"Една от големите битки на КНСБ е да се регулира незаконовото полагане на извънреден труд, където се случва често“, каза вицепрезидентът на КНСБ Тодор Капитанов по време на традиционния годишен дискусионен форум с журналисти, организиран от КНСБ и Фондация Фридрих Еберт България. Той и адвокат Николай Стоянов бяха говорители в рамките на панел на тема "Трудовите права на журналистите и защитата им на работното място“ по време на форума.

Темата за спазването на трудовите права на журналистите касае няколко основни момента, от които единият е проблемът за работа на граждански, а не на трудови договори. Ясно е разликата каква е да бъдеш осигуряван при единия и при другия вид договор. Основен проблем за работещите в медиите касае работното време, каза адвокат Стоянов, цитиран от "Фокус"

"Има места, дори във водещи медии, където даден журналист не знае какъв му е графикът, кога трябва да постъпи на работа. Често се установяват нарушения за невъзможност за ползване на отпуски“, посочи Николай Стоянов и уточни, че законът допуска да се работи на празници, както често се случва с журналистите. "Въпросът е осигурява ли ви работодателят отпуските. Моите наблюдения – това невинаги се случва. И още – осигурява ли ви работодателят необходимата седмична почивка. Тя вече не е 36 часа, след решение на ЕС, дори при сумирано изчисляване на работното време, включително журналистите имат право на непрекъсната почивка от два работни дни.

По думите на юриста, когато става дума за работно време, е важно работодателят да го регламентира. Трябва да е ясно дали се работи на сумирано изчисляване на работното време или ненормирано такова.

"Разликата е съществена, наши наблюдения и сигнали показват, че работното време често е организирано де юре, но де факто се прилага смесена система“, обясни той и допълни, че даден журналист трябва да знае кога започва работният му ден и кога спира.

По думите на Стоянов често пъти се наблюдава и неспазване на дневната почивка. "В момента, в който напуснете работа, не следва да се върнете на работното си място по-рано от 12 часа“, каза той.

Проблеми в медиите има и те не са малки. Когато един журналист полага труд с трудова функция, с работно време, с работно място, с трудово възнаграждение – той трябва да бъде на трудов и на никакъв друг договор, стана ясно от думите му.

Юристът засегна и темата за психическото натоварване и физическите рискове, които нерядко съпътстват полагането на труд от страна на работещите в медиите. "Често сте в горещи точки и единствено и само трудовият договор ви гарантира правото (при евентуална злополука) и възможността да се търси съответното обезщетение от работодателя“, обясни още Стоянов.

"За да бъдете на разположение на работодателя, това изрично трябва да е упоменато в трудовия договор. Ако това не е посочено и не се явите на работа, вие не извършвате дисциплинарно нарушение“, посочи още той.