ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Русе
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
Агро
| Румен Христов: Дебело подчертавам, че спекулата не идва от въвеждането на еврото | ||||||
| ||||||
Абсолютно сте права. Това беше цел на няколко поколения, на дузина министерски съвети, правителства, имам предвид на политици, на общественици, на бизнесмени, на синдикати. Така че това е един добър завършек на началото, което беше поставено в началото на демократичните промени. Със задоволство разбира се, и с надежди – така СДС посреща двата положителни конвергентни доклади. Но нека да не забравяме, че имаме още много работа. Още повече, че ни предстоят две ключови дати: 8 юли и 1 януари. До 8 юли трябва да се вземе решението за конкретна дата, от 1 януари ние трябва да влезем в еврозоната, ако всичко върви както сме го замислили. Обаче, какво може да се случи и може ли да се случи нещо, което да обърне ситуацията пред тези две дати? Мобилизацията от страна на мнозинството на правителството е налице. Но аз виждам същата мобилизация и в противниците на еврото. Даже те са много по-крайни, много по-кресливи, много по-организирани, ако мога така да се изразя предвид на протестите, които организират. За тях това е един от последните рупори по отношение на мястото на България в Европейския съюз, там, където направихме избор преди година, именно цивилизационния избор за ориентация на България и нейното присъствие в структурите на Европа, място, където сме били и където трябваше отново да се върнем. Но освен мобилизацията на държавните структури, като НАП, КЗК, КЗП, правителство, трябва да бъдат будни и гражданите, защото очевидно ще има опити за спекула. Дебело подчертавам и на други мои участия, че спекулата не идва от въвеждането на еврото, на паричната единица, която ще замени българския лев, а от желанието на българи отново, не на хора, които са от чужбина, да се възползват от ситуацията и да изкарат печалба, която по принцип не се полага. Защото аз не виждам причини, които да водят до това повишаване на цените при положението, че енергоносителите, както електроенергията, така и течните горива, са с тренд надолу, а не с тренд нагоре, както често пъти се е случвало, и както са се обяснявали повишаването на цените на продукти от първа необходимост, пък и на други продукции. Така че бойкоти и истеризиране на обстановката ще има, въпросът е да бъдем мобилизирани, да бъдем акуратни и да успеем да устоим на този натиск. Проф. Христов, но ние сега виждаме увеличение на цените и опити за това. Може би се цели авансово да се вдигне нивото, така че с влизането на еврото търговците да си измият ръцете, да кажат: "Ама те цените са си от месец и такива“. Тогава какво може да се направи? Аз виждам мобилизацията на институциите, които изброих преди малко и вчера подписването на споразумение за съвместна работа. Наистина трябва да се иска обосновка за цените, които се повишават. Пак казвам, че такива опити е имало и в други държави, бързо са били успокоени след намесата на държавата. Но ще кажа и нещо друго като пример, който беше даван от "Възраждане“ и който не отговаря на истината, че в 2022 година, когато Хърватия се намира преди присъединяването в Европейския съюз, цените са скочили и инфлацията стига до 13%. Това се дължи на обстоятелството според "Възраждане“, че Хърватия се готови да влезе от 2023 година в еврозоната. Да, обаче България тогава не е кандидат за еврозоната, няма посочена дата, няма конвергентни доклади и инфлацията в България е 15%. Нещо друго, в 2024 година инфлацията, която започва да се овладява в Хърватия, е 4,9%, а ръста на доходите, дебело подчертавам, е 15%. Тук инфлацията трябва да бъде под фокуса на вниманието, спекулациите, увеличаването на цените, но същевременно се прави всичко възможно и икономиката да се развива, за да могат доходите да догонват тези на страните със средноевропейски доходи. Това е най-важната задача, а именно това беше и девизът на Конгреса, който проведохме преди години в СДС: "Европейски граждани с европейски доходи“. Ето това сега трябва да се постигне, проф. Христов. Да, точно така. Ако изпълним и последното от интеграционните мероприятия и задачи пред България, трябва вече да работим за увеличаване на доходите и наистина да българските граждани като европейци да получават европейски доходи. Това е най-важното. Това е смисълът на всичко, което правим, смисълът на въвеждане на еврото, смисълът на спазване на разпоредбите от Европейския съюз, за да можем да имаме една конкурентна икономика, по-висок БВП и скъсяване на разликата между заплатите на българите и на тези, които живеят в Европа от по-дълго време като страни членка на Европейския съюз. Проф. Христов, казвате: ще работите или всички ще работим, за да се увеличат доходите, но как това ще стане? Как ще се материализира на практика? Първо, България ще спести около 1 милиард лева годишно от превалутиране на средства, които остават основно във фирмите и в гражданите, защото основният стокооборот, основната производствена дейност се намира в частни фирми и в частни лица. Това е много сериозна сума. Тя остава на разположение на българските граждани, на българските фирми. На второ место, ние ще имаме доста до по-ниски лихвени кредити по заемите, които ще се ползват от български банки, от български търговски дружества, от български граждани. На трето место, това е привличане на повече инвеститори и разкриване на по-добре платени работни места. Много се надявам да бъдат по-добре платени работни места, защото България вече е предвидима, България не е изправена пред опасността да се допуска фалит на банки, както през 1996-1997 година много добре се спомнете, 17 банки фалираха, и спестяванията на българските граждани, изкарани с труд и под на челото, бяха заличени. Подобен случай имахме и с КТБ не много отдавна. В този смисъл надзорът, който ще бъде осъществяван от Европейската централна банка (ЕЦБ), няма да допусне фалит на банки, т.е. няма да има изгаряне на спестяванията на българските граждани. И не на последно место като важност, това е ускорен растеж на българската икономика. Тя има резерв, тя тръгва от по-ниска база и има възможност да догонва поне средноевропейските страни по БВП на глава от населението. Така че много са възможности, които се разкриват през България, въпросът е да ги реализираме. Какво ще загуби България, ако на 1 януари догодина не приеме еврото? О, това ще бъде много тежък удар за България, защото както с вас сме коментирали и друг път, изпълняването на критериите не е лесната задача. Да постигнеш 3% дефицит след COVID кризата и след желанието на правителствата, които последваха след COVID кризата в управлението на страната, да задоволиш по-голям интерес на по-голям брой групи от населението и съсловни групи, доведе до разхищение на харчовете в хазната. Да не забравяме, че ние имахме ниво, което бяхме постигнали при съотношението на бюджет спрямо БВП в рамките на 36% по-скоро, сега сме на близо 45%. Това означава, че ние харчим 45 стотинки от всеки изкаран лев, по-скоро не харчим, той се отнема от тези, които го изкарват, тези, които го изработват, тези, които стоят зад него, билото фирми, билото граждани, билото еднолични търговци. В този смисъл пропускът на тази дата и трудната възможност да бъдат покрити четирите номинални критерия, поставени от Маастрихтското споразумение, би ни отдалечило много. Кое е допускал, че в XXI век агресорът Русия ще нападне Украйна, и оттам енергоносителите ще скочат толкова много, особено течните горива, и ще бъдат в основата на едно рязко увеличаване на цените? Кой е допускал COVID кризата? Въобще, икономиката се развива циклично и тези критерии се постигат много, много трудно, за което трябва да благодарим на всички, които работиха в тази посока, аз ги казах преди малко – и правителства, и организации, и граждани. Така че или хващаш последния вагон на влака, или не знаеш кога влакът би спрял на твоята спирка отново. Проф. Христов, приемането на еврото носи възможности за развитие и растеж, но в същото време поставя и предизвикателства. От тук нататък, пред какви предизвикателства е изправена България с приемането на единната валута? Преди всичко трябва да бъдат разсеяни страховете на хората относно цените на продуктите, които коментирахме преди малко. Нелоялните търговски практики, опитите за спекула трябва да бъдат преустановени с намесата на държавните органи, на държавата от една страна. Но аз като силен привърженик на пазарната икономика, като пазарен фундаменталист, смятам, че пазарът ще се справи до голяма степен с опитите за изкуствено завишаване на цените. Вече има информация, днес беше коментирана цената на изборна вода, която се е увеличила без никакво обяснение с 12%. Но тук трябва да бъдат будни и граждани, да дават сигнали за такива опити за необосновано повишаване на цените. И другото, което трябва да направим като успокояване на гражданите, е тази разяснителна кампания. Привържениците на еврото, тези 171 народни представители, държавата като представителство в лицето на министър-председателя, министрите, председателя, гуверньора на БНБ трябва постоянно да обясняват, че няма от какво да се опасяват българските граждани и че този временен трус, пред който сме изправени, ще бъде преодолян. Разбира се винаги, когато се приема нещо ново, има опасения, има страхове, те трябва да бъдат разсеяни и хората да бъдат спокойни за бъдещето си. Но това е крачка в правилна посока. Тази крачка няма да има толкова бърз ефект за 4-5 месеца, за една година, но тя е изключително важна за децата ни, за внуците ни, за тези, които идват след нас. Полагането на България там, където е местото, е изключително важно, и аз се радвам, че това се случи и че мечтата на няколко поколения ще бъде възнаградена и ще се сбъдне. А как България ще се възползва максимално от възможностите, които еврото ще даде? Ще видим още в първата година доверието, което ще бъде оформено относно България. Аз имам доста познати в Румъния и искам да ви кажа, че румънската преса, румънските медии тези дни основно коментират двата положителни доклада за приемането на България в еврозоната и заглавяте се от рода на това: "Българите пак не изпреваряха“, "Българите постъпиха по-разумно“, защото в Румъния, която има собствена парична политика, това означава, вие и аз много добре ще спомняме какво означава собствена парична политика, която беше провеждана в период, когато левът беше горд със суверенитета си – пуска се печатницата, инфлацията лети... И 3 хиляди лева стават 1 долар. 