ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Русе
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
Агро
| Ивайло Калфин: Икономиката на бъдещето е свързана с три големи процеса | ||||||
| ||||||
От Дъблин дойдохте при нас. Какво ви води отново в София, в нашата столица? Утре агенцията ни, "Еврофонд“, организира една конференция. Тя ще бъде в Дома на Европа следобед от 15.00 часа – който се интересува, нека да заповяда, – където ще обсъдим със социални партньори, с министъра на труда и социалната политика теми, свързани с качеството на работното място. Това е една много интересна тема, защото в нашите изследвания се оказва, че има пряка връзка между това доколко е добро качеството на едно работно място и доколко има недостиг на работна ръка там. И особено в сектори като строителство, транспорт, селско стопанство, ако има недостиг на работна ръка, до голяма степен се дължи на качеството на работното място. А качеството е, разбира се, и заплатата, но тук включва и различни показатели, които ние измерваме – възможността за развитие, перспективата на работното място, условията на труд, и физически, и психологически, автономността, така, че всеки работник да има възможност да взима самостоятелно решения. Всичко това са елементи, които се включват към качеството на работното място, и ми се струва, че това е тема, по която трябва да говорим повече в България. Между другото, не сме на последните места в Европа – това е хубавата новина за страната, общо взето седим някъде по средата, но е важно в България действително да обръщаме внимание не само колко работещи има, а какво качество е трудът, който полагат, и как могат да го съчетават с личния си живот. Защото може би качеството на работа у нас е свързано и с качеството ни на живот, разбира се, с това, което получаваме като възнаграждение за работата, която вършим. Абсолютно. Засяга всички ни, цялото общество, условията ни на труд, които дава България. Какви възможности са налице според вас, обаче, у нас? Добри възможности ли имаме и възползваме ли се от тях? България има чудесни възможности. Аз винаги съм си мислел, че ние не използваме капацитета, който имаме. Винаги може по-добре да правим нещата. Разбира се, в момента е много важна и политическата стабилност. Някой дългосрочно трябва да погледне на тези теми. Която я няма, за съжаление, все още. Ами, тя пречи на много неща. Да. Активна роля на социалните партньори, на работодатели и синдикати. Тяхната дума трябва да се чува, те са тези, които защитават интересите на работното място. И България е едно прекрасно място, в което много бързо можем да вървим напред, включително и по отношение на увеличаване на доходите. Аз непрекъснато правя сравнение и с Румъния. Румъния вече има 12 държави зад себе си по отношение на брутен вътрешен продукт на глава от населението. Много бързо за последните 15 години нашата съседка мина напред. Така че ето един добър пример как и в България могат да се случат нещата, ако ги направим както трябва. Преди няколко дни тук, в студиото при нас, беше Любослав Костов, който е главният икономист на КНСБ. Той коментира, че над 1100 лева вече е разликата между средната и минималната работна заплата у нас, което според вас трябва ли да ни притеснява? Ами не, не трябва да се фиксираме в някакво число. Нормално е средната работна заплата да е по-висока от минималната. Проблем ще бъде, ако всички заплати се въртят около минималната. Колкото по-малко е броят на хора, които получават минимална работна заплата, толкова по-добре, а това означава и разликата със средната да е по-висока. Така че това за мен не е притеснително. Ето, и днес беше съобщено увеличението за социалната пенсия – 12%. Определиха го много хора като минимално увеличение на пенсиите. Вашето мнение за политиката, която се прилага у нас във връзка с пенсионерите? 12% са пенсиите, които не са свързани с трудова дейност. Това са социалните пенсии. И 12% означава някъде към 25 лева. Действително, на фона на това поскъпване, което особено след началото на войната в Украйна виждаме, надали ще може да компенсира всичко. Така че ако мярката само това остане мярката, ще има допълнително обедняване. Така че не трябва с това да се изчерпват мерките за подпомагане на хората с ниски доходи. Каква е според вас икономиката на бъдещето и къде се намира България? Какво може да правим във връзка с това да привличаме повече инвеститори, повече печалби за нас? Икономиката на бъдещето е свързана с три големи процеса, които вървят в момента. Единият е много видим – той е много бърза цифровизация, дигитализация. Виждаме включително и изкуственият интелект навлиза навсякъде. И той, за разлика от предишния етап, когато имаше роботи – те заместваха производствата, заместваха стандартизиран, еднообразен труд, изкуственият интелект сега влиза в администрацията, той влиза в офисите. На практика той може да замени всяко работно място. Въпросът е, че при него има и доста рискове, така че колкото възможности дава той, толкова и трябва да сме и предпазливи. Но това, което е важно, е способността на хората да се адаптират към тези промени, защото те стават много бързо, и способността на държавата да създава такива условия за икономиката. Другото е зелената промяна. И тук не става въпрос само за някакви бюрократични документи – Зелената сделка в Брюксел и т.н. Светът се променя. Работните места и начинът на живот, който е свързан с по екологосъобразен, с такива приоритети, ще бъдат все по-важни. Ако там България също успее, вместо да се дърпаме и да търсим последните най-дълги срокове и т.н., да направи нещо по-бързо, да направим промените. Там се създават нови работни места, съвсем различни, качествени. Тук също бихме могли доста бързо да излезем, в сравнение с други страни. И третият голям процес, който върви, това е демографията. Нея си я знаем. В България всъщност потенциалът, основният, е тези хора, които напускат страната. Плашещо е обаче това може би "Ние си я знаем“. Ние си я знаем отдавна, но прави ли се… Ама трябва нещо да правим. Точно така, трябва нещо да правим. Е, ако питате мен, понеже съм се и занимавал с това нещо, има национална стратегия, има планове, какво ли няма, но нещата са много простички. Българите биха останали в България или тези, които са навън, биха се върнали, ако тук има добра уредена държава, с добри публични услуги, образование, здравеопазване, градска среда и те имат възможност да работят. Сега има възможност и за дистанционна работа. Ти може да стоиш в дома си в България и да работиш за целия свят. Така че това са възможности, които са съвсем реални. Въпросът е, че ако искаме да го направим, трябва да имаме много целенасочена политика към това нещо. Не е невъзможно, виждаме, че други страни правят много. Като казахте целенасочена политика, няма как да не ви попитам – вашият поглед над политиката у нас? Това ротационно управление, което сякаш някак не може да тръгне все още, не могат да се разберат докрай, как да го наричат дори. Не искат да бъдат в коалиция, но те реално са в такава. Проблемът не е в ротацията. Има ротации даже във Финландия, където е агенцията, в която работя. И там имаше ротация, но на средата на мандата, след две години се смени. Всъщност две партии са в коалицията – смени се, премиерът и вицепремиерът си размениха местата. Но проблемът е друг. Има правила в политиката, които няма как да ги заобиколиш и да се направиш, че ги няма. За мен правителства за три, пет месеца са безсмислени. Едно правителство трябва поне четири години да остане и след това хората да го подкрепят да остане още по-дълго. Това означава политическа отговорност. Политическа отговорност се носи с ясна коалиция в парламента. Няма как да има ритане по кокалчетата, замеряне през медиите, говорене един срещу друг, криене под масата – то е криене на главата само, защото други части стърчат доста, което казва: "Ама то няма коалиция, ама ние управляваме заедно с тях“. Има коалиция, има си правилата. Тази коалиция – цяла Европа се управлява от коалиции, пише се едно достатъчно подробно коалиционно споразумение, то е прозрачно, за да знаят хората какво да очакват. Все още нямаме такъв документ. Ами, няма и желание, като гледам. Вчера имаше лидерска среща, но тя не се състоя в такъв вид, тъй като лидерите не присъстваха. Ама не, при нас е много смешна ситуацията. И пак казвам, просто като законите на гравитацията, и в политиката има закони, които не може да ги заобиколим по някакъв начин, и там се предполага, че трябва да имаш мнозинство в парламента, ако искаш да носиш ангажимента и да управляваш. Това става с коалиция. Не може едните да казват, всъщност ГЕРБ казват: "Ние не сме в коалиция, те си управляват "Продължаваме промяната“. Ами ти си им гласувал, ако не управляват добре, утре може да им свалиш правителство, значи носиш отговорност за нея. "Продължаваме промяната“ пък казват: "Ние не искаме някаква коалиция с ГЕРБ, защото не ги понасяме“. Ами не ги понасяте, ама те ви избраха правителството. Така че някак си тези детски цупеници и сърденици трябва да се преодолеят по някакъв начин. Управлява се с коалиции, нищо лошо няма да се управлява с коалиции. Всеки трябва да си поеме отговорност. Не може да подкрепяш правителството и да седиш отстрани и да казваш: "Аз не съм от него“. Това също не е убедително и не може да създаде повече стабилност, перспектива, някакъв хоризонт за това, което ще се случи в държавата. Защото всичко това у нас има отзвук и навън. Ама нека не гледаме. Ние много сме се вторачили как ще ни погледнат, какво ще кажат за нас хората, как изглеждаме отвън. Това е за нас, за хората в България е важно това нещо. Ние имаме нужда от стабилност, имаме нужда от добро управление, имаме нужда държавата, а това е възможно – пак го казвам, погледнете съседите ни – да се отлепи от последното място и да сме доста по-добре. Да, аз го казвам, защото може би сме взаимно свързани, всички зависими по някакъв начин. Ние сме зависими и това е едно от нещата, които някак си ми липсват в България, в диалога – това чувство за солидарност. Ние сме действително в една лодка. Или сами ще си помогнем. Никой няма да дойде отвън и да ни помогне, защото е много добър. Или сами ще си помогнем и сами ще видим кое е важното за българските граждани, къде са им проблемите, те да видят действително грижа в управлението за тях, особено тази, които са в най-неравноправно, неравнопоставено отношение, за да видим, че вървят напред нещата. Това означава да вярваме на институциите, корупцията да не е нещо, което всички си го знаем, ама вдигаме рамене около него. И така. Не са сложни нещата, тях ги има навсякъде, но просто трябва да си повярваме и да решим, че зависи от нас, не зависи от някой отвън, не зависи от партийните вождове. Някой беше казал тук наскоро" "Не са сложни нещата, но са ни сложни политиците, май“. Ами, политиците са каквото си произведем общо взето. Те не се появяват от небето. Това си избираме. Въпросът е, че българинът се обезверява и казва: "Ами аз, каквото и да направя, те все такива ще идват“. Защото знаем с колко малко проценти се избират днес политиците. Точно така. Защото хората си седят вкъщи на изборите. И това не е добре. Седейки си вкъщи, ние продължаваме тази ситуация, срещу която всички протестират. Реално една малка част от нашето общество избира това мнозинство. Богатите общества са активни. Там те винаги имат какво да кажат, хората излизат, гласуват, участват в публични дебати, всяко нещо се обсъжда и това прави едно общество действително богато и да върви напред. Обществата, които са оставили управлението на някого, на който така или иначе не му вярват, са бедните страни. В цял свят е така. Г-н Калфин, няма как да не ви попитам за това, което се случи през почивните дни, изминалите, в Русия. Какво беше това, според вас – опит за пуч, бунт, въстание срещу кого? Това беше, може би най-точната дума е "бунт“ действително на тази частна армия. Първо, проблематично, проблемът с частните армии. Тя беше създадена 2014 г., после изпълняваше някакви функции в Африка, общо взето доста съмнителни също неща. Сега се върна на фронта с Украйна. Казвате създадена, но тя беше създадена там. Пригожин е дете на Русия, да. Да, да, но той до миналата година отричаше, че има каквото и да било общо с "Вагнер“. Да. И в един момент очевидно той влезе в конфликт, доколко е естествен, доколко е режисиран с редовната армия, той е неизбежен. Защото на практика виждаме военни, които са в различни условия и по отношение на заплащане, и на снабдяване, и т.н., което независимо предизвика конфликт. Но това, което е интересно и което всъщност показа колко е куха цялата система, това е този му марш на стотици километри, почти до Москва, без да бъде спрян. Разбира се, лесно е да се каже:"Ами те не го спряха, за да няма жертви“. Оказа се, че има аргументи, с които могат да го спрат. Факт е, че нямаше възможност. Но не се случи, да. А и бягството на Путин? Е, това не се знае дали той е избягал или администрацията, но видяхме – в Ростов и във Воронеж хората си правят селфита с "Вагнер“. Очевидно подкрепата за тази война, която води Путин в Украйна, публичната, надали е чак толкова голяма, колкото се представя. И