблюдавате ли подобни тенденции? Абсолютно, дори когато младежи излизат на среща и са компания 10-12 души, много често те скролват мобилните си телефони, не си говорят, не общуват, не комуникират. Ние вече сме приели мобилното устройство за част от нашето тяло. Изпадаме в паника, ако нямаме 2 часа батерия, или ако в момента телефонът не е в нас. Така наречената дигитална хигиена е много важно да бъде възпитавана от родителите и наистина да знаем, че дигиталното не може да замести реалното. Дигиталното поглъщане може да бъде причина за паник атаки, напрежение, тревожност, депресивни състояния. Ние се запознаваме дигитално, телефонът присъства, когато се храним, когато сме на рожден ден, когато сме с приятели, все емоции, които е добре да преживеем без мобилно устройство. Сякаш всеки се стреми да се усамоти не със семейството, не с приятелите, не с близките, а с телефона? Абсолютно. И смея да твърдя, че нас хората ни е страх да останем сами. Ние не сме си добра копания от доста години насам. Коя е най-ниската възрастова граница, която дигиталният свят вече засяга? Новите деца са закърмени с дигиталното, което според мен е и причина за много проблеми - да се превърнат след време в аутсайдери, да бъдат по-затворени. Дори бих казал, че това може да предизвика някакъв вид аномалии или психологически проблеми. Как се излиза от този омагьосан кръг? С дигитална хигиена, да си поставим режим. Например, вместо да гледаме телевизия, може да отидем да тренираме. Нашата култура може максимално да ограничи дигиталното. Когато се разхождаме в парка или отиваме да изкачим нов връх, не е нужно непрекъснато да правим снимки. Нека запазим спомена в нашата сензорна потребност и да остане това, което виждаме, а не цялата разходка да бъде снимайки и после от снимката да разбираме какво реално не сме видели, докато сме били там. Много от нас все още не си дават сметка за тези зависимости. Но ако сме осъзнали проблема, можем ли сами да се справим, без помощта на специалист, ако нямаме достатъчно мотивация, воля, енергия, за да си наложим ограничения? Разбира се, и със специалист, и без специалист, ако нямаме мотивация няма да се справим. Специалистът дава между 10 и 30%, но другият ресурс е от самия клиент и от семейната среда, ако съответно е тийнейджър или дете. Така че това, че някой ходи на психолог, че са му изписани дадени медикаменти, не означава, че той ще се справи, ако той самият няма вътрешна мотивация. И тук идва въпросът за ресурсите. Позитивната психология ни учи на оптимизъм, на мотивация, на това да поставим правилно приоритетите си - да разберем колко време за какво отделяме, колко часа спим. Различни, на пръв поглед дребни неща, които обаче са важни за качеството на нашия живот. По този начин ние излизаме от "дупката“, в която сме попаднали. Но това не го прави специалистът, специалистът просто е патерица, която ни помага да продължим. Ако имаме някаква травма, счупен крак, от нас зависи колко и как ще се възстановим, не от самата патерица. Същото е и с психологията. Но много често вината се прехвърля върху специалиста “Ходих някъде, говорихме си и нищо не се случи". Да, не се случи, защото човекът не е готов или не полага усилия. Това още веднъж доказва, че така нареченото “пътуване към себе си" е най-дългият, най-трудният, най-сложният път - да влезеш дълбоко в себе си и да разровиш, да видиш какво се случва? Това е път за цял живот. Ние дори да преработим дадени травми, ако имаме тревожност, страх от нещо, ако искаме да намалим ползването на мобилни устройства, много бързо можем да се върнем от т.нар. регрес и пак да имаме нужда от подкрепа. Травмите остават в нас, те просто не трябва да ни пречат. Всеки от нас има своите страхове рационални или ирационални, въпросът е да не даваме те да ни завладеят. Да не ни е страх да излезем в лошото време, да не ни е страх да пътуваме със самолет. До такава степен да преработим нашите травми, че да не ни пречат и ние да бъдем техни господари, а не те наши. Може ли, ако имаме страхове или паник атаки да ги преодолеем в разговор с приятел, а не с психолог? Приятелят също е подкрепа. Може би много специалисти ще кажат: “Не, това не може да е така". Зависи как ни кара да се чувстваме този приятел, зависи каква емоционална интелигентност има. Той може да се окаже много по-добър от доста специалисти, които имат дипломи. Не дипломата лекува, не дипломата терапевтира, а по-скоро нашият личен опит, личният пример, който даваме. В крайна сметка, можем да прочетем една техника в Интернет, която да се окаже спасителна при нас. При всеки случай това е индивидуално, това не се случва по схема - на първа консултация ние се запознаваме, на втора се учим за мама и тате, а на трета решаваме проблема с паник атаката. По-скоро зависи от моментната ситуация – от какво има нужда даденият човек. С кой от всички тези проблеми, за които говорим - страх, паника, депресия, най-често