
ЗАРЕЖДАНЕ...
Франция и Германия теглят в различни посоки за ОСП | ||||||
| ||||||
Емануел Макрон и Ангела Меркел не изглежда да споделят едно мнение за бюджета на ОСП за следващия програмен период. Земеделците все пак се надяват двамата лидери да избистрят различията си, пише Agra Europe. В своята реч при откриването на международното агроизложение в Париж миналата седмица френският президент заяви, че европейското селско стопанство е застрашено от вътрешни разделения, като вероятно визира мнението на германския си колега. Макрон е поддръжник на „амбициозния“ бюджет на ОСП след Brexit – нещо, което не изглежда да е приоритет за канцлера. Германското правителство счита, че твърде много е плащало за подкрепа на земеделието. То подкрепя финансирането на директните плащания от държавите членки, а не изцяло от ЕС, както досега. Представител на френския земеделски съюз FNSEA храни надежда, че двете водещи държави членки ще успеят да постигнат споразумение за следващата ОСП, така както направиха в началото на хилядолетието Жак Ширак и Герхард Шрьодер. ![]() През 2002 г. двамата ръководители успяха да отключат преговорите за разширяването на ЕС към Източна Европа. Така земеделците от тези страни получиха възможност да се възползват от евросубсидиите. Тогава и двете страни направиха компромис. Германия оттегли искането си за намаляване на общия размер на селскостопанските субсидии. Франция, от своя страна, се съгласи с максимален размер на плащанията на стопанство. Берлин се опасяваше най-вече, че разширяването ще доведе до експлозия на бюджета на ОСП, в който има най-голям принос. Сега притеснението е свързано главно с оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС. Текущата нетна вноска на ключовата държава членка в общия бюджет се оценява на 10,5 млрд. евро годишно. Това означава, че годишните разходи на ОСП, които сега са около 58 млрд. евро, евентуално ще намалят с около 4 млрд. евро. През май мината година Европейската комисия предложи бюджета на ОСП да се съкрати на 365 млрд. евро за периода 2021–2017 г. Нейният аргумент е, че е така ще се компенсират предстоящите загуби от Brexit. При това положение за страните от ЕС след Brexit се очаква Програмата за развитие на селските райони да намалее с 16,5% до 78,8 млрд. евро, а бюджетът по стълб 1 – с 3% до 286,2 млрд. евро. Следете темата и на cap4us.fermer.bg. |
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@ruse24.bg