ИПИ за обучението у нас: Основният проблем в България не е липсата на достъп, а на мотивация.

Учението е фундаментална част от човешкото битие. Поговорката "човек се учи цял живот“ макар и банална има дълбок смисъл.  Първо се учим да четем и пишем, а с навлизането в годните ни на зрялост се учим как да взаимодействаме със света и да се приспособяваме към околните и природната среда. Въпреки нарастващото значение на ученето през целия живот за икономическата конкурентоспособност, социалното включване и индивидуалната реализация, участието на възрастните в България остава относително ниско в сравнение с други държави от Европейския съюз. Това поражда въпроса защо и при какви условия възрастните в България учат и по какви причини значителна част от тях остават извън този процес.

Така започна анализът на ИПИ на тема "Нагласите към учене през целия живот в България".

Българите участват в обучение поради различни причини, обусловени от техните индивидуални обстоятелства, потребности и стремежи – както професионални (кариерно развитие, изисквания на работодателя, смяна на професията), така и лични, свързани със самоусъвършенстване. В същото време значителна част от българското население не се включва в обучение поради съчетание от структурни бариери и вкоренени нагласи, като липса на време, финансови ограничения, ограничен достъп до възможности за учене или нисък интерес себеусъвършенстване.

От ИПИ отбелязват, че особено проблематичен остава фактът, че групите, които биха извлекли най-голяма полза от обучението, често са сред най-слабо участващите и най-трудно достижимите за съществуващите политики и мерки за подкрепа.

Важно е да обрънем внимание на факта, че България се отличава с най-висок дял на т.нар. дезангажирани възрастни – група, характеризираща се не толкова с външни ограничения, колкото с ниска мотивация и заявено нежелание за участие в образование или обучение. В сравнение с Португалия например, където здравословните фактори играят ключов фактор, в българския контекст доминира комбинация от финансови ограничения, липса на време и най-вече – ниска възприемана стойност на ученето.

В доклада на OECD от 2026 г. е направено профилиране на възрастните учащи и неучастващи, което ясно показва, че основният проблем в България не е липсата на достъп, а липсата на мотивация. Сред неучастващите доминира профилът "Дезангажирани възрастни“ (72%), характеризиращ се с изключително ниска мотивация и отсъствие на отчетени значими бариери, което подсказва  за съществуваща нагласа за отказ от участие и ниска възприемана стойност на ученето.

Значително по-малък е профилът "Неучастващи, ограничени от бариери“ (7%), при който има интерес към учене, но участието е възпрепятствано от конкретни ограничения като време, цена, семейни ангажименти и липса на подходящи възможности. Сред участващите в обучение се открояват четири различни профила, което показва, че активното участие не винаги е резултат от вътрешна мотивация. Профилът "Немотивирани, но задължени“ (7%) включва лица, участващи по външни изисквания (нормативни или от работодател) и с ниска ангажираност и ограничен потенциал за устойчиво учене. "Кариерно ориентираните учащи“ (6%) възприемат обучението прагматично като средство за професионално развитие, докато по-силно вътрешно мотивираните профили са по-малки като дял – "Търсещи удостоверения“ (5%) и "Много мотивирани учащи“ (3%) – но именно те показват как изглежда устойчивото и смислено участие в учене през целия живот. В България централното предизвикателство остава масовата нагласа за дезангажираност, а не отсъствието на възможности за обучение. В сравнение с Финландия, Ирландия и Португалия България се откроява с изключително ниско участие на възрастните в учене през целия живот – едва 21%, спрямо 53% във Финландия, 55% в Ирландия и 44% в Португалия. Дори сред участващите България показва най-слаб вътрешен стимул за продължаващо учене – само 4% са мотивирани да учат повече, при 13% във Финландия, 20% в Ирландия и 25% в Португалия. Докато в България ниското участие в ученето през целия живот се обяснява предимно с дезангажираност, в останалите разглеждани държави доминират различни типове преходни ограничения. В Португалия основното възпрепятствие е комбинацията от умерени структурни бариери – натоварен график, семейни ангажименти и разходи, във Финландия по-ниското участие се свързва главно с времеви и финансови ограничения при разкрита готовност за учене, както и с лични житейски фактори, а не с отхвърляне на самата ценност на ученето.

Тези различия ясно показват, че прилагането на универсални политики за обучение на възрастни е недостатъчно. За България това означава необходимост от политики, които не само намаляват структурните бариери, но и целенасочено изграждат култура на учене през целия живот, утвърждаване на ученето като социална ценност и възприемането му като част от личната идентичност. На първо място е необходимо засилване на образователното и кариерното ориентиране, особено за възрастни с ниска увереност и ограничен предишен опит, така че да се изяснят смисълът, целите и ползите от ученето. Паралелно с това следва да се развиват кратки и модулни форми на обучение с нисък праг за включване, които намаляват усещането за риск и служат като първа стъпка към повторно участие. Увеличаването на участието няма да бъде устойчиво без фокус върху качеството на преживяването в процеса на обучение – методите на преподаване, подкрепящата среда и усещането за личен напредък.

Съществено значение има и системното показване на реалните професионални, социални и лични ползи от ученето, тъй като липсата на видима възвръщаемост подкопава доверието в него. В този контекст признаването на неформално и самостоятелно придобити умения може да повиши мотивацията на възрастни, които вече учат извън формалната система. По-ефективни резултати могат да се постигнат чрез работа с местни общности, работни колективи и социални мрежи, където ученето се утвърждава като споделена практика. Работодателите следва да бъдат насърчавани да играят подкрепяща, а не само задължаваща роля, свързвайки обучението с развитие – както в някои големи индустриални предприятия където изучаването на немски език, което е безплатно, е свързано с повишаване на работната позиция. Всички тези мерки изискват дългосрочен, последователен подход и дизайн на политики, основан на различните типове учащи и неучастващи, за да се създадат устойчиви условия за учене през целия живот