Управителят на Българската народна банка Димитър Радев в интервю за Global Finance подчерта, че присъединяването към еврозоната през януари ще бъде "стратегически етап“ за България, но и че ползите ще се реализират само при продължаваща финансова дисциплина.

"Присъединяването към еврозоната е кулминация на години последователни усилия – постигане на макроикономическа конвергенция, институционално развитие и отговорна политика“, посочва Радев.

Според него то ще доведе до "по-дълбока финансова интеграция, засилено доверие на инвеститорите и по-голяма устойчивост спрямо външни шокове“.

Според управителят на Българката народна банка гражданите на България ще получат големи дивиденти при преминаване към еврото.

''За средностатистическия гражданин най-непосредствените ефекти ще бъдат практически: елиминиране на валутния риск с основните ни търговски партньори, по-ниски транзакционни разходи и по-прозрачно ценообразуване.“

Радев подчертава, че България няма да последва примера на Гърция, която използва по-ниските лихви за прекомерни разходи. Според него страната ще последва по-трезвения пример на балтийските държави.

"Изкушението да се използват по-ниските лихви като оправдание за разхлабена фискална политика е добре познато“, казва той, като напомня, че страната има "силна традиция на фискална предпазливост“ и едно от най-ниските нива на дълг към БВП в ЕС.

"Истинският риск се крие във вътрешното самодоволство: погрешното убеждение, че членството в еврозоната може да замести разумните национални политики. Не може. Дългосрочните ползи ще зависят изцяло от това колко последователно ще спазваме този ангажимент“, смята той

В отговор на въпрос за минималните резерви и промяната на паричните инструменти Радев пояснява, че присъединяването към еврозоната не е загуба на независимост: 

"В условията на валутния борд способността ни да водим активна парична политика и без това е ограничена. Еврозоната е стратегическо надграждане – за пръв път ще имаме глас в оформянето на паричната политика чрез участието си в управленските органи на ЕЦБ.“

Той допълва, че БНБ ще запази контрола върху макропруденциалната политика, която остава "мощен и гъвкав инструмент“.

От август всички цени на дребно ще бъдат показани в левове и евро, за да свикнат българските граждани с новата валута. Банките и пощенските станции ще предлагат безплатно конвертиране по фиксирания курс от 51 цента за всеки лев. Fitch Ratings повиши суверенния рейтинг на България на BBB+ със стабилна перспектива след обявяването.

Въпреки това не всички в България са съгласни. Проучване на Евробарометър през май установи, че само 43% са "за“ приемането на еврото, докато 50% са "против“ – мнозина се опасяват от покачване на цените в страна, отдавна измъчвана от "липса“ инфлация. Въпреки че инфлацията от 2,7% през април отговаря на критериите на ЕЦБ, дълбокото недоверие към правителството и промените продължава. По-възрастните българи си спомнят финансовата криза от 1996–1997 г., която унищожи спестяванията им и почти срина икономиката, което доведе до създаването на валутния борд.

Собствениците на малки магазини изглеждат най-загрижени, казвайки, че цените на доставчиците вече се покачват, а много българи си спомнят със страх, че въвеждането на еврото в други страни е довело до покачване на цените и спад в жизнения стандарт.