Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

15-годишният Александър Макулев, който беше открит мъртъв в кемпера на Околчица, беше погребан днес на гробищата в софийския квартал "Малашевци".

Поклонението се състоло в тесен семеен кръг. При полагането на тялото е бил прочетен личен текст от Асен Асенов, приятел на Ивайло Калушев 

Асен Асенов споделя текста и в социалните мрежи:

Благодаря на семейството му, че е било прочетено на сбогуването. Днес изпращаме едно тяло. Но не и него.

Той е тук. Усеща се. Присъства.

Той е от онези редки души, които носят нещо повече.

Тиха сила. Доброта. Светлина. Вълшебство.

В самото начало, когато се появи при Иво, той беше много срамежлив. Избягваше погледи.

Като че ли все още търсеше мястото си в този свят. Но това продължи съвсем кратко.

След няколко месеца пред мен стоеше съвсем различен човек.

Уверен. Буден. Присъстващ. Не просто пораснал.

А пораснал навътре.

Той разбира света дълбоко. Без шум. Без да се налага. Просто е. И точно в това "просто е" има сила, която липсва на много от нас.

Но най-силното в него е сърцето му. Той вижда другия. Без да бъде помолен - е до теб. Пита дали имаш нужда от нещо. Грижи се. Забелязва. Присъства.

Това е доброта, която не се учи. Това е доброта, която се носи.

Днес сме тук, защото едно дете е убито. И това не е просто трагедия. Това е истина.

Истина, която боли. Истина, която не може да бъде омаловажена. Истина, която не може да бъде обяснена удобно.

И ако днес не я погледнем такава, каквато е - утре няма да имаме право да говорим за справедливост.

Огледайте се. Тук. Днес. В България.

Попитайте се - колко процента от това, което чуваме, е истина. И колко - удобна лъжа.

Защото когато истината липсва, се случва това, което се случва днес.

Но има нещо, което не може да бъде убито. Духът. И той е този дух. Той не си тръгва. Той е. Той е на място със светлина. Сред хората, които обича. На място, което е по-добро от това, в което ние оставаме. А ние оставаме тук.

С отговорност. Да не мълчим. Да не се лъжем. Да не приемаме лъжата за нормална. За мен е чест да съм до него. Да го познавам. Да го усещам.

Той не оставя просто спомен. Той оставя мярка. Мярка за доброта. За човечност. За истина".