Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Русе
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
Агро
Психолог за двете страни на монетата и случилото се с Диана Димитрова
Автор: Десислава Томева 17:20 / 15.12.2022Коментари (1)530
©
От известно време темата за агресията над Диана Димитрова е една от водещите в новинарския поток. Признанието на актрисата раздели обществото на две, едни й съчувстват, други я упрекват. Истината сигурно е някъде по средата. Каквато и да е тя обаче въпросите не стихват – защо го разказа след толкова много време, кой е виновникът, има ли такъв, как е нормално да се държат жертвите на насилие? 

Отговорите на всички тези въпроси не са еднозначни, но Sofia24.bg се опита поне малко да открехне завесата. 

Помолихме за професионалното му мнение пловдивчанинът доц. Николай Димитров, преподавател по психология в СУ " Св. Климент Охридски" и Нов български университет.

– Доц. Димитров можете ли да кажете от гледна точна на психологията коя е причината една жена да премълчава за физическа агресия близо пет години и кое е това, което отприщва признанието и ти дава силите да разкажеш на глас?

Много е важно да направим уточнението, че когато не можем да разполагаме с информацията от конкретния човек и неговите конкретни мотиви, единственото вярно в ситуацията би било да разсъждаваме какво би било нормално като поведение в подобна ситуация. Ако направим препратка към случаите на домашно насилие, всеки един от нас има познати, които под една или друга форма са жертви на насилие или тормоз и можем да си дадем сметка колко е трудно на една жертва на вербално или физическо насилие да говори за това. 

Когато си жертва на насилие първата мисъл е дали ти не си виновен? Дали с нещо не си предизвикал това насилие и да започнеш да търсиш вината у себе си.

В тези случаи психологията говори за едни определени форми, за натрапчивото чувство за вина, че ти самата си причината за насилието. Казвам го така, защото жените по-често попадат в такава ситуация. Това, което показва практиката на терапевтите и асоциациите, които се занимават с жертви на насилие показва точното това- има един доста дълъг период, в който жертвата се колебае как точно да говори за проблема с други хора.

В конкретния случай с актрисата Диана Димитрова може да става въпрос за нещо друго, но когато ние не знаем няма как да разберем освен от нея самата какви са мотивите тя да пази пет години това нещо в тайна и трябва да се обърнем към универсалната ситуация, за да разберем какво е нормално. А, нормалното е жертвата да има своите притеснения, включително и това, че ако разкаже агресията може да се повтори. Другото е самата жертва да се срамува да се покаже.

– Нека се опитаме да говорим за конкретната ситуация.

В конкретния случай трябва да си дадем сметка, че има първосигналния фактор – тя е станала лице на кампания за жертви на насилие или пък го прави, за да си направи реклама....Друга причина може да бъде породена и от обстоятелствата, че нейната история се появи по повод отбелязването на усилията се правят като превенция на домашното насилие, тава дава повод на много жертви да се почустват освободени, да се чувства, че не са сами и да имат силите и смелостта да разкажат.

Дали случилото се е от преди месец или преди години, мисля, че не е най-важното в разплитането на този случай.

– След публичното признание на Диана Димитрова за случилото се, обществото се раздели на два полюса. Една част от хората не й вярват, други я подкрепят, нормално ли е това?

Съвсем в реда на нещата е. За всеки един проблем ние сме склонни да се поставяме на мястото на един от двамата участници – била на жертвата, било на насилника. Съвсем логично и очаквано е да има хора, които подкрепят едната или другата страна във всеки един конфликт. 

Подобно с футбола и очаквания финал на Световното първенство. Едни от нас са за единия отбор, другите за другия. Много често обществените отношения имат поводи, но имат и основания да бъдат поляризирани. Много е вероятно една част от хората, които одобяват или упрекват определено поведение да преживяват чрез този разказ ситуация, в която самите те са се намирали. Ако си бил жертва на насилие това да отключва съпричастност, ако си бил агресор, то би вкарал свой собствен поглед в ситуацията. Една голяма част от страничните наблюдатели са просто сеирджии, които използват повода, за да си начешат езиците.

Зрелите хора знаем, че една монета има две страни. Знаем, че можем да бъдем както харесвани, така и нехаресвани.

– Много се говори и по темата, че Диана Димитрова разказа за насилието над нея, но никога не спомена конкретно име. Направи намеци, но не отправи обвинения. Какво е вашето обяснение?

Най-прозаичното обяснение е, че тя е посъветвана от адвоката си да замълчи, защото в момента случая се разследва. В тази ситуация е имало повече от двама души и страничните наблюдатели в този момент сигурно не са много щастливи, че са намесени в подобни междуличностни взаимоотношения и всичко това да я кара да бъде малко по-дискретна. Естествено възможна е трета причина всичко това да е породено от желание за мъст, желание за очерняне, желание за опетняване името на друг човек  и извличане на пряка или непряка полза за себе си.

Проблемът не е чак толкова плосък, колкото и със сигурност има повече от едно обяснение. Най-достоверната информация ще получи следствието, всичко останало е плод на догадки.

– Недоумение сред хората буди дългото пазене на тази тайна, ако приемем, че насилието е било еднократен акт. Знаем, че системните жертви на насилие крият положението си и мълчат, но ситуацията тук е различна. Какво е вашето обяснение като специалист?

Поне ние, широката публика знам за еднократен акт на насилие в тази връзка. Дали е имало други, дали е имало поводи, дали е имало симулация от страна на жертвата, това няма как да разберем.

По принцип няколко са аспектите на поведение на жертвата на домашно насилие, които определят нейната воля да говори за проблема.

Ако това е пример от детството, ако това е единственото познато като взаимоотношение в семейството е единият аспект. Много от жертвите развиват чувство на вина – започват да се самообвиняват, за това, че не са направили нещо както трябва и те самите са допуснали грешка и тази грешка е предизвикала насилието, е друг аспект на нещата.

В конкретния случай, всеки би могъл да се постави на мястото на Диана Димитрова. Да прецени дали той е попадал в такава ситуация или не е попадал. Говоря ситуация, в която е трябвало да преглътне обида, да преглътне лошо отношение или дори да преглътне агресия в името на това да запази нещо важно за него – било то работа, било то взаимоотношения, било то детето си, ако говорим за универсалния случай.

Мотивите може да са различни. Дали Диана си е мълчала пет години с цел да си го върне, по някакъв начин да уязви агресора, можем само да гадаем.

Ако някой от нас се постави на нейно място и трябва да запази работата си, то тогава това не би било чак такъв прецедент.

– Скептично настроените към истината в тази история не пропускат един интересен момент, а именно донесените авторски творби от Диана Димитрова в студиото, в което за първи път заговори за агресията. Хората се питат всичко за реклама ли е било?

За мен специално, това не беше предварително и находчиво пресметната реклама на творчеството. Предполагам, че е занесла книгите от една страна да се отвлече разговорът в друга посока, за да може тя да спечели време и да добие достатъчно сили, да прецени как и дали да продължи. И в крайна сметка тя завърши разказа си с препратки, с метафори към нейното художествено творчество, за работата й като художник. Тя правеше аналогии с работата си и като артист, и като художник.

– Доц. Димитров от думите Ви разбирам, че сте проследили публичните изяви на Диана Димитрова и не мога да не Ви попитам като експерт – какво показа езикът на тялото в този наистина тежък разговор за агресия?

Тук трябва да си зададем два много важни въпроса – какво работи тази жена и къде се намира? Ако една актриса не може да си контролира езика на тялото, то кой? От друга страна да се запитаме,  който и да било от нас, дори когато има голям телевизионен опит, когато светнат прожекторите и червената лампа на камерата, дали не се притеснява, дали не се отключва нещо като страх у него – как изглеждам, добре ли се изразявам?

Езикът на тялото на човек, който е притеснен е нормално да издава стрес от ситуацията. Опасявам се, че това не можем да го знаем, а само да гадаем, включително и в конкретната ситуация.

Още по темата: общо новини по темата: 72
06.02.2024 »
15.12.2023 »
10.12.2023 »
19.09.2023 »
21.06.2023 »
31.05.2023 »
предишна страница [ 1/12 ] следващата страница






Зареждане! Моля, изчакайте ...
Коментарите са на публикуващите ги. Ruse24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
ИЗПРАТИ НОВИНА
« Март 2023 г. »
пон
вто
сря
чтв
пет
съб
нед
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
Актуални теми
49-ото Народно събрание
Стрелба в Москва
Строежът на АМ "Хемус"
България в еврозоната
Матури 2024 г.
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Русе и региона.
e-mail:
Анкета
Ще почивате ли идната зима?
Да, в България
Да, в чужбина
Не
Не съм решил/а още

РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:

За контакти:

тел.: 0886 49 49 24

novini@ruse24.bg

За реклама:

Тарифи (виж)

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Русенци във facebook
RSS за новините
Статистика: