Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A
Сцените на агресивни ученици не са медиен куриоз, а симптом. Симптом на разпада на гражданското общество. Проблем, който от години тлее, но по неизвестни причини колективно се опитваме да забравим. Това казват в своя позиция от Синдикат "Образование“.

Четете цялато позиция по темата: 

Синдикат "Образование“ заявява категорично, че националната образователна политика за превенция на агресията в образователните институции, която засега е твърде неуспешна, трябва да бъде водещ и неотменим приоритет на Министерството на образованието и науката, на учителските синдикати и на родителските организации.

Без такава политика училището остава само с ролята на кризисен санитар, а не на възпитателна институция.

В продължение на години синдикатът е предлагал конкретни действия и механизми за трасиране на тази политика. Те не бяха приети от законотворците, които се изплашиха от либералния електорат, и днес резултатът е очевиден.

Българският учител е оставен сам да се справя с един грозен и системен недъг, за който няма нито достатъчно инструменти, нито реална подкрепа.

Агресията между учениците вече е сред основните отблъскващи фактори за младите учители. Тя ги разделя с професията още в първите дни и месеци и превръща педагогическата работа в зона на постоянен риск, вместо в призвание.

Повече от десетилетие настояваме за въвеждане на оценка за "дисциплина“, "поведение“ или "възпитание“ в българското училище. Това не е наказателна мярка, а системен инструмент. Един от многото, без които възпитателната стратегия остава само красива декларация без реално съдържание.

Училищният правилник, който в миналото е бил своеобразна конституция на формирането на гражданственост, днес е най-одума̀ваният и най-оспорваният, често жалък стожер на гражданското образование в училище.

А той трябва да бъде неприкосновен, ясен и защитен от институциите.

Синдикат "Образование“ вече 26 години последователно предлага предмет "Гражданско образование“ във всеки клас на българското училище. Това предложение и до днес остава неприемливо за българските политици, въпреки че именно липсата на гражданска култура ражда агресията, безотговорността и разрушаването на правилата.

Ако образователната система постигне реален успех с възпитанието като равностоен компонент на образованието, това неизбежно ще подобри и резултатите от оценки, изпити и национални и международни оценявания.

Дисциплината и знанието не си противоречат и не се допълват или заменят взаимно, а са равноправни съюзници по пътя към качествено и иновативно образование.

Паралелно с всички мерки в училище е необходимо целенасочено стимулиране на партниращите родители. Възпитанието на детето е невъзможно без работещото дуо родител–учител, което не дисонира, а действа в хармония.

Затова диригентската палка на министерствата и институциите към родителите и техните организации трябва да бъде строга, принципна и безкомпромисна. Такава, каквато очевидно днес не е.

Учителските синдикати много скоро ще преосмислят своята позиция в диалога и ако няма отговор от институциите, ще призовем към ответни действия.

Ако не променим статуквото и не върнем авторитета и свободата на учителя, скоро няма да имаме учители в клас.

Нека заедно префокусираме мисията на българското образование. Нека не забравяме, че качественото образование, за което всички говорим, е несъвместимо с агресията, с погазването на правилата и с отсъствието на духовни и религиозни ценности.

Без възпитание няма образование.

Без ред и отговорност няма бъдеще за България!