Всяка година по време на Великденските пости много хора изключват месото и млечните продукти, но несъзнателно увеличават значително приема на хляб, тестени изделия, ориз и картофи. Така, вместо очакваното "пречистване" често се появяват качване на килограми, подуване и храносмилателен дискомфорт. Това предупреждава читателите на "Фокус" гастроентерологът и диетолог д-р Тихомира Георева.

"Важно е да се помни, че постът не е диета, а духовна практика, свързана със смирение, умереност и осъзнатост. Ето какъв е скритият проблем:

Когато месото и млечните продукти се заменят основно с тестени и сладки храни, организмът получава големи количества бързи въглехидрати. Това може да доведе до резки колебания в кръвната захар, по-силен апетит и по-лесно натрупване на мазнини", посочи д-р Георева.

Според нея, често срещаната постна комбинация – боб, ориз и хляб – също не е подходяща за всеки. При хора с колит, раздразнено черво или чувствителен стомах тя може да предизвика подуване, газове и дори обостряне на чревните симптоми.

"В практиката си често виждам пациенти, които идват в кабинета ми с оплаквания от подуване, тежест, болки в корема или нестабилна кръвна захар и се притесняват, че страдат от сериозно заболяване – панкреатит, хроничен колит или друга гастроинтестинална патология. В много от тези случаи обаче основният проблем не е ново заболяване, а начинът на хранене", твърди д-р Георева.

Над 80% от функционалните гастроинтестинални нарушения са свързани именно с хранителни фактори – прекомерен прием на въглехидрати, еднообразно меню, преяждане или неподходящи комбинации от храни и именно прекалената консумация на боб, ориз, картофи и хляб може да влоши симптомите.

По време на постите много хора увеличават значително тези храни, защото те са евтини, лесни и достъпни.

По думите на специалиста, проблемът е, че бобовите култури съдържат ферментиращи въглехидрати, които могат да причинят газове и подуване. Големите количества нишесте от ориз, картофи и хляб натоварват храносмилателната система, а еднообразното меню намалява приема на полезни хранителни вещества и растителни протеини. Резките колебания в кръвната захар усилват апетита и водят до преяждане. При хора с панкреатит, колит, раздразнено черво или чувствителна храносмилателна система това може да доведе до обостряне на симптомите.

Най-уязвими по време на постите са хората с инсулинова резистентност и диабет

Когато менюто е изградено основно от хляб, ориз, картофи, тестени изделия, сладки постни десерти се получава висок въглехидратен товар, който води до резки пикове в кръвната захар, по-силен глад, по-лесно натрупване на мазнини и влошаване на метаболитния контрол. Затова именно тези хора са едни от най-уязвимите по време на постите, ако храненето не е добре балансирано.

"За по-балансирано хранене по време на постите е добре менюто да включва повече зеленчуци, бобови храни в умерени количества, ядки и семена, разнообразни растителни източници на протеин и ограничаване на тестените и сладките храни", каза още д-р Тихомира Георева.

Митът за яйцата

След края на постите много хора се страхуват да консумират яйца, особено ако имат камъни в жлъчката.

"Това обаче е един от най-разпространените хранителни митове. Яйцата са лесно-усвоим протеин, богати на холин и лецитин и хранително плътна храна. В умерени количества и когато са варени, а не пържени, те обикновено не натоварват жлъчката. Проблемите най-често се появяват не от яйцата, а от комбинацията им с пържени и много мазни храни", посочи още специалистът.

"След дълъг период на пост е важно храненето да се възстановява постепенно, да се избягва преяждането в първите дни, яйцата да се въвеждат постепенно, месото да се консумира в умерени количества, да се избягват тежки и мазни ястия и да се добавят повече зеленчуци и фибри.

Истинският смисъл на поста не е само в това какво изключваме от менюто, а в умереността и баланса – както в храненето, така и в начина ни на живот", добави д-р Тихомира Георева.