Доц. Златогор Минчев: Киберсигурността в България се ограничава само около нормативната рамка

Кръгла маса на тема "Киберсигурност и информационни технологии“ се проведе в Централния военен клуб в София. Организатори са Българската академия на науките и Съюзът на офицерите от резерва "Атлантик“. Събитието е част от националната научна програма за отбрана и сигурност. Кръглата маса беше ориентирана към киберсигурността и информационните технологии в областта на отбраната. За нея разказа директорът на Съвместния център за обучение, симулация и анализи към БАН и заместник-председател на Съюза на офицерите от резерва "Атлантик“ доц. Златогор Минчев в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио ФОКУС. 

"Съвременният свят не може да коментира темата "Сигурност“ без понятието "киберсигурност“. Два са основните акцента – технологичната сигурност, засягаща всички инженерни решения, в това число и алгоритмите с изкуствен интелект, и човешката сигурност. Нашата тема беше свързана с подобни акценти, като фокус бяха възможностите за технологична защита и уязвимости, свързани с акваторията на Черно море като една от критичните зони на наша територия“, обясни доц. Минчев.

По думите му киберсигурността в България се ограничава само около нормативната рамка. "По-малко се правят иновативни решения, които да се внедряват в практиката, но в бъдеще се надяваме това да се промени. Около директивата, която следващата година ще навлезе и е основно изискване от Европейската комисия, ще се направят оценки на рисковете, но по-важното е да се направят стрес-тестове. Инфраструктурата, свързана с НАТО, е достатъчно надеждна, тъй като е сертифицирана по всички индустриални стандарти, които са приложими в случая. Уязвима обаче е гражданската инфраструктура“, обясни експертът.

По думите му ролята на изкуствения интелект в сферата на сигурността е съществена. В момента благодарение на него се обработват огромни масиви от информация и се генерират оптимизационни решения. "По отношение на темата "Сигурност“ основните моменти са няколко. Бяха ни показани рояци от дронове, които използват алгоритми с изкуствен интелект за самонасочване, препланиране в пространството, като говорим за дронове не само по въздуха, но и по суша, и по вода. По отношение на гражданската сигурност, колкото по-интелигентни стават инфраструктурите на градовете на бъдещето, толкова по-трудно могат да бъдат защитавани самостоятелно. По отношение на военната сигурност, тук имаме един припокриващ момент – гражданите, използващи технологии със смесено предназначение, например мобилен телефон, могат неволно да станат "шпиони“ на специфична информация, тъй като самите устройства не са защитени достатъчно. Ето защо е необходим и физически контрол на достъпа, който да гарантира опазването на тази информация със специално предназначение“, обясни доц. Златогор Минчев.