Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Русе
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
Проф. Костов: Обществото не е стадо пред кланица, а ваксините не са туршия
Автор: Екип Ruse24.bg 22:22 / 24.02.2021Коментари (0)305
©
Проф. Коста Костов е роден в Бургас. През 1980 г. Завършва медицина във Варна. Професор е по белодробни болести. Специализирал е в Швейцария и Германия. Преминал е специализиран курс "Основни качества на лидерството" в London Business School. Дългогодишен лектор по белодробни болести в Медицински факултет на Университет "Св. Климент Охридски", София. Бивш председател на УС на БДББ в периода 2008-2012 г. Национален консултант по пневмология и фтизиатрия на НЗОК. Председател на Медицинския експертен съвет към Министерски съвет по време на пандемията COVID-19 2020 г. Член на Съюза на българските писатели – секция "Публицистика“. Проф. Коста Костов даде интервю на журналиста Теодора Павлова от Агенция "Фокус".

- Проф. Костов, вие сте един от водещите пулмолози у нас. Ангажиран сте и с хода на епидемията от коронавирус, която вече от година се разпростира и в България. Как оценявате ситуацията към момента и имате ли опасения от нов пик на заразата, предвид, че стартира масовата ваксинация?

- За нов пик в смисъла на онзи от октомври-декември не ми се мисли, защото не го допускам в ума си. По-скоро ще има бавно надигаща се вълна, предвидима още в края на януари и тази вълна вероятно няма да залее болниците както в началото на зимата, но ще се покачва плавно в следващите няколко седмици. Масовата ваксинация няма да успее скоро да догони вируса. Ето днес (23 февруари) имаме процентен скок на заразените над 18% от направените тестове, покачване броя на постъпилите в болница, интензивни звена и починали. В настоящия момент общият брой преминали през инфекцията и ваксинирани е под 5% от населението, ако се доверим на официалната статистика.

Ако навлезем в хипотезата, че инфектираните извън официалните данни са поне още милион, тогава допускам, че имунното българско население е около 22%, нека бъдат 25%.

Пак не излиза сметката, защото докато стигнем заветните 70% популационен имунитет, както повелява епидемиологията, ще мине много време, а дотогава онези, които са се ваксинирали досега, заедно с преболедувалите преди месеци, ще се присъединят отново към неимунното население и по-уязвимата част от него.

Така след месеци ще върнем преброяването в днешната му точка. В същото време се появяват нови варианти на вируса, с проблемни отношения с ваксините, антителата, популационния имунитет. Чакат ни още трудни месеци с вдигнат гард.

- Какво показва мониторингът, който правите на вече преболедувалите пациенти, какви отклонения има в клиничната им картина?

- Една немалка част от преболедувалите продължава да страда от т.н. "продължителен Ковид-19“, който протича с много разнообразни симптоми, общо около 50 на брой, но най-съществените са между 30-40 и идват от няколко органи и системи.

Разбира се, най-изявените оплаквания са свързани с дихателната система, най-тежко и най-често засегната от вирусната инвазия - кашлица, недостиг на въздух, изразяващ се в повечето случаи като "невъзможност за пълно вдишване“, бърза физическа уморяемост, болки в гръдния кош. Към тези симптоми се наслагват и други - обща физическа слабост, нарушен (разпокъсан) сън, мускулни и ставни болки, главоболие, замаяност, наречена в литературата "мъгла в главата“ (fog in the brain), сърцебиене, прескачания на сърцето, непостоянен пулс и кръвно налягане, субфебрилни температури (до 37.5°), страх, дори депресия. Всички тези симптоми се появяват не само при тежко боледувалите, но и при част от по-леко преминалите през болестта.

На третия месец след боледуване страдащите от остатъчни симптоми са не по-малко от 30% от всички боледували и тези пациенти изискват щателно изследване с подходяща функционална апаратура и мултидисциплинарен екип, включващ задължително пулмолог, който при нужда, насочва пациентите към невролог, кардиолог, психиатър, специалист по медицина на съня, рехабилитатор и пр.

Апаратурата за функционална диагностика в извънболничната помощ не е достатъчна за прецизна оценка на остатъчните промени в белия дроб, защото една обичайна спирометрия не открива тези дълбоки промени, които в обичайния случай засягат дифузионния капацитет на белия дроб, съпротивлението на дихателните пътища, функциониращите дихателни обеми, т.е. необходим е не обикновен спирометър, а бодиплетизмограф, с какъвто колегите в извънболничната помощ не разполагат, защото е скъп и изисква допълнително обучение за ползването му.

За мое удовлетворение, екипът от пулмолози, вкл. педиатри-пулмолози, с който работя, разполага с единствения такъв апарат в извънболничната помощ и всекидневно преглеждаме не по-малко от 20 души с "продължителен Ковид-19“. Тук е мястото да спомена тежкия недостиг на пулмолози, които сега са абсолютно необходими за обгрижване на пациентите след Ковид-19, защото тези болни са в компетенциите преди всичко на пулмолозите и на рехабилитаторите, специализирани в дихателна рехабилитация, които са също в изключителен недостиг. Разбира се, една част от пациентите се нуждаят и от други специалисти, предимно в областта на вътрешната медицина и неврологията.

Сега започнаха да личат скъсаните дрехи на здравната ни система, която от години храни предимно себе си, а не потърпевшите. Както казваше Константин Павлов, преди да нахраним човека, трябва да нахраним Системата.

- Може ли да се направи обобщение на състоянието на преминалите през инфекцията и най-честите поражения върху организма?

- Най-сериозните поражения са при малка част от пациентите, предимно преминалите през тежка и критична форма на болестта (с остър респираторен дистрес синдром) и са съсредоточени предимно в дихателната система. Уврежданията, които остават във времето при тези болни, са по типа най-често на рядката "организираща пневмония“, позната на пулмолозите и рентгенолозите, по-рядко по друг тип пневмония, засягаща опорната (интерстициална) тъкан на белия дроб.

Много рядко, само в отделни случаи, пораженията на белодробния паренхим стигат до тежка белодробна недостатъчност, а по-скоро се развиват относително бавно, за няколко месеца и довеждат до определен обем на увреда на белодробната тъкан, която редуцира функционалния капацитет на болните и влошава качеството им на живот.

Затова е важно тези поражения да бъдат предотвратени навреме чрез професионална и навременна оценка на състоянието на белия дроб, която изисква опитен пулмолог, достатъчно данни от функционалните изследвания на дихателната система и образни данни, най-вече от компютърната томография на белия дроб. Успокояващото в случая е, че до подобни значими поражения стигат малко пациенти, не повече от 1-2% от всички боледуващи, предимно такива с тежки и критични форми на болестта.

- Могат ли хората да се възползват от лечение или последствията от коронавируса остават хронични?

- След добрата клинична оценка, която изясних в предхождащия отговор, идва и прецизно подбраната терапия – медикамент, дозировка и продължителност. Това вече не е работа за специалисти от други специалности, а само за опитни пулмолози. При навременна клинична оценка и добре ръководена терапия, степента и обемът на поражения могат да бъдат редуцирани до минимум и пациентите с клинично значими остатъчни поражения да са изключително малко. За тази цел, обаче, е необходима не само добре построена терапия, но и ранна след болнична рехабилитация, която трябва да е широко достъпна за тежко боледувалите.

Това, обаче е много труден за решаване проблем, защото не навсякъде има рехабилитационни звена и подготвени рехабилитатори, които биха могли да поемат големия брой болни с остатъчни симптоми и функционални дефицити, за да редуцират бързо нарушеното им качество на живот, пораженията върху физическото им състояние и да ги върнат към нормален живот обратно в обществото. За недостига на пулмолози и апаратура вече споменавам многократно и това е хроничен проблем, който застрашава цялото общество в близките няколко години, защото средната възраст на българските пулмолози е над 50 години.

- Виждате ли проблеми с Националния план за ваксинация и оценявате ли като положителна стъпка преминаването към масово имунизиране? Имате ли обяснение защо в България тече дискусия коя ваксина е по-добрата?

- Националният план за ваксинация върви тромаво и на места - хаотично. Всеки ден се дават нови разпореждания, противоречиви послания, а имаше достатъчно време да се подготвим по-добре, да създадем ваксинационни центрове, които да контролират хаоса, да осведомим населението за очакваните проблеми, да разясним честно и разбираемо противоречията, а не да повтаряме едно и също, сякаш сме на репетиция на самодейна пиеса. Дебатът около ваксините съвсем се профанизира.

Експертите се надпреварват да изричат клишета. Да, няма лоши ваксини, но има различни ваксини и трябва да се изясняват разликите, защото обществото не е стадо пред кланица, а сред него има мислещи индивиди, които искат да знаят достатъчно, преди да си подложат ръката за заветната спринцовка.

Затова има и толкова противници на ваксинациите – защото много българи не вярват на институционалните послания, отнасят се с недоверие, защото много пъти са лъгани, а общественият дебат около проблемите на пандемията се води от "експерти“, които от години не са поглеждали в микроскоп, никога не са лекували пневмония, трудно различават вирусна от бактериална инфекция, не са слагали десетилетия стетоскоп в ушите си, но обясняваха надълго структурата на вируса и механизмите на поражение, правеха оценки на имунния отговор, на технологията на ваксините, на белодробните поражения, епидемиологичните параметри и други тънкости за вируса и неговото поведение.

Пази Боже от профанизирани чакръкчии и академични знахари. Ваксинационната програма протича като синхронизирана рекламна кампания за спасяване на продукти с изтекъл срок на годност, без уважение към науката, сякаш предлагаме туршия, а не биологични продукти.

А са необходими няколко ясни послания, които излъчват повече уважение към науката и обществото. Като това: Всички ваксини са добри, но са различни и тези разлики имат значение!

С ваксината на AstraZeneca трябва да се ваксинират по-млади хора, на възраст под 55 години, а за по-възрастните да се запазят наличните до момента РНК ваксини, поради ограничените данни от проучванията за по-възрастната група.

Така щяхме да спечелим повече доверие сред колебаещите се относно ваксинацията. Да се спазва установеният двудозов режим на приложение на наличните ваксини, а не кой когато може или желае. Сега импровизираме. За една и съща ваксина се дават различни интервали за втората доза – след 4 седмици, може и 10, но може и 12 седмици…Скоро може да се окаже, че не е необходимо въобще да се прилага втора доза.

Ако някой предлага ваксинационен режим, различен от този в клиничните проучвания, да бъде така добър да предостави равностойни на клиничните проучвания данни, рецензирани и публикувани в реномирани списания, коментирани от авторските колективи на оригиналните проучвания. Ако не, да отиде да работи в някоя рекламна агенция за продажби в интернет.

Ако замеряме обществото с научни данни, които още не са минали рецензирана оценка, т.е., не са приети единодушно от научната общност, ще отстъпим от научния дебат и ще стигнем дотам, докъдето стигнаха всички медикаменти, които се използваха и използват без доказан лечебен ефект, за да заприличаме на деца, които със сапунени балони искат да убият муха.

- Вие самият ваксинирахте ли се? Ако да – с коя ваксина, а ако не, смятате ли да го направите?

- Да, ваксинирах се още преди месец, когато получих и втората доза на ваксината на Пфайзер-Байонтех (Pfizer/BioNTech). Нямах избор, но дори и да имах, щях да избера именно РНК-технологията, която според мен е най-добрата технология от всички предлагани ваксини. Това е иновативна технология, която за първи път се използва за масово приложение при вирусна ваксина. До този момент тази технология е изпробвана в онкологията, при рак на гърдата и при меланом. Правени са и опити при инфекцията с вируса Зика, но за първи път е този световен триумф в битка срещу вирусна епидемия. Очакват се още ваксини от т.н. молекулярни и синтетични ваксини, но това е моят избор и имах късмет, че не се наложи да чакам по-добър.




Още по темата: общо новини по темата: 7145
16.04.2021 »
16.04.2021 »
16.04.2021 »
16.04.2021 »
16.04.2021 »
16.04.2021 »
предишна страница [ 1/1191 ] следващата страница






Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Актуални теми
Национален отбор по футбол
Убийството на митничаря Георги Дребчев
Грипна епидемия обхвана страната
ТВ и шоу сезон 2020/2021 г.
Парламентарни избори 2021 г.
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Русе и региона.
e-mail:
Анкета
Ще почивате ли идната зима?
Да, в България
Да, в чужбина
Не
Не съм решил/а още

РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:
За контакти
За реклама
Правила
©2008 - 2018 Медия груп 24 ООД. Ruse24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Ruse24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Ruse24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: