ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Русе
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
Агро
| Къщи за гости вдъхнаха живот на ферма в планината | ||||||
| ||||||
Земеделието в балканските села е само за хора със силен характер. Местният хляб е черен в прекия смисъл на думата. Исторически брашното за хляба в Балкана не е много и е толкова ценно, че навремето не са го пресявали, а мелниците се наричали караджейки от турската дума кара – черен. Пшениченото брашно смесвали с голямо количество царевично. Белият хляб – самунът, е бил предназначен главно за наслада, а не за засищане. Оттам идва и изразът: „Тоя е богат човек – яде симида без хляб.“ Другаде хората може и да не знаят какво значи това, но в габровските села са много наясно. Районът на Габрово се обезлюдява, но на места селският туризъм вдъхва нов живот на планинските ферми. Къщите за гости набират популярност, а представата за домашното сирене, киселото мляко и доматите, откъснати направо от градината, са притегателна сила за българи и чужденци. Местният въздух е лечебен, а районът още от края на ХІХ век се смята за курортен.  Около къщите за гости и отглеждането на чисти храни се върти всекидневието на младият фермер Петър Петров от село Съботковци. За своите 26 години той е видял наистина много. Компетентен млад човек с отличен английски, той е бил в екипа на българския евродепутат Владимир Уручев. Петър е отговарял за връзките с обществеността. Кариерата му се развива стремително, заминава на стаж в Европейския парламент, работи в Брюксел и в Люксембург. Но България му липсва, както и усещането за резултати, което трудно се добива от работа в кабинет. Участия в проекти го водят в САЩ, там превежда на младежки групи, а сърцето го тегли обратно към семейството му в Съботковци, където са най-важните хора в живота му – мама, татко, сестра, зет и племенникът Теодор, който е гордостта на селото със своята възраст от годинка и пет месеца. „Живея тук, на фермата и в къщите за гости. Стопанството ми представлява стар двор от ТКЗС. Към момента имаме около 40 говеда. Горе-долу толкова овце порода Ил дьо Франс. Говедата са основно кафяво американско, млечно направление. Ще отворим една малка мандра, вече сме почти готови. Овцете бяха повече, но ги намалихме и се ориентирахме към други животни с цел да задоволим търсенето на къщите за гости. Така че имаме много пилета, патета, зайци, пъдпъдъци“, разказа Петър пред Фермер.БГ. Туристите в къщите за гости изключително ценят това, че се хранят с продукти, които са произведени на място в същото стопанство Боженски чифлик. В него има две оранжерии. Едната е близо да стопанския двор, а другата е до къщите за гости, като естествена атракция.  „Земята, която имаме, е около 360 декара и наемаме още толкова. Изцяло я използваме за пасища и е с електропастири. Нямаме никакво производство на фураж. Само косим и балираме“, допълва Петър. Собственото производство не му стига за изхранването на животните. Налага се да купува сено, слама, силаж. Работният ден на Петър започва най-късно в 7 часа сутринта. Доволен е, че не му се налага да става твърде рано, за да дои кравите. Тази задача е поел баща му Илия Петров. Той е главният специалист в семейството по животновъдните въпроси. Петър така е разпределил работата си, че поне един ден от седмицата да може да отдели за административни задачи в града. Стопанството разчита на субсидии по различни мерки от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), така че писането на проекти, подготовката на документи, кандидатстването и процесът по одобряването си искат своето. Гостите също очакват лично отношение от своите домакини, защото това е селският туризъм, в него е важна душата на семейството, на местните хора, духът на мястото. Тези дни цялото внимание на семейството на Петър е насочено към пускането на малка мандра в стопанството. Младият фермер се е видял принуден да направи тази инвестиция, тъй като изкупните цени на млякото в Северна България са несправедливо по-ниски, отколкото в южната част на страната. „Изкупните цени в момента се въртят около 50 ст. за литър краве мляко - с ДДС и с транспорт, но въпреки това цената е около 50 ст., което не е достатъчно. Имайте предвид, че ние сме първа категория ферма“, подчертава младият фермер. Плановете на неговото семейство са цялото количество добито мляко да се преработва в собствената им мандра, като с времето има възможност производството да се разшири. Чифликът и в момента преработва част от млякото, за да задоволява нуждите на къщите за гости. Произвежда масло, извара, два вида сирене и кашкавал, като има и вариант с подправки. Това са и продуктите, с които ще започне производството на мандричката. В плановете влиза също приготвянето на бутилирано пастьоризирано мляко и на производството на кисело мляко. „В общи линии успявам да взема по доста мерки субсидии. Лошото е, че по ПРСР трудно се работи, понеже не сме селски регион. Габрово е областен град и е съвсем близо до нас. Така че по тази линия ние сме или „недопустими“, или губим точки, което доста ни затруднява. Водим се необлагодетелстван район, но не сме и планински. Това също е проблем. Реално ние сме над 500 метра надморско равнище. Началото на селото е на 490 метра, краят на селото е на 530 метра. Денивелацията е 40 метра. Няма 50 метра и затова не се водим планински район. Съседното село е в планински район, отсам – също, но ние не сме“, описва реалностите Петър. Административните ограничения го поставят пред труден избор. От една страна фермата е в родното му село, там стопанисва и къщите за гости с легла за повече от 20 човека. „Не искам само заради това, че явно не искат да ни дадат субсидии и да ни помогнат за развитие в нашия район, аз да се измествам, само за да мога да взема пари“, обяснява Петър дилемата си да бъде ли фермер в Съботково, или да напусне обичаното родно място. Плановете му за бъдещето са сериозни и чисти като природата наоколо. Първо – пускането на мандрата. След това – подготовка на жилище за посрещане на доброволци от чужбина. Това лято за първи път фермата на Петър ще посрещне доброволци по европейски проект - едно момче от Белгия, едно от Холандия и двойка момче и момиче от Китай. Доброволците от Азия са пожелали да се потрудят в Балкана цял месец.  Какъв ли ще бъде Петър след десет години? „Много се надявам пак да съм тук във фермата, в къщите за гости. Да не съм се отчаял от реалността. Но това е така един доста ведър поглед върху нещата. Надявам се да се разшири стопанството. Имам проект за още един обор да се направи, евентуално да се разшири мандрата. Но това е в средносрочен план“, чертае перспективите младият човек. Надява се, да не се е отчаял. Иска му се контролът от страна на държавата да бъде в подкрепа на добрите фермери, а разпределението на субсидиите да бъде справедливо. „Смятам, че това да бъдеш фермер, е малко подценявана професия. Няма добро име и за младите някак не е опция да станат фермери“, отбелязва стопанинът. Когато се връща от Европарламента в родното Съботково, той това е искал да покаже - има някакъв напредък в България, нещо хубаво се случва и не е толкова страшно млад човек да ходи с гумени ботуши. © 2018 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!
|
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Актуални теми
Абонамент
Анкета
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@ruse24.bg
©2008 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Ruse24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Ruse24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Ruse24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: