
ЗАРЕЖДАНЕ...
Доц. Милена Ангелова за еврото: Не бива това, че сме постигнали своята цел да ни накара да се отпускаме! Не трябва да отлагаме икономическите реформи | ||||||
| ||||||
С какви ползи, но и какви предизвикателства е постлан пътят до влизането ни в еврозоната, а и след него? Какви са изводите от националната дискусия "Ефектът на еврозоната. Опитът на страните членки“? Отговор на този въпрос дава зам.-председателят на Икономически и социален съвет и главен секретар на Асоциацията на индустриалния капитал в България, доц. Милена Ангелова в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“. "Изводите са това, което ние отдавна знаехме, че всъщност виждаме много положителни ефекти от бъдещото присъединяване на България към еврозоната. Бяха поставени на широко обсъждане всички възможни страхове, които се тиражират широко и в медиите, и в социалните мрежи, и се оказа, че няма сценарии, в който те да се сбъднат. Например видяхме твърд ангажимент от страна на бизнеса и от страна на правителството и контролните органи да не се допусне никакво повишаване на цените. Нещо повече, в контекста на конкурентоспособността всъщност ние виждаме, че производителите и предприятията биха загубили, ако повишават цените, тъй като това би било свързано със загуба на тяхната конкуренция. Това за мен е много позитивна новина, тъй като беше доказана. И разбира се, сътрудничеството с контролните органи, които още сега са на терен и събират информация, която да им позволи да анализират процесите, и при нужда, каквато все още не съществува, да предприемат корективни действия, за нас е много важно". Доц. Милена Ангелов разясни каква е била целта на дискусията, както и дали е била изпълнена. "Да, беше изпълнена, тъй като нашата цел беше да видим доколко са готови трите големи групи: Граждани, бизнес и гражданско общество, да въведат еврото. Например по отношение на бизнеса, ние направихме една блиц анкета, която показва, че над 85% от бизнеса всъщност е подготвен за въвеждането на еврото, като над половината интервюирани очакват положителни ефекти, а 36% очакват нищо да не се промени, т.е. да няма никакво влияние, и едва 14% имат някакви опасения за негативно влияние. Очакваните ефекти са много интересни, тъй като 53% от предприятията очакват намалени разходи поради отпадането на необходимост от превалутиране. Знаете, в национален мащаб това би довело до икономия от 1 милиард лева. Също 33% очакват улеснен достъп до акредитирани и по-ниски лихви, а 6% очакват по-добри условия за емитиране на ценни книжа. Можем да поговорим и как да се подготвят по-добре примерно предприятията за въвеждане на еврото, ако ви е интересно". Зам.-председателят на Икономически и социален съвет и главен секретар на Асоциацията на индустриалния капитал в България каза и с какво са свързани притесненията на тези 14% от бизнеса, които изявяват притеснения. "Те са по-скоро в краткосрочна посока и са свързани със самия процес на превалутиране, тъй като знаете, около 32% от тях се опасяват от самата технология примерно на актуализацията на системите за управление на счетоводните програми, на пререгистрация на капитала или промени в устава на дружествата, повишени евентуално разходи, които да са свързани с въвеждането на еврото, като пренастройка на касовите апарати. Но това всичкото са неща, които бизнесът знае. И всъщност ние обърнахме внимание на сроковете и графика за тези промени. И в същото време това е една възможност, тъй като може да се пренастроят или да се сменят по-старите системи за управление или пък счетоводни програми, като с едно движение бизнесът би могъл едновременно да ги настрои в евро и да ги актуализира така, че те да станат по-отговарящи на потребностите, ако евентуално се налага. Интересен момент е също и осигуряването на наличност от банкноти и монети в евро. Така например търговските банки ще приемат заявки за такива еврови комплекти, с които търговските обекти да се разплащат. Докато по-големите търговски обекти посрещат това с така доста хладнокръвие и вече организират подаването на подобни заявки, то по-малките търговски обекти се притесняват дали ще имат достатъчно монети, за да връщат рестото в евро, когато дойде промяната. И нашия съвет е по-отрано да се започне прогнозирането на количествата монети и банкноти, които ще са необходими, тъй като тази информация се подава като заявки и към търговските банки". Доц. Милена Ангелова обясни за какво друго трябва да бъдат подготвени предприятията освен финансовите резерви. "Те трябва да бъдат подготвени и да знаят, че обменянето на евро най-лесно и без никакви усилия и разходи ще стане автоматично, ако техните средства се намират в банковите им сметки. Така просто когато дойде датата от 1 януари 2026-а, автоматична обмяна ще се извърши на тези средства. Най-добре всички превалутирания да бъдат отложени за първите 6 месеца на следващата година, когато това ще бъде възможно по лесен и удобен начин без такси, като обмяната трябва да става само в банките и в Български пощи. Представителите на БНБ също обърнаха внимание, че на сайта за еврото е достъпен специален клип, в който може да се видят най-честите рискове от фалшифициране на банкнотите, така че човек да се образова и да ги избегне. Това са интересни неща. Също поговорихме и за заявките за теглене в клоновете на Български пощи и отправихме препоръка да се увеличи дневният лимит, който може да се тегли без предварителна заявка, както и срокът, в който да бъде извършена такова теглене. Надявам се органите да ни чуят и да направят тази промяна, за да бъде по-удобно и на предприятията в по-малките населени места, където няма клонова мрежа на търговските банки". Доц. Ангелова говори и за предизвикателствата по пътя към еврото и най-вече след като го въведем. "Всъщност ние най-голямата опасност, която виждаме, е да не се реализират тези реформи, които са започнали, и да се омаловажат рисковете при неприлагането на структурните реформи. А именно, ние вече почти 28 години сме в този режим на изпълнение на финансовите изисквания, така че да се подготвим за влизането в еврозоната. А когато това стане, ние не трябва да се отпускаме и е много важно да продължим да спазваме стриктната фискална политика, която сме спазвали и досега. Не бива това, че сме постигнали своята цел да ни накара да се отпускаме. И също така трябва да не отлагаме икономическите реформи, за които толкова говорим, включително по-ефективна държавна администрация, намаляване на разходите при организиране, така че да се ползват възможностите на електронното правителство. Ние не очакваме всъщност България повече да задлъжнява когато влезе в еврозоната, тъй като темпът на нарастване на задължението там е доста по-нисък, два пъти по-нисък от темпа, който виждаме през последните 10 години в България, но за да го задържим и да го поддържаме, ще работим за това всъщност да се реализират структурните реформи по начин, който подкрепя конкурентоспособността на българските предприятия". Тя каза и какви са рисковете пред бюджета? Защото ние ще приемем бюджета за следващата година, малко преди да влезем в еврозоната. Дали няма за пореден път политиците да бъдат изкушени да харчат по-свободно? "Това е едно съвсем обосновано подозрение, което имате и се надявам заедно да успеем да направим така, че то да не се случи. Харченето на пари, с които не разполагаме, посредством завишаване изкуствено на очакванията за приходи в бюджета, и на тази основа планирането по-амбициозно на разходи е нещо, което поставя под риск стабилността на финансовата система, тъй като може да доведе до необходимост от емитиране на нов дълг, който естествено ще бъде прехвърлен към бъдещите поколения. Също така, имаше една много хубава инициатива на правителството да се прегледа пенсионната система, така че да се направи възможното тя да не носи рискове. Шест месеца бяха дадени на отговорните институции, за да набележат мерки в тази посока. Аз с голям интерес чакам какво ще се случи в тази насока. Надявам се лятото да не забави процеса на работа. Също това, което не беше направено за миналия бюджет, беше да се прегледат онези елементи на държавната администрация и да се направят такива промени, че ефективността да се повиши, съответно да се намалят разходите, така че служителите да могат да получават по-високи заплати, но те да не идват за сметка на повишаване на бюджета, а за сметка на повишаване на производителността на труда – нещо, което между впрочем ние бихме искали да видим във всички предприятия. И последно, за да не отегчавам публиката, много ми се иска да преминем към реално договаряне на равнището на работната заплата, тъй като знаете, в момента минималната работна заплата се изчислява по формула, която непрекъснато я дърпа нагоре, тъй като тя е вързана за средната работна заплата, и това крие в себе си инфлационен потенциал и води до откъсване от връзката с производителността на труда и с колективното трудово договаряне". Доц. Милена Ангелова даде и отговор на въпроса - какво трябва да се направи за договарянето на минималната работна заплата, защо тук ще скочат синдикатите. "Те ще скочат, защото по-лесно е с формулата това да става автоматично. Разбира се, ние това, което искаме, е да се премине към договаряне, включително може да се направи на равнището на секторите, но имаме и разбиране, че могат да бъдат определени компоненти, по които да се случва това договаряне, и тези компоненти да дават нещо като коридор, в рамките на който вече фините настройки да се правят между социалните партньори. В момента с тази формула, която имаме, просто това не се случва и се притесняваме, че там се крият някои инфлационни рискове. Говорейки за инфлация, можем да кажем, че всъщност трябва да се вземат мерки, защото в българската икономика е натрупан инфлационен потенциал не само поради това, за което говорихме, но също така и поради много високите равнища на цената на електрическата енергия поради редица фактори, като липса на свързаност на пазара на електроенергия в Европа, факта, че България гарантира енергийната сигурност примерно на Украйна и сега вече и на Молдова, и ред други такива причини. Много ми се иска да не забравяме, че ако не се вземат спешни мерки и не се наблюдават отблизо процесите, за да се приемат корективни мерки, този инфлационен потенциал може да се реализира. Но трябва да кажем, че за това няма да бъде виновно влизането на България в еврозоната". |
Още по темата: | общо новини по темата: 1225 | ||||||||||||
| |||||||||||||
предишна страница [ 1/205 ] следващата страница |
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@ruse24.bg