Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Русе
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
Агро
Мнение: Субсидиите за фермерите не са даденост. Те са срещу определена услуга
Автор: Екип на Ruse24.bg 10:40 / 12.08.2021Коментари (0)240
©
Политическата и икономическата ситуация у нас и в Европа са в момента определено не пораждат спокойна атмосфера. Един от ангажиментите и идеите на новата Обща селскостопанска политика е да се търсят нови, иновативни и научни подходи, с които аграрният сектор да постигне мечтаната устойчивост. 

Кои фермери имат право на преотстъпен данък?

За това и накъде върви българското селско стопанство, разговаряме с директора на Института по аграрна икономика Божидар Иванов. 

Има ли интерес от страна на бранша и на институциите да се използват аналитичните материали на института като част от разговорите за Стратегическия план, който се подготвя в момента и се обсъжда на заседанията на ресорната Тематична работна група?

Това е фундаментален въпрос. Има хора, които се интересуват, четат и виждат, но този трансфер, който има между науката и прилагането в практиката у нас не е толкова добре смазан и не работи толкова добре. 

Някои от нещата, които ние идентифицираме, анализите и резултатите, които ние можем да постигнем по установяването на факти, ефекти и определени зависимости, се отчитат, но след това трудно или дори въобще не се получава това, което е необходимо, за да бъдат адресирани, за да се отговори на въпроса “Какво може да се направи?”. 

Няма връзка между позитивната страна - проучването и анализирането на данни с нормативната - прилагането на наученото в практиката. 

Виждате ли промени в ситуацията от времето, когато правихте SWAT анализите и сега? И трябва ли да има корекции, за да може да се направи по-адекватен Стратегически план? 

В земеделието - като икономически, социални и други измерения - да, има промени - Covid кризата, има нова макроикономическа обстановка и все повече виждаме как земеделието не може да не бъде разглеждано като част от цялата макроикономическа среда. 

Важно е наличието на нови параметри по отношение на европейската политика, която се задава през следващия програмен период и дори през следващите десетилетия. 

Те са свързани със Зелената сделка, с устойчивостта, с новите приоритети и поставят въпроси, които са сравнително нови спрямо анализите, които правихме - това беше през 2018/2019 г. Тогава за тези неща се говореше, но не бяха конкретно разписани.

Такива са екосхемите, които особено притесняват стопаните.

Не един път съм посочвал, че екосхемите са една добра възможност. 

Ако трябва да разглеждаме самите директни плащания, една от най-големите им слабости е - особено на тези, които са на базата на площ, че те пропускат обвързването с конкретен резултат. 

Божидар Иванов: Всяка една стъпка, която води до това субсидиите да бъдат обвързани с някакви очаквания, с ефект, резултат, който е конкретно измерим, е много по-добър от това да бъдат просто плащания, начислявани върху единица площ или върху едно животно. 

Ще има ли проблеми със социалната условност, която тревожи редица фермери? 

Свързването на субсидирането със социални показатели е добро решение. В края на крайщата говорим за публичен ресурс. Той трябва да се разходва така че да има полза за цялата общност - не само за фермерите, но и за потребителите. 

Пак казвам - получаването на конкретно подпомагане, обвързано с резултат и очаквания, е нещо, което осмисля и ще даде много по-добри резултати като ефекти при подпомагането. 

По нашите наблюдения, проблемът в диалога с фермерите е, че те не виждат ефект от прилагането на тези условия и изисквания, а единствено допълнителна тежест за себе си. Имат необходимост да им се обясни какъв ще е той за тях. 

Така е. Начините, по които се случва прилагането на политиката трябва да бъдат максимално опростени. Тези пари трябва да водят до конкретен резултат и да носят максимална полза за максимална група от хора и общности. Това трябва да бъде водещото. Колкото повече този ефект се разпредели справедливо, толкова по-висок ще е общият ефект. 

Трябва да се избягва да се административни решения, които да затруднят прилагането. Но фермерите не трябва да разглеждат нещата като някаква даденост, че това подпомагане им принадлежи и е тяхно, а да осъзнават, че това подпомагане е, за да могат те да предоставят конкретни блага и ползи за останалите. И тъй като те понасят определени затруднения в това, което им се налага да правят, те биват компенсирани. 

Това е водещият принцип. В една пазарна икономика всеки се бори да получи някаква поръчка или задача, която да му бъде платена. 

Дали това ще е чрез потребителя, който купува стоката или ще бъде по заобиколен начин чрез обществото, което плаща за ползите, които правят за обществото - екологични, социални и т.н.,това е вид поръчка за тях. Нещо, за което те са компенсирани. 

Очаквате ли с въвеждането на всички тези нови правила след 2023 г. да се стигне до свиване на площи, до намаляване на броя на стопанствата? 

Все още не знаем границите, които ще бъдат определени. Намаляването на използването на торове и препарати за растителна защита, увеличаването на площите с биологично земеделие - тези неща все още не са окончателно решени. Знаете, че дебатът е много голям и неслучайно се отложи влизането в новия програмен период. Тези цели са прекалено амбициозни, до някаква степен ненавременни, т.е. - това е пътят, но дали сега е моментът?

Всички тези амбиции могат да навлизат постепенно, да имат алтернатива, да се отчете въздействието, което ще имат всички тези предписания, които са дадени и целите, които се поставят, за да бъде най-безболезнено. Но като цяло, в дългосрочна перспектива, земеделието променя своя характер и то най-вече заради икономически причини. 

Божидар Иванов: Семейният тип земеделие все повече отстъпва. Едрите, големите, икономически ефективните стопанства, които могат да внедряват, имат капацитет и ресурс, все повече ще имат по-голямо пазарно място. Това е глобална тенденция, но се случва в различни темпове в различните страни. 

Оформят се две лица на земеделието - бутиковото, което произвежда качествените храни, удовлетворява нуждите на онази част от потребителите, които търсят точно такива храни; и другото - което произвежда за масовия потребител и храни огромната част от населението на света. 

Това ще се почувства по-осезаемо и тези тенденции ще се откроят може би след 10-20 години. Аз се занимавам с това нещо от много отдавна, знам кога стопанствата в България бяха 700 000, кога станаха почти 400 000, 10 000. сега, след последното преброяване имаме данни за около 140 000- 150 000 стопанства. Дори у нас се вижда този темп. Това е, което статистически се води за стопанство. 

В същото време, обаче, амбициите на Европа са за фокус върху малките и тяхното подпомагане. Смятате, че Европа няма да успее в начинанието си или?

В Европа разбират тези процеси и са наясно с негативния ефект от това окрупняване в селските райони. 

Така че опитите на Европа са да се съхранят и запазят тези, които се нуждаят и ще се нуждаят в бъдеще. 

Този тип семейни, малки стопанства поддържат живи конкретните райони, те имат социално, териториално, демографско и др. предимства и ползи, които дават на обществото. По този начин Европа се опитва да насочи политиката си именно към тях, тъй като те изпитват конкретната нужда от такава помощ. 

Споменахте биологичното земеделие. Наскоро посочихте, че биологичното земеделие у нас е трудно за развиване, заради това, че 80% от земята, която използват стопанствата, не е тяхна. Това ли е най-главната причина? 

Това е един от факторите, който ще бъде труден за преодоляване. Тук трябва да се намери принципно решение какво трябва да се направи, тъй като този вид производство не е едногодишно по планиране и организиране. Това е дългосрочна стратегия. Основната причина е пазарът.

Тези, които са започнали да се занимават с това производство, следва да имат изградени пазарни канали. Знаем колко голямо предизвикателство имаше пред биологичното животновъдство, когато няма предприятие, което да преработва такава продукция. Едно стопанство не може така лесно да се трансформира. Това трябва да бъде едно много добре обмислено решение, стратегия. 










Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
« Декември 2021 г. »
пон
вто
сря
чтв
пет
съб
нед
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
Актуални теми
ТВ и шоу сезон 2021/2022 г.
Парламентарни избори 2021 г.
Грипна епидемия обхвана страната
Милен Цветков загина в жестока катастрофа в София
Товарен кораб заседна край бреговете на местност Яйлата
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Русе и региона.
e-mail:
Анкета
Ще почивате ли идната зима?
Да, в България
Да, в чужбина
Не
Не съм решил/а още

РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:
За контакти
За реклама
Правила
©2008 - 2018 Медия груп 24 ООД. Ruse24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Ruse24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Ruse24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: