Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A
Новините за поставени скрити камери в няколко козметични салона в Бургас, Казанлък, а сигурно има и на много други места, както и потресаващият скандал с видеонаблюдение в гинекологичен кабинет в София не са просто престъпления. Това е дъното на моралния разпад на обществото и ярко доказателство, че българската жена е оставена без защита в собствената си държава. Това пишат от ВМРО в своя позиция.

Публикуваме и остатъка от нея без редакторска намеса:

Нещо повече – това е символ на липсващия контрол от страна на институциите, който най-често е на хартия. Имаме цяла комисия за защита на личните данни. Паразитна структура, която лапа милиони левове от бюджета. Къде е? Какви мерки взеха?

Когато най-интимното пространство – там, където жената търси здраве и грижа, се превръща в стока за порнографски сайтове, вече не става дума само за липса на морал и на ред в държавата. Става дума за институционална капитулация.

Провал на контролните органи: Къде са Министерството на здравеопазването, РЗИ, МВР, Комисията за защита на потребителите и куп други раздути административни органи, чието задължение е да следят, да проверяват? Разрешителните за каквато и да е дейност не могат да бъдат просто документ, те трябва да гарантират сигурност на клиентите.

Разпад на държавността: Правителството носи пряка отговорност за това, че институциите са се превърнали в "пощенски кутии“, които винаги тичат след събитията, реагират постфактум, вместо да упражняват безкомпромисен превантивен контрол.

Посегателство върху устоите: Общество ни не може да защити жените и децата (има кадри с непълнолетни). Не може да защити тези, които дават живот, възпитават децата, обгрижват семействата, работят, а позволява да бъдат превърнати в обект на сексуална търговия, при това без знанието им,  не просто е изостанало общество, то няма бъдеще.

Настояваме за:

1. Незабавна ревизия на режима за издаване на разрешителни за медицински и козметични центрове.

2. Драстично затягане на наказанията за нарушаване на личното пространство с цел сексуална експлоатация.

3. Поемане на политическа отговорност от ръководителите на съответните контролни органи, допуснали това беззаконие и срамно безобразие.

4. Закриване на безсмислената Комисия за защита на личните данни, като паразитна и абсолютно излишна структура на скъпа държавна издръжка.

Защото със съдействието на една рухнала и абдикирала от задълженията си държавна администрация, жените на България стават жертва на абсолютно недопустими и недостойни практики.