Психологът Христо Монов: Култовите самоубийства не са характерни за българската култура

Данните не показват увеличение на суицидните наклонности. Друг е въпросът, че по различни канали, особено сред по-младите, е нещо като тенденция да заплашват с подобни намерения своите родители, близки и познати, с цел да извлекат от това някакво преимущество - емоционално или чисто материално. Това каза в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио ФОКУС психологът Христо Монов.

Според него има отличителни знаци в поведението на човек, които подсказват намерението му сам да сложи край на живота си.

"Най-вече това е пълно скъсване на връзката с близките, с околните, излизане от реалния свят и изпадане в собствен такъв. Това най-често е характерно при депресивни състояния, които за съжаление също зачестяват и при по-младите у нас", подчерта специалистът.

По думите на психолога култовите самоубийства не са характерни за българската култура, тъй като са много далеч както от народопсихологията на българина, така и религията по принцип.

"Не прави чест на нито един човек, особено било то психолог или психиатър, който коментира този случай, освен ако не е свързан със службите и прави услуга на службите с цел разплитане на това престъпление", заяви Монов по повод случая "Петрохан" и добави, че не е запознат с него.

"В днешно време е нормално особено младите да потърсят своите морални стожери в някакви други етични системи, включително сектантство в смисъла на отклонение от традиционната за определен народ религия и култура. Това се получава, защото нашето общество не им дава такива морални насоки, които да ги направят успешни хора", заключи той.