Дисковата херния възниква, когато част от междупрешленния диск (еластична структура между два прешлена, която омекотява движенията и поддържа разстоянието между прешлените) притисне гръбначномозъчно коренче (нерв, който провежда усещания от тялото и контролира свиването на мускулите) и предизвика болка, изтръпване или слабост в съответната зона. В основата на симптомите обикновено стои механично притискане на нерва, но допълнителна роля играе и дразненето от възпалителни медиатори, отделяни от увредения диск. В някои случаи оплакванията намаляват спонтанно, но при хронично протичане болката продължава и движенията остават ограничени.

Стандартното лечение включва обезболяващи, физиотерапия и временно ограничаване на натоварването, които могат да облекчат симптомите, но не въздействат върху структурата на засегнатия междупрешленен диск. При липса на ефект от лечението се обсъжда хирургично отстраняване на изместената част от диска, което обаче крие риск от рецидив на дисковата херния, продължаваща болка или нарушаване на стабилността между прешлените в съответния отдел на гръбначния стълб. Поради тези ограничения през последните години се разработват терапии, които се прилагат директно в засегнатия диск и имат за цел да облекчат болката, като същевременно подпомагат възстановяването на тъканта.

Кога се прилагат инжекции в междупрешленния диск при дискова херния?

Инжекционното лечение при дискова херния включва въвеждане на лекарствени или биологично активни вещества директно в междупрешленния диск. Процедурата се извършва с помощта на компютърна томография или рентгенова флуороскопия, които позволяват точното насочване на иглата към засегнатия междупрешленен диск. Чрез този подход могат да се приложат ензими, противовъзпалителни молекули или мезенхимни стволови клетки (получени от костен мозък или мастна тъкан), които не действат механично, но могат да потиснат възпалението, да намалят отока около нервното коренче и да подпомогнат възстановяването на вътрешната структура на диска. Така се създават условия за постепенно облекчаване на натиска върху засегнатото коренче.

Ензимната терапия с хондолиаза (condoliase, SI-6603) е сред най-добре проучените неоперативни методи при дискова херния. Хондолиазата (ензимна терапия, при която се разгражда вътрешната структура на диска с цел намаляване на обема му) използва хондролитичен ензим, извлечен от бактерията Proteus vulgaris, който разгражда гликозаминогликаните (полизахариди, които задържат вода и придават обем и еластичност) във вътрешното ядро на междупрешленния диск (nucleus pulposus). Когато част от това вещество се разгради, съдържанието на вода в диска намалява и обемът му се свива. Така натискът върху съседното нервно коренче отслабва и болковите симптоми постепенно се облекчават. Клинични изследвания показват, че методът има добър ефект при дискови хернии в поясния отдел на гръбначния стълб, при които фиброзният пръстен е запазен и няма отделяне на дисков фрагмент извън пръстена (секвестрация).

Озонотерапията при дискова херния се извършва чрез прецизно инжектиране на медицински озон (озон, разтворен в точно определено количество кислород) директно в междупрешленния диск, като позицията на иглата се следи чрез компютърна томография или флуороскопия (проследяване с рентген в реално време). Озонът предизвиква разграждане на част от водното съдържание в ядрото на диска, което води до свиване на обема и намаляване на механичния натиск върху съседното нервно коренче. Паралелно с това се потиска възпалителната реакция в зоната на хернията и се редуцира чувствителността към болка. При определени случаи резултатите от тази терапия се доближават до ефекта на хирургичното лечение, но с по-нисък риск от усложнения и с по-бързо възстановяване.

През последните години се проучва прилагането на богата на тромбоцити плазма (PRP, плазмотерапия) и хиалуронова киселина като нехирургични методи за лечение на дискова херния. Плазмата, обогатена с тромбоцити, съдържа растежни фактори, които стимулират клетките в междупрешленния диск и подпомагат възстановяването на екстрацелуларния матрикс (междуклетъчното вещество) в неговата структура. Това може да забави дегенеративния процес и да подобри биомеханичните свойства на засегнатия диск. Терапевтичният ефект на тази процедура зависи от стадия на заболяването, концентрацията на тромбоцитите и броя на извършените инжекции, поради което се препоръчва внимателна предварителна преценка.

Какви са възможностите на регенеративната и клетъчната терапия при дискова херния?

Регенеративните терапии при дискова херния целят не само облекчаване на болката, но и възстановяване на структурата и функцията на междупрешленния диск. Най-интензивно се проучват мезенхимните стволови клетки, които могат да бъдат изолирани от костен мозък, мастна тъкан или амниотична течност. След култивиране в лабораторни условия тези клетки се въвеждат във вътрешното ядро на диска, където отделят вещества с противовъзпалително действие и стимулират образуването на колаген тип II – основен белтък в структурата на здравия междупрешленен диск. В резултат се запазва жизнеспособността на клетките в диска и се ограничава напредването на дегенерацията, която нарушава еластичността и води до болка.

Клинични проучвания от последните години показват, че прилагането на автоложни стволови клетки (взети от собствена тъкан) може да доведе до намаляване на болката, подобрена подвижност и частично възстановяване на височината на увредения междупрешленен диск, установено чрез образна диагностика. Постигнатият ефект обаче обикновено е временен и зависи от степента на дегенерация, възрастта и съпътстващите метаболитни нарушения.

Друг иновативен терапевтичен подход при дискова херния е използването на прогениторни клетки (предшественици на зрели клетки), изолирани от самия междупрешленен диск, както се прилага в платформата DiscGenics IDCT. Това са клетки с ограничен потенциал за диференциация, които се култивират така, че да запазят функциите и поведението на нормални клетки от нуклеус пулпозум. Прилагани директно в тази зона (вътрешната гелообразна част на диска), те подпомагат възстановяването на извънклетъчния матрикс, без необходимост от имуносупресивна терапия.

Освен клетъчната терапия, се проучват и други биологични подходи за лечение на дискова херния, включително използването на екзозоми и биоактивни везикули – микроскопични мехурчета, отделяни от клетки, които съдържат регулаторни микроРНК, белтъци и липиди. След въвеждането им в междупрешленния диск, те могат да повлияят върху възпалителния процес и да стимулират нормалната активност на дисковите клетки. При експериментални опити с животни този подход води до намаляване на възпалението и забавяне на дегенеративните промени в диска. Въпреки че все още се намира в ранен етап на развитие, методът се разглежда като потенциално по-безопасна алтернатива на клетъчната терапия, тъй като не изисква трансплантация на живи клетки и не предизвиква нежелан имунен отговор.

Съществуват и комбинирани терапевтични подходи при дискова херния, при които стволови клетки се въвеждат заедно с хидрогелове или биоматериали. Тези вещества задържат клетките в междупрешленния диск и осигуряват временна механична опора по време на регенерацията. Част от използваните гелове съдържат алгинати (полизахариди, извлечени от морски водорасли) или колагенови мрежи, които подобряват хидратацията на тъканта и намаляват натиска върху околните структури.

Повечето от описаните регенеративни и клетъчни терапии, като прилагането на мезенхимни стволови клетки, прогениторни клетки или екзозомни продукти (микроскопични мехурчета, отделяни от клетки, които пренасят регулаторни молекули), засега не се използват рутинно в България. Част от тях се прилагат само в рамките на клинични проучвания или в специализирани центрове извън страната, пише Puls.bg. Озонотерапията и инжекционното приложение на богата на тромбоцити плазма обаче вече се предлагат в определени частни клиники у нас, особено при хронична болка, свързана с дискова херния. При интерес към такива процедури е препоръчително да се направи консултация със специалист, който познава съвременните възможности и ограничения на неоперативното лечение на това заболяване, както и потенциалните рискове, свързани с тях.