
ЗАРЕЖДАНЕ...
Доц. Красен Станчев: Създава се сериозна опасност за финансова стабилност с натиска за нови разходи | ||||||
| ||||||
Според него текущият дефицит от 2,606 млрд. лева (1,2% от БВП) не е изненада, тъй като още с приемането на бюджета се е заложило нереалистично увеличение от 34% в приходите от ДДС. За сравнение, през предходни години ръстът е бил в рамките на 12–14%. Данните показват тревожни сигнали, особено по отношение на изпълнението на приходната част. До момента в хазната са постъпили едва 32% от предвидените годишни приходи от ДДС, или близо 8 млрд. лв. от общо заложените 24,8 млрд. лв. Икономистът доц. Красен Станчев коментира, че проблемът е двустранен – както от страна на приходите, така и на разходите. "Следващото нещо, което може да се случи, е продажба на дялове от държавни компании. Но за това не се говори в момента. Така че тези 2,5 милиарда не са сами по себе си проблем, онова, което е проблем, е изпълнението на бюджета", уточнява икономистът. Той смята, че ако правителството не прояви твърдост и продължи да допуска нови разходи, рискът да излезем извън рамката на дефицита - е съвсем реален. Възможни компенсаторни мерки за покриване на дефицита могат да дойдат от продажба на държавно имущество – както остатъчни дялове от вече приватизирани дружества, така и от евентуално участие в печеливши държавни компании. По изчисленията на доц. Станчев обаче подобни стъпки могат да донесат едва 300–400 млн. лв. и няма да покрият напълно недостига. Допълнително напрежение върху бюджета идва и от натиска за увеличаване на разходите. Според икономиста голям риск крие т.нар. "рекет за увеличение на плащанията", особено когато протестиращи групи успяват да извоюват допълнителни средства от бюджета. По думите му, това, което се случи преди около месец в София, с исканията на транспортния сектор, не струва 15 млн. лева на централния бюджет, а - около 70 млн. лева. По отношение на възможни допълнителни данъчни тежести върху банките или отделни сектори, предложени от бившия финансов министър Симеон Дянков, Според Станчев подобни мерки ще се отразят негативно не само на банковата система, но и на спестяванията на гражданите и фирмите, които са реалните кредитори на банките."Това не е становище на Съвета, това е лично становище на Симеон Дянков, и то не е ново. Той излезе с нещо подобно в средата на 2023 година и тогава предлагаше различни подобни ходове. Това, което е ясно от тези предложения, е, че те са доста неразумни", заяви икономистът. Той напомни, че повечето банки у нас вече са засегнати от глобалния 15% данък върху печалбите, а очакваните разходи за въвеждането на еврото може да достигнат до 1 млрд. лв. – значително над първоначално предвидените 400 млн. лв. На фона на очакваното решение на Еврогрупата за напредъка на България към еврозоната, което трябва да бъде обявено на 8 юли, фискалната стабилност остава от решаващо значение. Въпреки настоящите предизвикателства, доц. Станчев смята, че краткосрочното отклонение няма да е фатално, ако се демонстрира устойчива тенденция към подобрение. "Нещата не са лесни и онова, което може да се направи, не е тайна за никого, но е възможност с промени в данъчното законодателство, например да се въведе такъв данък печалба или такова администриране на данъка печалба, което е подобно на администрирането в Естония, което вероятно ще доведе до малко повече приходи в бюджета", обяснява още доц. Станчев. |
Още по темата: | общо новини по темата: 838 | ||||||||||||
| |||||||||||||
предишна страница [ 1/140 ] следващата страница |
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@ruse24.bg