това е големият знак всъщност доколкото той може да се справи с това нещо, защото тези процеси ще продължат. Казахте, видяхме колко е куха тази система. Рухна ли ореолът на Владимир Путин на силен управленец? До голяма степен да. При силен управленец това не се случва, не тръгва войска от няколко хиляди души да сменя властта. Те казват: "Не искаме президента, ама искаме да сменим министъра на отбраната“. Шойгу, с който се предполага, че са имали личен конфликт. Да. Това не показва силно лидерство, при всички случаи. Това показва, че има хора, сили, кръгове, които може би са и по-силни от руския президент в Русия. От Русия вчера увериха, че положението вече е стабилно, но според вас какви могат да бъдат непосредствените предизвикателства към контрола на Путин? Предизвикателствата са, че той очевидно видя, че не всичко е под негов контрол. То точно с това, с този бунт се показа, че той съвсем не контролира цялата ситуация. И добре, този въпрос беше решен сега, този бунт към сегашния момент. Аз не съм сигурен, че няма да продължат някои негови следствия, защото не съм убеден, че тези частни наемници са готови да станат обикновени войници. Но очевидно, че има други центрове на власт в Русия и е очевидно, че руският президент не ги контролира. Така че това показва една значителна ерозия на властта там и мисля, че това ще бъде най-голямото притеснение и най-големият прецедент – ако може и доколкото може, да си върне контрола върху властта. Да разбирам ли, че вие не допускате да е имало инсцениране на цялата тази ситуация, тоест Путин и Пригожин да са действали заедно? Не, те донякъде, аз предполагах, особено когато Пригожин говореше срещу военните, това е някакъв вентил, който изпуска напрежението. Очевидно, че Руската армия не е това, което всички очакваха и някакво контролирано говорене срещу нея, може би помагаше на Путин. Но тази цялата демонстрация, маршът през Русия до Москва на хиляди хора, не виждам какво носи, в смисъл за руския президент носи само проблеми, показва, че другаде се взимат решенията, не в неговия кабинет. Къде според вас? О, руската държава е голяма и трудна за обясняване. Вероятно има икономически, политически кръгове, кръгове - свързани с различни служби, които не са много явни и т.н. Но явно е, че има различни центрове на власт. Как този хаос в Москва ще се отрази по някакъв начин бойното поле, на войната, която се води в Украйна? Ще се отрази, доколкото се отразява на самочувствието. Войната в Украйна така или иначе, руския президент се опитва да помпа самочувствието на руските войски, е Русия се защитава от Запада от някой. Фактът е, че Русия нападна Украйна, и Пригожин тръгвайки си, зададе въпросите, които сигурно много хора си ги задават. Защо го направихме това нещо, имаше ли нужда от това, дали някой не го подведе Путин, за да си реши личните въпроси, да влезе в тази война. Сигурен съм, че не само Пригожин, а и много други хора си задават този въпрос, така, че въпросът с мотивацията на армията, според мен е много важен, защото не можеш да изпращаш хора да умират, на смърт, без да знаят защо го правят. И за финал на нашия разговор, Българиякъде трябва да се позиционира, и как, според вас, трябва да реагира на подобни конфликти, бунтове, защото видяхме и бързата реакция от страна на българските власти. България трябва да се държи принципно. Ние не можем да седим да заемаме позиция, в която като видим някъде, че се нагорещява обстановката да се скрием под масата и да чакаме да мине. България трябва да вземе ясна позиция, ние имаме партньори, нашата система за сигурност е обвързана с тези партньори. И затова е нормално ние да действаме в синхрон с тях, ако не дай си боже утре България е под заплаха, кой ще дойде да ни защити? Така че това нещо трябва да бъде отчитано, и България трябва да се държи като предвидим, сериозен съюзник на своите партньори. И не да се оплаква, че някой във Вашингтон или Брюксел взимал решенията. Ние участваме в тези формации, България взима решенията, заедно с тези хора никой не ни ги налага на нас. Така че ако имаме национален интерес, мястото е точно в Брюксел и Вашингтон да отидем и да си го защитим. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:Всички | Моите | На приятели
на 28.06.2023 г.
0
Коментарите са на публикуващите ги. Ruse24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
ИЗПРАТИ НОВИНА
Актуални теми
Абонамент
Анкета