3 хиляди лева става долар, и така. Та в Румъния в момента бюджетният дефицит надхвърля 9,5%, в България се ограничаваме до 3%, инфлацията расте. Да, растат и заплатите, но инфлацията често пъти изпреварва ръста на заплатите, така че трупването на дългове и тези бюджетни дефицити, които се формират в страните, които между впрочем постоянно се коментират и ще ги повторя и аз: Швеция, Полша, Унгария, Румъния и Чехия, които не са в валутен борд – голямо предимство е, че България е в валутен борд и че левът е фиксиран към еврото, и че смяната ще става при – категорично никакви съмнения не трябва да има тук, отварям една скоба – обмяната ще бъде срещу 1.95583 лева за евро. Та тези държави се опитват да правят парична политика и политика за насърчаване на определените отрасли, на определените политики, но виждаме, че примерно Унгария е с най-висока инфлация в Европейския съюз. Защо, след като форинтът, както обичат да казват привържениците на невлизането в еврозоната, че това е добрият вариант за всяка държава, за суверенитета на всяка държава, защо форинтът е толкова нестабилна валута, ако мога така да се изразя? В доклада си ЕЦБ ни отправя и препоръки, давайки ни зелена светлина. Основната препоръка е за качеството на институциите и управлението на страната, които биха могли да се проявят по отношение на бизнес средата, ефективността на публичната администрация, спазването на данъчното законодателство. Какво предстои да се направи в тази посока? Препоръките, свързани със законодателството се решават поетапно, бих казал дори ускорено. Основателни са забележките. Но нека да не забравяме, че последните няколко години ние проведохме седем избора. Това нестабилно управление на страната доведе до разклащане на доверието към тях. И от тази гледна точка редовното правителство е изключително важно. Аз съм много учуден, че колегите от ПП-ДБ, които определено са за еврозоната, нямам съмнение в тяхното желание да бъдем членове на еврозоната, ще се опитат да формират вот на недоверие към правителството след датата 8 юли, когато очакваме окончателното решение за посочване на дата 1 януари 2026 година. България има нужда от редовно правителство, защото голямата работа, както преди малко коментирахме, сега започва. Не трябва да бъдат допуснати тези опити за спекула, които коментирахме, но след 1 януари също имаме много работа. И от тази гледна точка България има нужда от редовно правителство, тъй като ако отидем на предсрочни избори, едно време на правителство за 3 месеца, какво? Дългосрочните политики много не го интересуват, макар че видяхме и подписване на договор за 13 години в ущърб на България, става дума за договор с БОТАШ. Проф. Христов, в анализа на доклада се посочват и очаквания за реформи в държавните предприятия и рамката за несъстоятелност. Тези реформи са включени в Плана за възстановяване и устойчивост, но на какво ниво е изпълнението му? Министерският съвет работи много активно по тях. Вицепремиерът и министър на иновациите и растежа г-н Дончев е амбициран всичко, което трябва да бъде подготвено и одобрено от парламента, да се случи сега по-скоро от една страна, от друга страна, се прави всичко възможно да загубим по-малко средства по Плана за възстановяване и устойчивост, защото това са средства за България, това са средства за всички българи. Вижте, чака ни много работа и тези постоянни опити за блокаж, за саботиране на работата на Народно събрание пречат. Това се осъществява най-вече от депутатите на "Възраждане“, които използват всяка процедурна хватка, всяка процедурна възможност да бавят законодателната дейност, и от друга страна казват: "Ами той, парламентът, не е много продуктивен“. Ами как да е продуктивен, когато се прави всичко възможно, неговата дейност да се спъва? Интервю на проф. Румен Христов – лидер на Съюза на демократичните сили и зам.-председател на парламентарната група на ГЕРБ-СДС за предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус", 6 юни 2025 г. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 989 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/165 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
МТСП: Дължим на пенсионерите в домакинството си над 31% от общия доход
15:09 / 06.06.2025
Ефективните методи за справяне с мравки и хлебарки
13:11 / 06.06.2025
Актуални теми
Абонамент
Анкета
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@ruse24.bg
©2008 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Ruse24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Ruse24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Ruse24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: