Спадът в индустриалното производство продължава повече от 30 месеца. Отрицателното търговско салдо се влошава все повече, което означава, че износът намялава, вносът се увеличава все повече. Това каза преподавателят в УНСС доц. Щерьо Ножаров в предаването "Метроном“ на Радио ФОКУС.

По думите му се отваря ножица между темпа на растеж на БВП и темпа на растеж на производителността на труда. "Ако темпът на растеж на производителността на труда е 1.5-2.1%, БВП расте с 3.1-3.2% за миналата година", допълни преподавателят.

Доц. Ножаров определи пандемията от COVID и военните конфликти в Украйна и Арабския свят като основните причини за спада в индустриалното производство. "Те промениха цените цените на енергоресурсите и електроенергията", подчерта той.

"Чуваме, че има някаква индустриална политика, която е в някакви файлове или папки някъде в Министерството, но на практика излизат новини за това как от тук си тръгват инвеститори. Това е сигнал – тежка индустриална, тежка институционална, тежка бизнес среда“, категоричен бе доц. Ножаров.

Икономистът се спря и върху проблема с кадрите и технологичната база. "Тук има системни проблеми. Продължават да преобладават неинженерните и не STEM специалностите във висшето образование. Професионалните гимназии се считат като второ качество средно образование, за тези, които няма да продължат с висше образование, и все повече се свиват“, посочи доц. Щерьо Ножаров.

Той обясни парадокса страната да е едновременно с най-висок индустриален спад и същевременно да заема трето място по икономически растеж в еврозоната. "Външният дълг за миналата година беше 17.5 милиарда, което е 8% от БВП. Изтеглихме, за да вложим тези 8% и да получим 3%. Определени инфлационни процеси се движат и в някаква степен напомпват БВП. На следващо място – България все пак е догонваща икономика и базата е ниска. Нашият БВП е 100 милиарда евро и скача с 3%, а БВП на задлъжнялата Италия е 2.5 трилиона. Там 1.5% е много повече от българските 3% на 100 милиарда евро“, обясни икономистът.

По думите му спасението на българската индустрия минава през нова индустриална политика. "Но новата индустриална политика първо минава през наука и патенти и STEM специалности. Средното и висшето образование трябва да станат с 35-40% STEM специалности“, подчерта доц. Ножаров.

Дигиталната трансформация означава силна експанзия в новите технологии. "Не говорим само да сложим компютри и учениците да започнат да учат малко повече математика. Говорим за тотална промяна на философията. Трябва да излезем от този омагьосан кръг и да развиваме икономика от ХХ век. Вече няма значение броят на населението – всичко се автоматизира“, добави икономистът.

"За стимулиране на чуждестранните инвестиции е важно да бъдат премахнати редица административни тежести и да има опростяване на регулациите и въвеждане на стимулиращи регулации. Необходима е тотална трансформация и на българския капиталов пазар", допълни гостът.