ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Русе
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
Агро
| Конституционната реформа стартира, но не и без критики и призиви за оттегляне на промените | ||||||
| ||||||
Така промените в основния закон ще могат да бъдат разгледани в пленарната зала. Очакванията са това да се случи още този петък, преди началото на "ваканцията“ на депутатите, в която партиите ще организират своята предизборна кампания. Промените в Конституцията ще стартират, но предстои важно гласуване на първо четене. Преди две седмици парламентът прие правила, по които да разглежда промените основния закон, според които, ако на първо четене проектозаконът получи повече от 160 гласа "за“, но по-малко от 180, то той следва да бъде разгледан на второ четене от два до пет месеца. Какви са промените? Промените в Конституцията са разделени на няколко основни части. Те късаят промени в съдебната власт и извършването на т.нар. "съдебна реформа“, промяна в института на служебното правителство и смяната на националния празник на страната. Промените в съдебната власт В проектозакона се предвижда в частта за съдебната власт Висшият съдебен съвет да бъде разделен на два органа – Съдийски съвет и Прокурорски съвет. Първият орган трябва да се състои от 15 членове, сред които председателите на ВКС и ВАС, петима трябва да бъдат избирани от депутатите, а останалите 8 от съдиите. Вторият орган трябва да се състои от 10 членове, сред които и главният прокурор на страната, шестима от членовете трябва да бъдат избирани от парламента, двама от прокурорите и един от следователите. Прокурорският съвет се предвижда да бъде оглавяван от министъра на правосъдието, но без да има право на глас в него. Другата огромна промяна е свързана в института на главния прокурор. От ПП-ДБ дълго време обсъждаха дали изобщо да не отпадне фигурата на обвинител номер едно, в крайна сметка бе решено тя да се запази, но с основни промени. Така главният прокурор би следвало да има до два мандата по 5 години, а в същото време му се отнема правото да осъществява надзор за законност и методическо ръководство на прокуратурите. Промените в служебния кабинет Института на служебния кабинет дълго време бе сред най-обсъжданите теми в публичното пространство. В последните две години България изживя управлението на четири служебни правителства, а последното на Гълъб Донев постави рекорд за най-дълго управлявало такова. Вносителите предлагат президентът да може да назначава за служебен министър-председател ръководителите на три от основните институции в страната – председателят на Народното събрание, председателят на Конституционния съд или управителят на БНБ. Освен това се предлага парламентът да не бива разпускан, а да продължава своята законодателна дейност до конституирането на новия. Смяната на националния празник От ПП-ДБ предлагаха 3 март да не бъде националния празник на страната, а вместо него 24 май да се превърне в такъв. Тази тема предизвика множество спорове през последните месеци, а преди седмица от ГЕРБ-СДС заявиха, че няма да подкрепят това предложение. Становищата на институциите, организациите и експертите В комисията присъстваха както представители на изпълнителната власт, така и на президентството, на съдебната власт, на различни институти. От президентството се обявиха категорично "против“ предлаганите промени в частта за служебните правителства. По думите на проф. Емилия Друмева предложенията създават дисбаланс във функционирането на парламентарната република. "Дисбаланс, с който се засяга сърцевината на парламентарния конституционен модел, формата на държавно управление“. Тя подкрепи ограничаването на президента до избор за служебен министър-председател, но бе категорична, че няма как единият от тях да бъде председателят на Конституционния съд. Друмева постави и въпросът за свикването на Велико Народно събрание, в чиято компетенция според нея е изменението на този институт. От ВСС бяха категорични, че не подкрепят разделянето на ВСС на два органа и премахването на пленума. Според Боян Магдалинчев това е единствено от компетенцията на Велико Народно събрание. Прокуратурата също изложи негативно становище по предлаганите промени. Заместник главният прокурор Мария Павлова заяви, че е "против“ разделянето на пленума на ВСС на две. Тя изрази и остра позиция по отношение създаването на Прокурорски съвет – според нея този орган ще се политизира излишно и няма да има нужното качество за изпълнение на функциите си. Не одобри и ограничаването на правомощията на главния прокурор да сезира Конституционния съд. Друга критика, която бе отправена съвместно с председателя на ВСС, бе прерогатива на министъра на правосъдието да назначава, освобождава и повишава прокурори. Според двете институции това погазва конкурсното начало. От камарата на следователите също подкрепиха становището на ВСС в частта за разделянето на пленума. По думите на Ясен Тодоров това ще доведе до политизран орган на прокуратурата. Директорът на Националния съвет на правосъдието Меглена Тачева заяви, че също не подкрепя разделянето на ВСС на две и премахването на пленума. Тя предложи създаването на Национален съвет на съдебната власт. Екатерина Михайлова също алармира за това, че част от промените засягат компетенцията на Велико Народно събрание, а именно промените в правомощията на президента и разделянето на ВСС на две. Тя предупреди, че ако бъде махнат прокурорския надзор за законност, това може да наложи изменението на 80 закона. Бившият председател на Народното събрание Георги Пирински бе по-краен. Той поиска изтеглянето на законопроекта и пълното му пренаписване. Пирински също засегна темата за Великото Народно събрание и бе категоричен, че голяма част от предлаганите изменения са в неговата компетенция. От "Инициатива правосъдие за всеки“ заявиха, че трябва да има корекции между първо и второ четене. Владислав Величков заяви, че има 3-4 основни промени спрямо законопроектът, който инициативата и ПП-ДБ готвеха първоначално. Правосъдният министър настоя да има корекции между първо и второ четене, за да може всички добри предложения да бъдат прегледани. От политическите сили Радомир Чолаков поиска проектът да бъде разгледан не след два месеца, както се предвижда при приемането на първо четене, а чак след пет, за да може всички експерти да направят предложения за промени в текстовете на законопроекта. От БСП и "Възраждане“ застанаха категорично предлаганите промени в Конституцията. Така след разглеждането на текстовете в Комисия и тяхното приемане процедурата ще стартира най-вероятно още този петък. Към този момент изглежда, че управляващото мнозинство няма нужните 180 гласа, за да задвижи по бързата процедура процеса. Това означава, че ще нещата ще се развият по втората хипотеза, при която второто четене ще бъде в рамките от два до пет месеца. Заявките на лидерите на основните политически сили са, че промените ще бъдат факт до края на тази календарна година. Дали това ще се случи обаче и какви ще бъдат редакциите на текстовете, предстои да стане ясно. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 1094 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/183 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Актуални теми
Абонамент
Анкета
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@ruse24.bg
©2008 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Ruse24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Ruse24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Ruse24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: