©

Европейската комисия направи своето предложение за реформа през юни 2018 г. и до момента се придържа изцяло към него. Причината е, че до момента нито Европейският парламент, нито Съвета на Европа имат официални позиции по него. Вече за трето-четвърто председателство Съветът ще излезе с доклад по напредъка, вместо с позиция. Основната причина за това е, че няма многогодишна финансова рамка и без да са ясни парите, страните-членки не искат да вземат решение.

Поне до пролетта на следващата година не се очаква да има излязло решение на Европарламента във връзка с реформата в ОСП. По тази причина е ясно, че стратегическите планове на държавите-членки не могат да влязат в сила на 1 януари 2021 г., както беше предвидено. Затова на 31 октомври Еврокомисията излезе с регламент, в който се предлага една година преход за директните плащания и програмата за развитие на селските райони, така че земеделските производители в Европа да не пострадат от това забавяне.

В новия период на Общата селскостопанска политика се очаква да бъдат подобрени някои слаби страни и пропуски от предходния период.

Една от основните слаби страни на предходния период на ОСП е твърде голямата сложност и административна тежест за държавите и за фермерите. Това беше и основна констатация на публичната консултация за реформата. Втората относително слаба страна, която се вижда сега е, че трябва да има още по-голяма амбиция в областта на екологията и борбата с климатичните промени. Третият елемент, който също дойде от публичната консултация е, че не е достатъчно иновативна политиката и няма достатъчно инструменти за повече иновации и нови технологии.

За разлика от предишния период, в следващия ще има много повече средства за иновации. Предвидени са отделни инструменти, като оперативните групи по иновациите, които могат да допринасят за това, да се свържат фермерите с изследователските центрове. Значително повече средства се предвиждат за дигитализация.

България напредва с два от SWOT анализите за стратегическите планове за ОСП. 

Трябва да се направят консултации със заинтересованите страни - асоциации и браншови организации в страната, за да може да се получи балансиран пакет по двата стълба.

С преходния период, който предлага ЕК, до края на 2021 г. няма да има голяма промяна по отношение на регламентите и законодателството на селскостопанския сектор. В България през следващите три години секторите, които са конкурентоспособни ще продължат да работят, като зърнопроизводителите, но тези, които изостават, също трябва да им се обърне внимание - сектора на плодовете и зеленчуците, до известна степен - на животновъдството, така че и те да станат конкурентоспособни и да започнем един ден да се самозадоволяваме и в тези области, както е в областта на зърнопроизводството.

Формалното представяне на стратегическия план на България е планирано за април 2021 г., а неформалното - през 2020 г. ЕК ще покани всички държави членки най-късно до декември 2020 г. да предадат своите формални предложения. Всичко това зависи от продължителността на преходния период, каза още Милушев.



Приемането на многогодишната финансова рамка, която се очаква, за да се даде ход на новия политически период е в зависимост зависи от много фактори. Един от тях е Брекзит, който може да продължи и след януари 2020 г. Политиците в Европа смятат, че не бива МФР безкрайно да се обвързва с Брекзит. Най-добре би било тя да се приеме през февруари 2020 г., което е възможно най-оптимистичният вариант. Но някои експерти смятат, че е възможно това да стане и през втората половина на 2020 г.

Най-сериозната директна последица от Брекзит върху селското стопанство е намаляването с 5% на бюджета на ОСП. От друга страна, излизането на Обединеното кралство от ЕС в бъдеще неминуемо ще се отрази и на общия пазар, предимно на тези държави, които търгуват с него. Обединеното кралство беше най-пазарно ориентираната държава в ЕС и сега натискът към пазарна ориентация на селскостопанската политика ще бъде по-малък.

Следете темата и на cap4us.agri.bg.