Аз не харесвам бившия президент Радев като бъдещ лидер на политическа партия, но мога да кажа, че неговият патриотизъм не е толкова краен, не е толкова екстремен и не отива в екстремното дясно. И вероятно част от избирателите на "Възраждане" се преляха към Радев, защото търсят именно подобна по-умерена позиция. Но Радев има за себе си и други грехове и други опасности, които той  носи със себе си. Това каза в предаването "Метроном“ на Радио ФОКУС бившият директор на Културния център на СУ “Климент Охридски" и член на гражданското движение "Форум за демократично действие“ проф. Александър Кьосев.

"Преди около 20-тина години историята на глобализацията и цялото неолиберално движение вероятно твърдеше, че с края на историята ще отпадне и националното чувство. Националното чувство не е изчезнало и то е около нас, и ние трябва по някакъв начин да мислим за него, трябва да го анализираме и трябва да можем да отделим зърното от плявата, това, което е позитивен патриотизъм, от това, което е имитация и нещо опасно", каза още той.

По думите му патриотизмът е много по-стар от национализма, тъй като привързаността към родното място и общност са много стари, древни и антични. 

"Когато възниква модерната държава, тогава възниква и идеята за национална цялост. Истинската доктрина на национализма казва, че трябва да съвпадат тези неща - територия с единни закони, политическо обединение, държава, и хомогенна културна общност. Това е един труден и почти неосъществим идеал, който води до това, че различните представи за идеални родини се сблъскват и създават конфликти. Но всеки национализъм е бременен с конфликти и омраза към чуждите страни, към съседите, и много често национализмите водят до войни, понякога и до световни войни,“ обясни проф. Кьосев.

"Национализмът приема в себе си в стария патриотизъм, само че го разширява до границата на една огромна територия и обявява за свята, прекрасна родина", добави той. 

Според проф. Кьосев в съвременния свят се сблъскваме с ново явление - национал-популизъм, чиято функция е разединяваща.

"За разлика от истинската национална доктрина, която обединяваща и създава социална кохезия, популизма създава конфликти между така наречените маси и така наречените елити и вътрешно разединява нацията, създава една условна публична атмосфера на омраза и взаимни нападки и често път ни води до истории от крайно десен тип. Тоест, той има принципно разединяваща функция, искам да подчертая върху този момент", обясни той. 

По думите на професора живеем в ситуация, в която има големи рискове, защото стават дума за пренареждане на геополитическия ред, за отмяна на международното право и неговите принципи, за деградация на организации като ООН и "за настъпване на нова политика на геополитическите сфери на влияние и играта на силата, за която се твърди, че ще донесе нови баланси.