От 13 октомври започна излъчването на легендарния български сериал "На всеки километър“ като част от инициативата си "Великото ни телевизионно наследство“ по Bulgaria ON AIR. Вечната лента, белязала поколения зрители, отново се завърна на малкия екран – но този път с по-различен поглед към своето място в историята.

Историкът проф. Петър Стоянович коментира, че сериалът е "доказателство как се създава една историческа илюзия и как се лъже със средствата на киното“. По думите му, филмът е продукт на епоха, в която липсва конкуренция и изборът пред зрителя е бил ограничен:

"Лентата се развива в условията на пълна липса на конкуренция. Алтернативата по това време е да гледаш съветска телевизия. Ти си в безалтернативната делничност на устойчивата мизерия – имаш гарантирано само това, как няма да се прибереш и да гледаш сериала“, отбеляза той.

Според проф. Стоянович, съвременната младеж трудно може да се припознае в сюжета и идеологическите послания на сериала:

"Интербригадисти, партизани, този изключително плосък сблъсък на доброто и лошото няма как да ги вълнува. Дори каскадната част е на светлинни години по-слаба от паралелното световно кино.“

Историкът обаче подчертава, че носталгията към "На всеки километър“ не е непременно идеологическа:

"Носталгията би била тълкувана еднозначно, ако кажем, че всички зрители на този противоречив сериал са соц оплаквачи. Не е така. Тя е напомняне, че младостта никога повече няма да се върне. Този филм е част от младостта на поне две поколения. Когато хапчетата пред теб са повече от спомените, носталгията е глътката кислород, която те връща към живота.“

Любопитен факт е, че за заснемането на сериала са използвани над 200 километра филмова лента, а продукцията е гледана от над 400 милиона зрители по света.

Проф. Стоянович коментира и промяната във възприемането на актьорите и изкуството:

"През 60-те и 70-те години не е имало зрители в театралната зала, облечени в друго освен костюм. Днес всичко стана делнично. Човек започна да възприема всички облаги на духовното като проституция – плащаш и получаваш, без чувство и отношение.“

Той допълни, че уважението към сцената и изкуството е намаляло, а посещението на театър все по-често се възприема като обикновено развлечение:

"Когато отидеш облечен почти като клошар, означава, че си влязъл на топло да седнеш“, коментира с ирония историкът.

Въпреки критиките, проф. Стоянович отбеляза, че съвременният български театър е на изключително високо ниво, а киното също бележи напредък:

"И днес българският театър е силен, винаги ще има втора и трета цедка на кафето. И киното ни доста напредва. Просто имаме в пъти повече актьори и актриси, отколкото нужда от тях.“