Красимир Линков, ГХГ- Пловдив: Колю Витковски не правеше усилия да се покаже, той просто работеше

Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Красимир Линков, директор на ГХГ - Пловдив. За 100-годишнината от рождението на Колю Витковски Градската художествена галерия събира в Пловдив картини от цяла България в изложба. Откриването е днес - 6 ноември, от 18 часа в Галерия "2019".

Г-н Линков, Вие имате ли лични впечатления от Колю Витковски, контактували ли сте с него? 

Да, имах щастието да общувам с Колю Витковски в последните години от живота му. Той е наистина един изключително интересен човек. Защо? Първо, защото има много богата и интересна биография. Второ, наистина е преживял много и това се е отразило на начина му на мислене, но и на изкуството му. Освен това, освен да познава българската култура и изкуство, той познава и чешкото изкуство най-вече, защото е учил в Художествената академия в Прага, специалност графика и това обогатява неговото изкуство. Живеейки в една по-сложна ситуация, в различни времена, като политика и социални отношения, той и с думи, и в изкуството си отразява тези сложни времена, и това е видно в изложбата, която ние ще покажем. Интересното е това, че той започва всъщност с графично изкуство. Много активно участва в местните вестници тогава с карикатури, с критични текстове понякога, изразява се и чрез слово, и чрез рисунка. Но така, както той самият казва, в някакъв момент, когато се затруднява да прави графика, защото тя изисква и специална техника, технология, място за реализиране, а и може би защото има един силен вътрешен импулс, той започва да прави живопис, да рисува с маслени бои. И това, според мен, е щастливо стечение на обстоятелствата, защото той е един прекрасен живописец. Отношението към цвета, начина на полагане на цвета, съчетаване на различни тонове, изграждането на светлина и сянка, изграждането на формите в живописта, това е нещо, което е един вътрешен усет. И една школовка може да създаде базата и основата, за да може да се развие едно такова изкуство. Но това чувство към цветност или към това, което наричаме живописност, той го носи в себе си. И това ще се види в изложбата, която ще открием.

Аз лично имам едно морално задължение, особено защото съм общувал с него, по някакъв начин да го реабилитирам пред публиката. Той беше художник, който не обичаше да стои на гребена на вълната, независимо, че е силно социално ангажиран. Не правеше усилия да бъде показен, да бъде включван в различни дискусии, свързани с изобразителното изкуство. Той просто работеше. Освен това, бил е известно време и председател на Дружеството на пловдивските художници - от 1966 до 1969 г. По-известно е това, че е бил директор на Градската художествена галерия от 1971 до 1983 г., доста дълго. И е оставил едно отражение върху развитието на галерията в онези години. И разбира се беше и свободен художник след това. Но както казах, неговият начин на общуване с изкуството, и на общуване въобще с публиката, е сравнително скромен. Ако прегледате пресата годините назад, рядко има материали писани за него. И много често се изтъква и това, че е труден характер. Общо взето хора, които имат позиция, които изразяват позицията си директно и твърдо, винаги са трудни характери.

Искал е творчеството му да говори за него, а не той.

Да, искал е да говори творчеството му от една страна, но от друга страна, не се съгласява лесно и с друго мнение. И наистина това беше характерно за него. Има нещо много важно - не винаги има покритие между личността на човека и неговото изкуство. За нас, изкуствоведите, винаги е било изкушение да свързваме начина на изява или въобще начина на съществуване на една личност, на един художник, на един творец, с това, което той създава.

Изобразителното изкуство е такъв вид изкуство, което се създава насаме в ателието, пред статива. И някак си мога да кажа, че това е един вид катарзис, т.е. освобождаване на вътрешно напрежение, възможност да кажеш това, което примерно иначе публично не искаш да кажеш, възможност да посветиш и да отпратиш послания към публика, която не виждаш в момента, но която си представяш, че би могъл да видиш и би могъл да се срещнеш с нея.

Всъщност ние, с тази изложба, ще направим точно това. Ние сега ще се срещнем с художника не в неговия физически вид, а с неговата духовност. Даже мога да кажа, че може би ще се срещнем и ще общуваме много по-истински с него, отколкото ако седим един срещу друг и разговаряме. Така че в този смисъл аз никога не искам и не изтъквам годишнини, защото годините могат да бъдат празнувани - 90, 95, 100, може каквато искаме годишнина да празнуваме, но това е един формален поглед към нещата. По-важно е да направим така, че влизайки в изложбената зала ние да се срещнем с артиста: "Здравейте, г-н Витковски!" и той да каже: "Здравейте!" Да разговаряме, да общуваме известно време. Много ми се иска и за това работим в галерията с моите колеги,  да отворим сетивата на публиката, за да може да се осъществи един по-директен контакт с изкуството. Изкуството не е картинки, не е нещо, което се прави, за да разкрасява. Да, има и такъв тип творчество, няма лошо в това, но това са различни неща. Когато говорим за изкуство, за дълбочина в посланията, за сериозни теми, тогава нещата наистина изискват една по-голяма подготовка не само на сетивата, но и на самото мислене на публиката.

Нямате ли впечатление, че повечето от сегашните творци правят някак си по-повърхностно изкуство от поколението на Витковски? По-показно е някак си. Или може би е грешно впечатлението ми?

Много е трудно да се даде оценка на времето, в което живее човек. Т.е. аз живея в това време и е трудно, може би даже не много етично да правя големи обобщения за времето. Второ, когато има дистанция, времето отсява много ненужни или некачествени неща и изплуват само най-качествените и затова ние имаме впечатление, че миналото винаги е било по-мъдро, отколкото е сега. И това е един нормален процес. И още нещо, което бих искал да изтъкна, и то е много важно, че който познава историята, и тази на изкуството в частност, той няма как да не забележи, че когато има съпротива, се ражда голямо изкуство. Много е трудно човек сам да постави големи цели пред себе си. Но когато има за преодоляване насреща съпротивата на времето, когато има големи теми в това време и влизаш в тези големи теми, тогава и изкуството се извисява.

Това е един процес, в който творецът няма вина. Това е един естествен процес, той засяга не само изкуството, той засяга съществуването на хората и общуването им, битуването на хората. Ние неслучайно употребяваме думата "битовизъм". Да, когато нямаш големи идеи и цели пред себе си, ти се занимаваш най-вече с бита си. Когато обаче застанат големи проблеми пред личността, тя загърбва бита и започва вече да мисли, да решава и да се стреми към преодоляване на тези големи цели и идеи. Така че не смея да кажа нищо за художниците сега. Да, има го това нещо, но то го е имало и по времето на Ренесанса. И там е имало масово изкуство, и там е имало художници, които са обслужвали масов вкус. Така че това са нормални процеси. За мен е много важно артистът да бъде достатъчно смел да навлезе в сериозни теми. Теми, които не са еднодневки.

Има теми в живота, които са вечни, примерно  животът, смъртта, раждането, майчинството, героизмът. Ако човек се занимава с подобни теми и посвети изкуството си на подобни теми, то неговото изкуство ще остане във времето.

А кои са главните герои в художествените произведения на Колю Витковски?

Това е много интересен въпрос. Всъщност, в по-ранните етапи на творчеството си, той прави повече фигурални композиции. И тези фигурални композиции са свързани с неговото минало като партизанин – той е бил млад партизанин, и с всички тези времена, в които той е живял. Това са били и неговите герои. Така че темите и ранните му сюжети са свързани преди всичко с тези времена, с тези премеждия, които е имал. Също така има много композиции, които са свързани с традиционния български бит. Със жени, които са на полето или пък обичаи.

Той е роден в село Стрелци, Пловдивско, 1925-а година. Всъщност, той винаги е казвал, че духом е в селото, независимо от това, че живее в града, и че селският бит, селският труд го е изградил такъв, какъвто е. По-късно - това е много интересно развитие, и пак бих казал логично развитие в неговото изкуство, той се насочва към пейзажа. И в по-голямата си част на това, което е оставил като творчество, той се изявява като пейзажист. Тук е интересният момент, че неговите пейзажи са одухотворени, те са човешки пейзажи. Тези сравнения са много популярни, но и не са лесни така, както изглежда. Ние одухотворяваме пейзажа, ние, човеците, хората, одухотворяваме пейзажа. Ние прехвърляме нашите настроения и чувства върху това, което виждаме, върху природата, която ни заобикаля. И това е голямото качество на живописта на Колю Витковски. Неговите пейзажи не са пейзажи от натура, т.е. той не излиза сред природата да рисува това, което вижда. Неговите пейзажи са пейзажи, които са родени в неговото въображение. И в тях дори да има фигура, тя е толкова малка и така неопределена като присъствие, като действие. Самият пейзаж носи в себе си една човешка одухотвореност. И това той постига най-вече с начинът, по който живописва.

Аз започнах с това и искам да още веднъж да подчертая, това е една наистина много силна живопис. Това е едно наистина много качествено боравене с цвета, което буквално ни пренася в определени пластове на човешко изживяване. Изкушавам се да кажа един цитат, това са  негови думи: "Да се върна назад? Добре. Аз обичам да се връщам назад, защото не мога да забравя родната си селска къща. Със селото са свързани най-хубавите ми дни и нощи, още е пред очите ми огромната нашенска луна, която идваше вечер и кацаше на ореха на двора и като оранжева птица предвещаваше буря."

Виждате колко е важен за него споменът и изживяването на село, и в същото време в това изречение виждаме, че в неговото съзнание и в неговото усещане има буря, има конфликт, има драма. Луната е огромна. Огромната луна е нещо по-различно от това, което виждаме всяка вечер. Тя кацва и стои над неговата къща, над мястото, където той живее. И той я възприема не само като красиво изживяване, но и като една поличба за нещо, което може да се случи. Да, предвещава буря. Така че това го има в неговото изкуство.

Той е и един от малкото художници, които се изкушават и да пишат. Знаем, че има една книга, която е издадена от него "Записки от Париж". Но всъщност аз лично знам, че има няколко кашона с неиздадени негови книги и записки, афоризми, които той много често пишеше. И винаги казваше, че всъщност не смята себе си за писател, но мисли, че чрез словото би могъл да изрази настроенията си, чувствата си, мислите си, и го правеше.

Късно ли получава признание като художник той, и на каква възраст се случва това? 

Не, той винаги е имал признание като художник, още повече, че е бил и на ръководни длъжности както в Дружеството на художниците, така и в Галерията. Не е художник, който да не е имал признание, още повече, че той е оказал влияние на следващите поколения след себе си. Той е и художникът, който не е искал, не се е стремял да бъде изтъкван и да бъде вписван в различни представителни течения, свързани с времето. Неговото изкуство е изкуство строго индивидуално. Аз обикновено казвам за такъв тип изкуство, че то свършва заедно с художника. С други думи - не можеш да кажеш, че този художник ще има след това последователи и че той е учител на следващите поколения. Обикновено големите художници, с тях се случва точно това. С тях приключва това търсене, могат да бъдат имитирани, но не и продължени.

А що се отнася до представата, че може би е ощетен – да, има нещо такова. По-малко се споменава, по-малко се търси, особено в наше време. И може би тази изложба, която ще открием, тя ще допринесе за това да се възвърни интересът към неговото творчество, въобще към неговата личност. Аз мисля, че мисията на нас, като галеристи, е именно тази – не да повтаряме имена, които са вече познати много-много, но да откриваме или да реабилитираме, да връщаме познанията за имена, които са съществували и се изиграли роля за българското изкуство.

Колко творби ще бъдат показани в изложбата? И повече живопис, или повече графика?

Сто творби ще покажем и те ще бъдат само живописни.

Къде ще бъде подредена изложбата?

В Галерия "2019", на 6-и ноември се открива, в 18.00 часа. Малко документален материал ще има. Ще има филм с негово участие, т.е. ще го видим визуално и ще му чуем и гласа му, което е моя мисия. Аз мисля, че така трябва да бъде. В изложбената зала трябва да ни посреща авторът, а не ние да посрещаме.