Какво е особен търговски управител – определението, което е част от всяка втора новина в последно време

Сагата около "Лукойл" вкара в ежедневните новини едно понятие, което дори част от журналистите не биха могли да обяснят. Става въпрос за фигурата на особен управител. "Фокус" се опита да систематизира всичко по темата  ида даде отговор на въпроса "Какъв е този управител?“.

"Особен управител“ е правна фигура, която позволява държавата (чрез компетентен публичен орган) да назначи лице или лица, които временно да поемат управлението на частно търговско дружество при изключителни обстоятелства, когато това се налага за защита на обществения интерес или критична инфраструктура. Формата и правомощията на такива управители в българското право бяха предмет на промени и разяснения през 2023 г. и отново през ноември 2025 г. във връзка със ситуацията около "Лукойл“.

Фигурата се предвижда за хипотези, в които:

– е застрашена енергийната/държавната сигурност или критична инфраструктура;

има непосредствен риск за работата на предприятие от национално значение;

– при външни санкции или други обстоятелства, които могат да блокират нормалното функциониране и да застрашат обществения интерес.

В практиката и в последните законодателни промени тези мотиви са посочвани изрично при обсъждането на специални уредби за енергетика и нефтения сектор.

Българското законодателство по темата с особениия управител

Съществува правна уредба, отнасяща се до "особен търговски управител“ в рамките на специални закони, свързани с регулирането на икономическите дейности в енергийния/нефтения сектор и с изменения в Търговския закон (напр. текстове и изменения от 2023 г. и от ноември 2025 г.). Тези норми регулират кой назначава управителя, за колко време, и какви са основните му правомощия и ограничения.

До ноември 2025 г. законът предвиждаше назначаване за 6 месеца (с възможност за еднократно удължаване). През ноември 2025 г. парламентът гласува промени, които отменят някои от тези ограничения (например отпадане на фиксирания 6-месечен срок и възможността управлението да се упражнява от до трима души беше променена). Целта на промените според вносителите е да се адаптира инструментът към ситуацията с "Лукойл“.

Процедура по назначаване и правомощия 

–  Назначението понастоящем може да се прави по ред, предвиден в съответния специален закон (в някои материали се посочва, че решението се взема от министъра, съответния орган или със съдействие на Министерския съвет – зависи от конкретната нормативна уредба и нейното прилагане).

– Правомощията, които разглеждат медиите и законодателните промени през ноември 2025 г., включват: водене на оперативното управление на предприятието, сключване на договори, извършване на плащания и други действия, необходими за поддържане на работоспособността на обекта. В същото време законодателството (и особено реакцията на опозиция и експерти) обсъжда ограничения – напр. забрана да се отчуждава имущество без одобрение на Министерския съвет, както и въпроси дали назначението подлежи на съдебен или административен контрол.

"Фокус“ проучи, но не откри широко разпространени или добре документирани предишни случаи на назначаване на "особен търговски управител“ на ниво, сравнимо с това, което сега се обсъжда за "Лукойл“. Самата институция придоби по-значим обществен и правен резонанс след въвеждането/изясняването ѝ през 2023 г., а през ноември 2025 г. темата отново стана централна. Медиите отбелязват, че именно това законодателно въоръжаване и потенциалното практическо приложение прираства към първите знакови случаи. С други думи: юридическата рамка е нова (от 2023 г.), а практическата ѝ употреба – рядка или без предхождащи големи публични прецеденти.

Важните правни и политически въпроси

1. Ограничения на правото на собственост и имущество – критиците посочват, че разширените правомощия да се разпорежда с активи (или възможността да се промени собствеността) поставят въпроси за конституционност, защита на собствеността и евентуални искове срещу държавата. В някои версии на законодателните промени медиите и експерти изразиха опасения за риска от национализация по директен механизъм.

2. Процедурите за контрол и възможността за съдебен/административен контрол –  предишни текстове предвиждаха, че обжалването не спира изпълнението на заповедта за назначаване; промени в това отношение променят баланса между бързото действие и правната защита на засегнатото дружество.

3. Международни ангажименти и санкционни режими – при предприятия с международни връзки (и при евентуални санкции), държавното вмешателство трябва да съобрази международните договори и търговски/санкционни режими, за да избегне допълнителни последствия за държавата. Това бе част от публичния дебат около "Лукойл“.

Законът вече дава възможност държавата да назначи "особен търговски управител“ при обстоятелства, свързани с критична инфраструктура и национален интерес. Това е инструмент за бързо държавно реагиране, но също така носи сериозни правни рискове (иск срещу държавата, спорове за конституционност, международни последици).

"Фокус“ припомня, че през ноември темата получи интензивно политическо и медийно внимание – парламентът прие промени, които разширяват възможностите на особения управител за обекти от критична инфраструктура (включително рафинерии), а политическите лидери публично обсъждат имената и процедурата за назначение. На хоризонта вече има новина, че има готов кандидат и че властта планира.