се сблъсквате? Най-често се сблъсквам с тревожност, с липса на мотивация. Разбира се, при тийнейджърите любовните проблеми са на първо място. Когато имам съмнения за депресия винаги препращам, не работя, докато не се стабилизира състоянията. Позитивната психология работи с клинично здрави хора. На какво залага позитивната психология, може ли да накара човека да бъде по-уверен, по-успешен, да мечтае, да постига мечтите си? Искам да отворя една скоба, че позитивната психология в никакъв случай не означава, че сега ще започнем да мечтаем: Имам имот в Америка за милиони и го получавам. Това няма нищо общо с позитивното мислене и позитивната психология. Тя по-скоро е начин, който ни помага да открием вътрешния ресурс, за да се справим, за да бъдем по-самостоятелни, по-щастливи, по-успешни и в по-голямо психическо благополучие. Вие във вашата практика използвате медитацията, как това помага? Медитацията лично на мен много ми е помагала. Има клиенти, при които я ползвам, има такива, които не се доверяват и имат страх. Тук отново е важна индивидуалността – на какво е готов клиентът и коя е неговата панацея, така да се каже. Медитацията ни помага да се отпуснем. В забързаното ежедневие, постоянно живеем в стрес, не се отпускаме, не преживяваме. Лично мое мнение е, че ако само си говорим 1 час, клиентът ще каже: “Ами бях на психолог, говорихме си, хайде сега да си поговоря с приятел“. Важно е той да преживее, да се научи да се отпуска. Мисловно да се срещне със своите родители, да им благодари, да си представи любимо място. Всичко това помага да почувстваме своята вътрешна енергия и сила и да може лесно да продължим напред. Кризи винаги ще има, независимо дали посещаваме специалист или не. Въпросът е да можем по-лесно да излизаме от тях и да се справяме. Отговорността за това е на всеки един от нас. Стои ли в основата на всички тези проблеми, за които говорим, липсата на достатъчно самочувствие, достатъчно увереност, че можем да постигаме целите си? Разбира се, съмненията, нормите, които сме взели от нашите родители. Ние от тях сме взели и позитиви и негативи. Разбира се, те са искали да направят най-доброто за нас, но нашата психика като деца се е шокирала. Например от това, че на детето му е викано или учителката по география му е казала, че "не става“. И това са така наречените комплекси, които ние ги избиваме в дадена сфера от живота. Избиването на комплекса ни прави успешни в професията, в ежедневие, в хобито. Защото доказваме на себе си, че можем да се справим. Ако на мен в 10-ти клас ми е казано, че не мога да казвам “р", избиването на комплекса може да е в това, че ще стана радиоводещ. По този начин най-добрите специалисти във всички сфери са избили някакъв комплекс, който идва от детството. Да използваме проблемите не като диван, а като трамплин, от който да отскочим? Да, но все пак с разум, ирационално, защото трябва да бъдем заземени и да бъдем тук и сега. Тоест, не да бъдем в облаците и да мислим, че всичко се случва с магическа пръчка. Както и ходенето при специалист, той може да бъде подкрепа, но избора за това как ще живеем зависи от нас, разбира се има и доза късмет, има и доза обстоятелства. У всеки човек има пикове и спадове в емоциите - като кардиограма. Когато сме били високо, когато наистина сме били щастливи, когато сме били до любимите си хора, когато виждаме коледният дух, и сме се чувствали в грижа, в благоденствие, няма как после да не паднем. Януари, когато е студено, когато коледната украса изчезва, когато сме похарчили парите си през декември, няма как да не паднем. Но въпросът е, че трябва да знаем, че идва пролетта и пак ще се издигнем. И тук въпросът отново е в гледната точка. Може би най-положителното нещо от всичко, което си казахме е фактът, че основната причина, поради която младите хора изпадат в депресия си остава любовта. А щом в основата има любов, значи все още нищо не е загубено? Формулата за любов е да обичаме. Когато сме благодарни, когато кажем "да“ на живота, когато кажем "да“ на любовта, когато имаме смелост да помолим в любовта, всеки по своя си начин, със своя си ритуал. Когато сме благодарни за това, че ние сме тук, че ние можем да обичаме, тогава и любовта се случва, тогава тя се появява. Тя трябва да бъде изпълнена с доверие, с правилна комуникация. Когато имаме проблем с гаджето си, не да го обсъждаме с приятел, а директно да го кажем на гаджето. Това е начинът да не отлагаме любовта. Любовта се случва тогава, когато сме готови за нея. Росица АНГЕЛОВА |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Актуални теми
Абонамент
Анкета
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@ruse24.bg
©2008 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Ruse24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Ruse24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Ruse24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: