„В общи линии успявам да взема по доста мерки субсидии. Лошото е, че по ПРСР трудно се работи, понеже не сме селски регион. Габрово е областен град и е съвсем близо до нас. Така че по тази линия ние сме или „недопустими“, или губим точки, което доста ни затруднява. Водим се необлагодетелстван район, но не сме и планински. Това също е проблем. Реално ние сме над 500 метра надморско равнище. Началото на селото е на 490 метра, краят на селото е на 530 метра. Денивелацията е 40 метра. Няма 50 метра и затова не се водим планински район. Съседното село е в планински район, отсам – също, но ние не сме“, описва реалностите Петър.

 

Административните ограничения го поставят пред труден избор. От една страна фермата е в родното му село, там стопанисва и къщите за гости с легла за повече от 20 човека. 

 

„Не искам само заради това, че явно не искат да ни дадат субсидии и да ни помогнат за развитие в нашия район, аз да се измествам, само за да мога да взема пари“, обяснява Петър дилемата си да бъде ли фермер в Съботково, или да напусне обичаното родно място.

 

Плановете му за бъдещето са сериозни и чисти като природата наоколо. Първо – пускането на мандрата. След това – подготовка на жилище за посрещане на доброволци от чужбина. Това лято за първи път фермата на Петър ще посрещне доброволци по европейски проект - едно момче от Белгия, едно от Холандия и двойка момче и момиче от Китай. Доброволците от Азия са пожелали да се потрудят в Балкана цял месец.

 

 

Какъв ли ще бъде Петър след десет години?

 

„Много се надявам пак да съм тук във фермата, в къщите за гости. Да не съм се отчаял от реалността. Но това е така един доста ведър поглед върху нещата. Надявам се да се разшири стопанството. Имам проект за още един обор да се направи, евентуално да се разшири мандрата. Но това е в средносрочен план“, чертае перспективите младият човек.

 

Надява се, да не се е отчаял. Иска му се контролът от страна на държавата да бъде в подкрепа на добрите фермери, а разпределението на субсидиите да бъде справедливо.

 

„Смятам, че това да бъдеш фермер, е малко подценявана професия. Няма добро име и за младите някак не е опция да станат фермери“, отбелязва стопанинът.

 

Когато се връща от Европарламента в родното Съботково, той това е искал да покаже - има някакъв напредък в България, нещо хубаво се случва и не е толкова страшно млад човек да ходи с гумени ботуши. 

 

 

© 2018 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!