Проф. Дронзина: Структурното напрежение между икономиките на САЩ и Китай ще остане трайно

Азиатската обиколка на Тръмп или "голямото пътуване“ е първата голяма световна обиколка, която президентът на САЩ предприема. Основната цел на САЩ в геополитически план е да се задържи и разшири американското влияние в Индийско-Тихоокеанския регион – зона, където се препитат интересите не само на САЩ, но и на Китай и Русия. Това каза в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“ преподавателят в СУ "Св. Климент Охридски“ проф. Татяна Дронзина.

По думите й Югоизточна Азия е един от регионите с най-динамично икономическо развитие, който концентрира в себе си повече от 52% от населението на земята, като същевременно това е един от най-неврологичните райони. От тази гледна точка според нея е естествено и интересите на САЩ да бъдат както геополитически, както икономически, така също и идеологически. "Ако трябва да обозначим ключовите интереси, то това е сдържането на Китай чрез укрепване на съюзи с Япония, Южна Корея, Филипините и Австралия, както това беше отбелязано в рамката на Индийско-Тихоокеанската стратегия, военната сигурност и свободата на корабоплаването, особено в Южно море и Тайванския пролив, и укрепване на алиансите, защото САЩ искат партньорите им в Азия да споделят военните разходи и да участват активно в гражданството на регионалната сигурност.“

Според проф. Дронзина американският президент може да постигне временна деескалация на търговското напрежение, но не и трайно намаляване на противоречията между САЩ и азиатските икономики, тъй като Китай няма да направи дългосрочни отстъпки, докато ограничават достъпа му до технологии и инвестиции. "Дори евентуалната сделка с Китай да е по-скоро тактически компромис, няма да е стратегическо помирение. В крайна сметка, основните проблеми: субсидиите, интелектуалната собственост, контролът върху редкоземните метали, ще останат неразрешени. Затова структурното напрежение между двете икономики ще остане трайно. Да не говорим, че тук ще се намесят още и Япония и Южна Корея, които са хем съюзници, хем конкуренти,“ обясни тя.

Ако планираната в края на обиколката среща с китайския лидер Си Дзинпин се окаже успешна, ще бъде постигнато рамково споразумение, което ще доведе до много положителни ефекти: ще има пазарен ефект и ще бъде дипломатичен тласък, това би повишило доверието на финансовите пазари, би успокоило глобална търговска несигурност и би показало, че САЩ могат да действат заедно с Китай, независимо от всички идеологически противоречия, които ги разделят, посочи още гостът. "Това би било и символичен успех за САЩ и по-специално за президента Тръмп. Ще донесе временна стабилизация на напрежението. Но ако срещата се провали и резултатът бъде слаб, можем да очакваме да има много по-истинска търговска война, отколкото всички, които сме познавали досега.“

Новият световен ред според гостът ще бъде очертан от триъгълника САЩ-Русия-Китай, като според нея няма съмнение, че светът ще бъде различен от този, който познаваме. "Въпросът, който все още няма отговор е в каква степен всеки от върховете на този триъгълник има принос в очертаването на новия световен ред. Китай иска един нов световен ред, който е основан на китайски правила. Докато Русия иска международен ред без правила, което могло да има потенциално трагични последствия за човечеството.“

Възможната среща на президента Тръмп с лидера на Северна Корея Ким Чен Ун, анализаторът определи по-скоро повече като театър на символите, отколкото реална дипломация. Според нея ефектът в перспектива няма да бъде кой знае колко голям. "Тръмп би искал да покаже, че само той и никой друг може да преговаря с авторитарни лидери и да постига резултат с личен контакт, а не с класическа дипломация,“ заключи проф. Дронзина.