Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Русе
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
Агро
Проф. Георги Каприев: Лъжата е законен инструмент в нашата политика
Автор: Ива Дойчинова 16:01 / 27.12.2023Коментари (0)454
©
Между Княжеската градина и украсата на тортата – къде е мястото на Паметника на Съветската армия и какво ще или няма да остане в историята от 2023 г.? Разговор с проф. Георги Каприев, проф. в катедра История на философията в СУ "Св. Климент Охридски"

Доминиращата новина, палеща страшно много страсти от двете страни на барикадата, беше демонтажът на ключовите фигури от Паметника на Съветската армия. Къде му е мястото между Княжеската градина и украсата на тортата на ПП-ДБ-СС. За това ще си говорим сега с проф. Георги Каприев, професор в катедра “История на философията" в СУ "Свети Климент Охридски". Здравейте. 

Здравейте. 

Нека да започнем от демонстрацията на демонтажа, която беше възприета като доста провокативна от страна на хората, които са ляво мислещи?

Вижте, това е технологически проблем. Мисля, че се обясни и от хората, които са го планирали и изчислили, и от други специалисти, че тук става дума за една многотонна композиция, която е в окаяно състояние, трябва да й се признае, благодарение на мърливото й монтиране и тя не можеше да бъде свалена по друг начин. Направено е изключително прецизно, с много тънък срез, доколкото разбрах 1 милиметров срез, който, ако беше цялата скулптура, в никакъв случай не можеше да бъде приложен. И долната част, при всички положения щеше да бъде разрушена. Да не говорим, че няма с какво да се вдигне това чудо. Така че,  то е съвсем, как да кажа,  жалещо демонтиран. Аз гледах кадри от други бивши съветски сателити, където просто го взривяват заедно с постамента. Така че тук тава дума за една много грижовна работа, друго не мога да кажа за самото демонтиране на централната фигура на паметника, наричайте го както си искате, аз ще го наричам паметникът на българското робство.

Това е Вашето описание, защото дори хората се делят и по начина по който го наричат: МОЧА (монумент на окупационната Червена армия) или Паметника на Съветската армия. За вас той е българското робство. 

Така, нека първо да видим този паметник на фона на останалите руски и да речем комунистически монументи в София. В София имаме достатъчно количество нелоши паметници, посветени на освобождаването на България или началото на конституирането на България през XIX.ти век. Имате паметникът в Докторската градина, имате Руския паметник, и доколкото аз си спомням, никой не се е опитвал да каже каквото и да било лошо за тях. Защото това са мемориали, посветени на хора, които действително, няма никакво значение държавната политика каква е била тогава руската, действително са сложили живота си в тази война и на тях ние няма как да не бъдем признателни. Обаче, сега на тези с шмайзера, а извинявайте не е шмайзер,  с "Шпагин". 

Каква е разликата между тези две неща? 

Разликата е, че "Шпагин" е чисто съветско производство автомат, който не прилича на немския "Шмайзер", но и не прилича на пак съветския "Калашников", който пък прилича малко на "Шмайзера". "Шпагин" е ясно акцентирано типично съветско оръжие, което до колкото аз знам, и след войната не е било на въоръжение в Българската армия, за преди войната да не говорим. 

Какви бяха посланията на този, вече в минало време говорим за него, паметник? 

Посланията са абсолютно ясни. Погледнете, в центъра на София, и то по градоустройствен план, нямаш право да строиш там по-високо, е доминиран от един "Шпагин", от едно размахано оръжие, оръдие на смъртта, тоест, заплаха. Заплаха за такива като нас, може би ще стане дума кои сме ние, за една част от българите. А за другата част, знаете ли какво е, за другата част това е отказът от собствената им свобода. Тези, защитниците сега, там леви, не знам какви са, не им държа сметка, те се бореха за спасяването на тази скулптурна група и аз твърдя за тази скулптурна група, която беше горе, на колоната. Точно тая, която сега падна. Те се бореха, защото по този начин ясно се казваше кой взима решенията, кой носи отговорността. 

И то с оръжие в ръка.

Ами с оръжие в ръка, и това беше Съветския съюз, а те жалеят за липсата на този Съветски съюз и привиждат в сегашното управление на Русия Съветския съюз, което между нас казано, не е правилно. Но те така го привиждат, те искат някой да поеме тяхната отговорност, и това са хора, които по същия начин се държат и към нашето членство в Европейския съюз. Брюксел нареди. Брюксел не нарежда, Брюксел слага едни рамки, в които ти можеш да влезеш, можеш и да не влезеш. Ако влезеш, ще влезеш по начина, по който намериш за добре. 

Това, което казвате е, че е демонтиран паметникът на българското робство? 

Паметникът на българската несвобода и доброволният отказ от нея.

Има ли паметник, посветен на същите исторически събития, който заслужава почит и уважение? Вие вече споменахме няколко. 

Хайде да добавим един фатално запуснат мемориал, който би трябвало да е много ценен, тъкмо за нашите леви, изповядващи леви идеи, комунистически идеи и социалистически напоследък. Става дума за Братската могила в Борисовата градина. Тя е строена горе-долу по същото време, не знам точно, но разминаването е с години. И там действително са положени, значи ексхумирани и положени костите на хора, които са дали живота си за тяхната идея. Сега, аз няма да коментирам идеята, а ще коментирам това, че някакви хора, водени от идейни подбуди са загинали, в името на тези идеи. И това са техните идеи, но те не се грижат за този паметник, този паметник е запуснат. И там хората, които се грижат за парка, градината, поддържат някакъв ред, за да не стане съвсем буренак. Защо ли? Защото ония там, които са, това са петимата от РМС, това са сериозни хора, а тези, които почиват там, те са имали в главата си идеята за свобода. А не за това някой да дойде и да им дава акъл какво точно трябва да правят до детайл, както е и изработен и самият този паметник, с който сега за огромно удоволствие мое, се разделяме. Защото вижте, той е построен по случай две събития. Бързано е  1954 г. да стане, може би този бетон в основата не е случаен, може би е от бързане. Защото те са имали средства да го направят и по друг начин, по-жалещ метал, това е от една страна 10 години от налагането на съветската власт, чрез Съветската армия, и, обърнете внимание, на разгрома на горянството. Една година преди това горянството е наистина смазано със страхотна жестокост и с последствия. След това колко хора гният по лагери, по затвори за това горянство, не е за разправяне, колцина са успели да емигрират, за жертвите да не говорим и за техните семейства. Ето този паметник това искаше да ни каже, че “Ние дойдохме на власт с “Шпагина", и разбира се със Съветската армия и нейните там оръжия. И задържаме тази власт по този начин и благодарение на този начин, по който задържаме тази власт, избиваме населението. Затова за този паметник се говори. 

Нека да говорим тогава и за няколко други паметника, дали ще има вълна и в други градове, защото "Альоша" е също много доминантната фигура над Пловдив, Бургас също има своя "Альоша". 

Да, ами аз съм свързан и с двата града, в единия съм роден, аз съм бургазлия. Вижте, бургаският "Альоша", като че ли не дразни толкова много. Да той е по-камерен е, по-камерен, добре е ситуиран, който го е правил на времето, архитектурното разпределение се е сетил, знаел е какво прави на този централен за Бургас площад "Тройката", но той е в дъното на площада и не е от към тази главната част на улицата, а в нейното продължение. В Пловдив нещата не стоят по този начин. Наистина този "Альоша" е над града, доминира го, и как да кажа, дефинира го, слага му граница и го определя. Аз там, на мястото на пловдивчани, бих се замислил много сериозно, и даже мисля, че в Пловдив има хора, които много сериозно ги мислят тези работи. Но какво ще стане и как ще стане, ние с Вас не сме врачки и малко трудно ще успеем да кажем. 

Ние говорим, вие сте все пак така историк на философията, за  семантиката на това, което доминира и ни определя като хора, като градове, като атмосфера, ако щете като послания и към самите себе си, и към света. А това е твърде важно. 

Ами важно е, защото тук непрекъснато ми се тикат пред очите, да речем паметникът във Виена на Съветския воин. Но този съветски воин там първо не размахва никакви оръжия. И второ, там наоколо е било наистина военно гробище на загинали  съветски войници в свирепата битка за Виена. Докато в България, извинявайте, свирепата битка с кого е била? С населението, с населението, всички тези жертви там, включително в  Бургас има един такъв паметник, това са тези там, които са в този паметник, те са разстреляни от СМЕРШ, от съветските наказателни части за посегателство над живота, целостта, опита за изнасилване и т.н. на населението, конкретни опити. Докато едни други там пък има 40 юнака, които се отровили с индустриален спирт, хем пазачът се опитал да им препречи пътя и да им обясни за какво става дума и те взели, че го застреляли. 

Разликите са съществени. Нека отново да кажа, че Братската могила, един паметник посветен на същите събития, но с реални кости на хора загинали за тези идеи. 

Българи. 

Продължаваме разговора с това имаше ли в тази 2023 г. Моменти и решения, политически включително, които ще останат в историята? Посланието и семантиката на Паметника на Съветската армия, чиито основни фигури вече са демонтирани, както и на други паметници на Червената окупационна армия или на Съветската армия, кой както иска да я нарича, коментирахме с проф. Георги Каприев. И тъй като вие го направихте като учен, какъвто сте, като историк, като философ, семантиката и фактите от  историята бяха водещи. Тоест, този обществен дебат не трябваше ли да се води по същия начин – с факти и аргументи? И как стигнахме до тортата с "украса“ от демонтираните части на паметника? 

Е, това е падение, това е едно дъно на лошия вкус. Казва се вече, не го казвам аз за първи път, но се присъединявам, за да не използвам едни малко по-тежки епитети, които ми идват на езика. Първо, това наистина е много лош вкус, чисто естетически, защото аз видях фотоса от този сладкиш. 

Всички го видяхме.

Отвратително, нали? Много грозно. Да празнуваш по подобен начин е наистина много ниско, много долно ниво. И това наистина демонстрира политическа неопитност, и даже липса на политически етос до голяма степен сред част от сега управляващите. Какво да кажем друго? 

Това не е малко, защото, ако има една дума на годината, според мен, за България тя е разделение. Тонът в българския парламент, думите, които се казаха, посегателствата дори на физическо ниво, мисля, че достигнаха историческото си дъно. И в този смисъл, ако трябва да говорим за годината на България и вие като историк, да я погледнете по-генерално в  последните метри преди края й. Има ли неща, които ще останат в историята от 2023 г.? 

Така, нека първо да кажем за тези безобразия, които стават в парламента. Те изглеждат такива екстремни, защото ги произвеждат имитатори, това са вторични хора. Това не са хора, които биха могли да извършат реално политическо действие, дори, ако биха имали така да се каже официалната възможност, ако биха били овластени. Това са очевидно отразители и колкото един отразител е по отдалечен от светлината, толкова повече се напъва да отразява тази светлина, за да бъде случайно забелязан. И оттам и за така нареченото разделение в България. Аз не съм сигурен, че България е нещо разделена, защото за да се разделиш, трябва да имаше тема по която да се разделиш. А ние сме в един хаос на смисъла, едно забатачване на смисъла на съществуването, на живота. И от там ние не сме разделени, а всеки нещо си говори и гледа да надвика останалите. И по този начин, за разделение не става дума, но става дума наистина за една много тежка бъркотия. 

Хаос на смисъла е доста по-тежко изречение, честно казано. 

Ами аз можех да кажа, че е изгубен смисъла, но хайде да останем на хаос. Има някакъв шанс да се появи. Иначе за годината, колкото и да е странно, през тази година се случиха събития, които трябва да бъдат отбелязани. Аз не знам дали голямата политическа история след 50 години ще ги включи, даже мисля, че няма. Но нека за нас, защото ние не живеем след 50 години, а сега, да кажем. За мен беше много позитивно показателно поведението и на парламента, и на правителството. Мнозинството в парламента, разбира се, по отношение на руската агресия срещу Украйна, на руската война срещу Украйна. Показаха воля, показаха характер и не отстъпиха в главното. Не говорим сега за конкретни детайли какво ще се дава, и как ще се дава и т.н. в главното, тоест, подкрепата за Украйна. И това вече е заставане срещу Русия - не военно, но политическо, което е важно. Да не се бъркат двете работи, защото пропагандата в България непрекъснато ги бърка, тази проруската пропагадна. Това е едното. Другото, разбира се, са тези раздвижвания около "Шенген". С ръка на сърцето да кажем, че те не започнаха през тази година, нали. И предни правителства извършиха... 

Но сякаш това правителство беше най-консистентно в непрестанните си усилия и диалози...

Това правителство прояви изненадваща, направо изненадваща за мен способност, да прави дипломация, без да вдига пушилка. Това не е характерно за нашите политици от последните десетилетия. Те обикновено много-много крякат, крякат главно по българските медии, на български, а когато отидат там, започват да махат с уши и да слушат какво им се казва. Тези не ги знам как са с махането на уши, но тихичко и кротичко посвършиха някаква работа . И дай Боже, тази някаква работа да бъде наистина довършена както трябва. Защото това, което сега чуваме, и което се предлага този въздушен "Шенген" е добре. Добре е, но наистина, при положение, че знаем когато ще стане и не въздушен, тоест, кога ще стане и сухопътен.

Тоест, ако се влиза поетапно, поне да знаем кога ще бъде финализиран процеса с ангажимента.

Тя самата Австрия влиза по този начин. 

Професоре, сработи ли ротационното правителство, според вас, това също е новина за България, поне тази година за пръв път го чухме, че го и видяхме.

Е, да, политическа екзотика. Дали е сработило ще разберем през март. Аз мисля, че да, мисля, че плавно, плавно ще се преходи. Не очаквам кой знае какви сривове точно по тази линия. Сега, разбира се, те и други неща трябва да се кажат, ние доста отдавна не бяхме приемали бюджет навреме в България, имам предвид Държавния бюджет, този път успяха. Сиреч, на лице има една воля, поне за главното и това е вече добра новина за България, защото обикновено нямаме воля обща за главното, която се представлява от три, доста разнородни, дори всъщност доста повече от три политически сили. Това, което мен продължава да ме притеснява и което е хронично заболяване на българската политика от началото на 40-те години насам е, е лъжата е законен инструмент в нашата политика. Никак не е смешно, това е самоубийствено. 

Къде я виждате в момента? 

Боже, ами като започнем от това...

Най-голямата, най... 

Не най-голямата, но най-видимата. Как се казва това нашето правителство, а? 

Ротационното? 

Сглобка, комбинация, коалиция, не коалиция, риба, рак и щука и там какво беше още? Не, това си е коалиционно правителство. Хора кажете го ясно - коалиционно правителство между двата големи блока и с явната подкрепа на ДПС. Ами хора, кажете си го, не ме лъжете. Да, трябва да ми кажеш, ако си от "Промяната", трябва да ми кажеш, че "Тези срещу, които викахме, и протеста срещу които ни доведе на власт, аз управлявам заедно с тях". Да, трябва да ми го кажеш. Аз го знам. Но аз искам да го чуя от тях, искам да го чуя, да бъде ясно, да се каже "В името на... и тук да последва един дълъг списък, ние сме в коалиция". Така е. И това не е уникално в съвременната европейска политика. Мога да ви поразходя из Европа, за да видите колко уж такива несъвместими коалиции има. Германия е един от ярките примери, там широката коалиция, която прави толкова трудно управлението. 

Ами Германия е един от ярките примери, разбира се. Но далеч не е единствена.

Така че да, просто ми го кажете и ми дайте този пусти списък от цели, заради който поддържате тази коалиция. Да, това ще доведе до отливане може би на краен електорат, т.нар. ядра, това може би ще доведе до разочарование на някакви хора "що го ручахме жабето", нали някакви такива. Да, но сега се налага и се казва, "Може би ще платя висока политическа цена за това. Може би ще ме последва съдбата на Иван Костов?" Обаче Иван Костов направи това, дето наричаме преход необратим и приключи прехода. 

Добре, нека да приключим този разговор. Най-накрая да видим една ефективна българска дипломация, която не вдига пушилка. 

Дай Боже да продължават. 

Дай Боже да продължават. Влизането ни в "Шенген" е по-близо от всякога. Без Паметник на Съветската армия в центъра на София, това също бележи годината. И едно успешно, макар и коалиционно правителство, което нарича себе си не коалиция или ротационно. Чакаме истината и списъка с цели, ако това обобщава казаното от Вас, пожелавам Ви прекрасни коледни празници, професоре.

Светли празници желая на Вас и на слушателите Ви.

Още по темата: общо новини по темата: 84
21.04.2024 »
10.02.2024 »
12.01.2024 »
23.12.2023 »
22.12.2023 »
21.12.2023 »
предишна страница [ 1/14 ] следващата страница






Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Актуални теми
49-ото Народно събрание
България в еврозоната
Парламентарни избори 2024
Бойни спортове
ТВ и шоу сезон 2023/2024 г.
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Русе и региона.
e-mail:
Анкета
Ще почивате ли идната зима?
Да, в България
Да, в чужбина
Не
Не съм решил/а още

РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:

За контакти:

тел.: 0886 49 49 24

novini@ruse24.bg

За реклама:

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Статистика: