© Ruse24.bg

Основната цел на Националния форум е доказване пред държавните институции, че морската и речната индустии имат стойност на един от основните икономически приоритети, чрез безпрекословни доказателства по кибернетичен модел. Впоследствие да бъдат консолидирани общите усилия на неправителствените морски и речни организации и държавни институции за създаване на стойностен пакет от документи, които да определят и гарантират процесите в индустриите В 12 доклада ще бъдат представени основните посоки на развитие на сектора и значението му за националната иконимика.

Желанието на организаторите за присъствие на официални гости от властимащите институции не се състояха. На Форума бяха поканени премиерът Бойко Борисо и председателят на Парламента Цецка Цачева. Събитието беше покрепено от областният управител на Варна Данчо Симеонов, който заяви че ще предаде основните послания на морската общност лично на министър-председателят Борисов. Той добави, че "вече пътят към София, ще бъде по-къс".

Секретарят на Форума к.д.п. Александър Александров, заяви че липсата на държавниците за пореден път доказва, че България няма морска стратегия и политика. По думите му това твърдение се доказва и от проведените проверки от страна на Международната морска организация в МТИТС и ИАМА.

Твърдението беше подкрепено и от доклад изнесен от проф. Лазаров. По думите му има генерални пропуски в политиката на страната и добави, че промените в КТК не могат да бъдат определени като кризисни мерки. По думите му през годините не са извършвани никакви качествени изменения, а 60-70% от тях са били с административно-правен характер, което създава условия за корупционни практики. По думите му има остра необходимост от съгласуване на националното законодателство, което касае морската и речната индустрии с европейските норми и практики.

Проблемите в корабостроенето и кораборемонта бяха представени в доклад, изнесен от изпълнителният директор на "МТГ-Делфин" инж. Светлин Стоянов. Като основни проблеми в сферата на кораборемонта бяха посочени - пряката конкуренция на компании в Турция и Украйна. В Турция по думите на Стоянов, държавата има активно участие и субсидира морската индустрия. От друга страна се появява и проблем с по-ниско заплатената работна ръка в Украйна. Стоянов добави, че към момента българския кораборемонт стои стабилно на пазара и всички български кораборемонтни мощности са заети.

Оттеглянето на основните финансови институции, които до момента преди кризата са финансирали различни проекти на корабостроителните заводи е един от основните им проблеми. Според Стоянов в момента българските корабостроителници са принудени да работят с банки, които тепърва навлизат в шипинга, в условия на изключително затруднена двустранна комуникация.

Пред корабостроителите стоят и два въпроса на европейско ниво - финансиране за създаването на обща финансова схема за заводите от ЕС и в частност България. "Това което се опитваме да направим е да бъде създаден гаранционен фонд на корабостроенето и в крайна сметка беше създадена работна група, която в най-скоро време трябва да излезе с препоръки за създаване на такъв фонд. Ако погледнем Холандия ще разберем, че там този фонд е с размер на 1,5 млн. евро, което не е голяма сума. Имаме силни надежди, че комуникацията с тази работна група, ще допринесе за създаване на такъв фонд, така че държавата да гарантира финансовата страна на законите", посочва в доклада си Стоянов. Като друг основен проблем пред тази сфера от морската индустрия беше посочен и статута на корабостроителните и кораборемонтните заводи. "Няма логика заводите да са пристанища", коментира Стоянов.

Трябва да се направи пълен анализ на морската и речната индустрии, да се дадат ясни доказателства, че те дават от 5 до 10 процента от БВП, за да ни се обърне внимание, завърши Стоянов.

Докладът на кап. Младен Михайлов, засегна основните икономически и други фактори, които са повлияли за забавяне процесите на развитие в сектора. По думите му трябва да се извършат редица промени и да се осмисли цялостната стратегия за развитие на сектора. С чисто исторически доказателства Михайлов доказа наличието на редица пропуски и неправилно приложени практики. Според него в страната няма подходящ инвестиционен климат, които да пробужда развитието в морската и речните индустрии. Българските пристанища са дискриминирани през годините, както и сега, в полза на пристанищата в Солун, Констанца и Истанбул. В момента държавата не разбира факта, че тя трябва активно да участва с финансиране за реализация на кадрите, които се произвеждат от морските образователни центрове. Липсва тясна обвързаност на потребителите на същите тези кадри и образователните центрове. Друг основен аскпект в доклада на кап. Михайлов беше въпроса с данъчната система, която продължава да репресира българските моряци и от тук идва по-доброто представяне на същите тези моряци не под роден, а чужд флаг.

Външнотърговският баланс се нарушава от неправилното тълкуване на двата закона регламентиращи работата на компаниите заети в корабното снабдяване. ЗДДС и Закона за митниците продължават да не бъдат състоятелни при работата в тази сферта от индустрията.

Обявеният не толкова отдавна за регистър без задържан кораб за 1 година - а в момента приватизиран Български Корабен Регистър е довело до избягване от страна на корабособствениците на родния флаг. Под български флаг в момента плават едва 36 кораба, като 22 от тях са собственост на приватизираното държавно параходство. Основната посока за възвръщане интереса към флага е работата в тази насока, посочва в доклада си кап. Михайлов.

Да бъде създаден орган за управление на морската и речната индустрии предлага кап. Михайлов. В неговата структура задължително трябва да бъдат включени и неправителствени организации, а самото му създаване ще донесе увеличение на БВП с 10-12%. Приемането на нов закон за данъчно облагане на моряците и снемане на данъците на заетите в сектора компании, категорично ще доведе до стремително развитие в сектора.

Създаването на електронен регистър на българските моряци, държавно обезпечаване на изискванията за плавателен стаж и възстановяване на океанския риболов, което ще доведе до съхранение на традиционния български път на развитие в сектора, поискаха още на Националния форум "Морската и речната индустрии - един от основните национални икономически приоритети на България".

Източник: maritime.bg