![](https://i.id24.bg/img/spacer.gif) © | Все по-често чуваме да се говори за системата за мониторинг на земеделските площи, която трябва да започне да се прилага с новия програмен период на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС 2021-2027 г. Благодарение на този вид мониторинг трябва да се редуцират злоупотребите, да се намали човешкия фактор при площните проверки и да даде повече гъвкавост, както на администрацията, така и на фермерите.Фермери, можете да подавате възражения по допустимия слой за Кампания 2019Повече по темата разказа Георги Праматаров, директор на дирекция „Директни плащания и идентификация на земеделските парцели“ в агроведомството, по време на IX национален агросеминар на НАЗ.
“Системата за мониторинг на земеделските площи, чрез използването на сателитни данни навлиза и в момента, пилотно за някои схеми в различни държави. Благодарение на системата, наблюдението на площите, заявени за подпомагане ще се извършва не веднъж годишно, а чрез серия от проверки, като те ще се извършват с помощта на сателитни снимки. Това означава, че за даден парцел годишно ще имаме около 20-30 снимки”, обясни Праматаров.
Чрез заснемането земеделците и отделните парцели няма да се проверят веднъж годишно, а няколко пъти в годината. С това се цели по-справедлив подход на контрола, превенция, по-добро управление и повече гъвкавост.
Тази спътникова информация е налична и към момента, като заснемането на обработваемите площи се прави на всеки две седмици. Използването на тези данни обаче все още не е задължително за администрацията в различните държави членки на ЕС.
„Фокусът проверките след 2020 г. няма да бъде толкова върху точните граници на заявените парцели, а върху това дали се извършва необходимата земеделска дейност на самите площи”, подчерта Праматаров.
![](https://agri.bg/media/2019/12/03/458099/1280x720.JPG)
По думите му, за да работи системата, трябва да бъде изпълнени няколко предварителни условия. Идеята е, чрез тази мониторингова система да се правят проверки на около 90% от площите, които се заявяват, за да могат след това да бъдат и проверявани.
На лице са и някои технологични трудности при прилагане на спътниковата информация, свързани с разпознаване на площите с трайни насаждения, малките парцели и постоянно затревените площи, ползвани за паша.
“Малките парцели не могат да се разпознават, защото сателитните снимки, използвани в момента, са с прекалено голяма резолюция, докато трайните насаждения изглеждат по един и същи начин на снимките през цялата година. При пасищата пък сателитните снимки не позволяват да се разбере кой и кога ги използва, и дали се извършва каквато и да е паша”, добави експертът.
За да бъде ефективна тази мониторингова система обаче, според Георги Праматаров, тя трябва да се прилага при поне 95% от заявените площи, както и да има съответствие между ИСАК, Системата за идентификация на земеделските парцели, геопространственото заявление и кръстосаните проверки.
Следете темата и на cap4us.agri.bg.
|