© Ruse24.bg

Заведенията за болнична помощ включват болници, центрове за кожно-венерически заболявания, центрове по психично здраве и комплексни онкологични центрове. Съгласно Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни и специализирани.

В сравнение с 2012 г. легловият фонд на болниците се увеличава с 2.4%, което се дължи предимно на увеличения брой на леглата в многопрофилните болници.

Многопрофилните болници са 53.8% от болниците и в тях са съсредоточени 70.8% от легловия фонд на всички болници в страната. Легловият фонд в тези болници варира в широки граници - от 15 до 1 345 легла.

Осигуреността на населението с болнични легла в края на 2013 г. е 683.5 на 100 000 души от населението.

Най-високи са стойностите на показателя в областите Пловдив (823.7), Ловеч (821.7) и Стара Загора (811.3), а най-ниски са в Перник (348.9) и Ямбол (345.2).

Към 31.12.2013 г. заведенията за извънболнична помощ в страната са 1 885 с 980 легла за краткосрочно лечение. В сравнение с 2012 г. броят на тези заведения се увеличава с 4.5%, а броят на леглата в тях - със 17.3%.

Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписите, националните центрове без легла, диализните центрове, както и центровете за трансфузионна хематология. В края на 2013 г. тези заведения са 145 с 3 132 легла, като най-голям е броят на хосписите - 45 с 867 легла. В сравнение с предходната година броят на леглата в други лечебни и здравни заведения намалява с 29.2%, което се дължи на намаления брой на леглата в домовете за медико-социални грижи за деца.

Медицински персонал

В края на 2013 г. на основен трудов договор в лечебните и здравните заведения в страната практикуват 28 937 лекари. Лекарите по дентална медицина са 7 247, като 6 537 от тях са сключилите договор с НЗОК. В сравнение с 2012 г. техният брой се увеличава с 9.1%. Медицинските специалисти по здравни грижи, които работят на основен трудов договор в лечебните заведения, са 48 463, а другият персонал с немедицинско образование - 39 248 души.

Осигуреността с лекари в края на 2013 г. е 39.9 на 10 000 души от населението, а с лекари по дентална медицина - 10.0 на 10 000 души от населението.

Показателят за осигуреност с лекари по области варира от 25.8 до 52.2 на 10 000 души от населението, като най-висока е осигуреността на населението с лекари в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници. Стойности над средния за страната има показателят за областите: Плевен (52.2 на 10 000 души от населението), София (столица) (47.8), Варна (46.2), Пловдив (45.5), Стара Загора (42.7), Ловеч (41.5).

Най-ниски са стойностите на показателя в областите Разград (25.8 на 10 000 души от населението), Кърджали и Силистра (26.9) и Перник (27.0).

Осигуреността с общопрактикуващи лекари за страната е 6.3 на 10 000 души от населението. Най-висока е осигуреността на населението с общопрактикуващи лекари в областите Сливен (8.3 на 10 000 души), Плевен (8.1 на 10 000 души), Видин (7.6 на 10 000 души), Добрич (7.4 на 10 000 души), Стара Загора и Монтана (по 7.1 на 10 000 души). Най-ниска е осигуреността на населението с общопрактикуващи лекари в областите: Разград - 4.1 на 10 000 души от населението, Кърджали - 4.2, и Търговище - 4.7 на 10 000 души.

Осигуреността с болнични легла (легла в болници и центрове със стационар) в ЕС-28 през 2010 г. е 538.7 на 100 000 души от населението.

През 2011 г. България (644.9) е сред страните с по-висока от средната за ЕС осигуреност. Най-висока е осигуреността с болнични легла в Германия (822.2 на 100 000 души), следвана от Австрия (764.7), Литва (744.1) и Унгария (718.2). Най-ниска е осигуреността в Швеция (270.6) и Обединеното кралство (289.6).