Като че ли основният ресурс на всички крайнодесни популистки, националистически партии е отрицанието на досегашното управление на т.нар. мейнстрийм партии, натрупването и застъпването на множество кризи в Европа – финансова, мигрантска, COVID, войната в Украйна, спадащото качество на живот в европейските страни. Това каза директорът на Института за икономика и международни отношения и бивш заместник-министър на външните работи Любомир Кючуков в предаването "Метроном“ на Радио ФОКУС.

Хората, които гласуват за крайнодесни популистки и националистически партии, не изповядват задължително подобни възгледи, отбеляза той. "Очевидно не става дума за циклична криза, а по-скоро криза, която има характеристиките на системна такава“, допълни Кючуков.

Крайнодесният национализъм и популизъм са във възход. По думите му в момента се наблюдават две тенденции спрямо националистическите и популистки партии. "Първата е своеобразен "санитарен“ подход спрямо тези партии. Той е характерен в най-висока степен за Германия. По силата на ред обстоятелства, както политически, така и исторически, останалите партии се стремят да изолират "Алтернатива за Германия“. Но Германия е подвластна и на втората тенденция – легитимиране на тези партии през център-дясното. Става дума за сътрудничество на Християндемократическия съюз с "Алтернатива за Германия“ на местно равнище. Когато говорим за Европа, това е тенденция в редица страни, включително и коалиционни правителства с участието на тези партии, или правителства, които са подкрепяни от тези формации“, обясни директорът на Института за икономика и международни отношения.

По думите му център-лявото и център-дясното в Европа вече са загубили своята взаимна алтернативност. "Те започнаха да изглеждат достатъчно еднакви през призмата на общественото мнение и се превърнаха по-скоро в част от проблема, отколкото алтернатива за търсене на решение. Именно това освобождаване на протестното поле спомага на крайната десница да засили своето влияние“, поясни бившият външен зам.– министър.

Проблемът в Европа не е в различните скорости на развитие на държавите членки, а в липсата на ясна посока, смята той. "Дали тя да бъде към федерализация, или към повече национална държава, каквато искат националистическите формации. Боя се, че идеята на шестте държави, които в момента предлагат структуриране на "Европа на две скорости“, не е път към задълбочаване на интеграцията, а по-скоро към централизация. Това работи по-скоро в посока дезинтеграция и налива вода в мелницата на крайнодесните правителства. Както виждаме, навсякъде тази тенденция става все по-влиятелна“, посочи Кючуков.