Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Данни от сателитно проследяване на редки и застрашени видове птици показват сериозни проблеми, свързани с военните действия в различни региони. За това съобщават от "Зелени Балкани", които следят движението на видове като царски орел, черен и белоглав лешояд, ловен сокол, белошипа ветрушка, както и различни видове гъски, патици и корморани.

Природозащитниците, заедно с експерти от ФДФФ и ДПП "Сините камъни“, използват сателитни предаватели, поставени на над 50 птици. Чрез тях те проследяват миграцията и поведението на животните. Напоследък обаче все по-често се наблюдава влошаване или напълно изчезване на сигнала от тези устройства. Това води до липса на точни данни или до появата на "празнини“ в маршрутите на птиците, което затруднява научните анализи.

Основната причина за тези смущения вероятно е намеса в GPS системите, свързана с военни действия. Подобни смущения могат да оказват влияние на много големи разстояния – дори на стотици километри. Такива случаи са наблюдавани не само при проследяването на птици, но и в гражданската авиация. Един от известните инциденти е свързан с полет на Урсула фон дер Лайен, при който при кацане на летище Пловдив е изчезнал GPS сигналът. Подобни проблеми са регистрирани и в страни като балтийските държави и Финландия.

Според анализа на експертите съществуват два основни типа въздействие върху GPS системите. Първият е т.нар. заглушаване (GNSS jamming), при което сигналът се прекъсва и устройството не може да определи местоположението си. Вторият, по-често срещан проблем, е т.нар. "spoofing“ – фалшифициране на сигнала. При него приемникът не губи връзка, а отчита напълно грешна позиция.

Международни организации като EASA и ICAO също потвърждават съществуването на такива практики, при които се подават фалшиви или подвеждащи сигнали.

При проследяването на птиците това води до странни и нереалистични данни – например птица, която се намира в България, изведнъж "се появява“ на стотици километри разстояние, включително в райони като Крим или северозападната част на Черно море. Това ясно показва, че става дума за изкривяване на сигнала, а не за реално движение.

Подобни случаи са установени още през 2024 г., когато царски орел, маркиран в България, е отчел позиция в зона на военни действия в Украйна. Друг пример е от зимата на 2025–2026 г., когато друг царски орел, зимуващ в Израел, изчезва от системата за проследяване за няколко дни след началото на военни действия в региона. Едва след като птицата напуска опасната зона, сигналът се възстановява и отново става точен.

За по-задълбочен анализ към изследванията са привлечени учени от ВВМУ "Н. Й. Вапцаров“ и Аграрен университет – Пловдив, както и други специалисти и доброволци.

Проследяването на птиците се извършва в рамките на няколко международни проекта, финансирани основно по програмата LIFE на Европейския съюз. Те са насочени към опазване на редки видове като белошипата ветрушка, брадатия и черния лешояд. Допълнително се реализират и инициативи като проекта BirdsBELT, както и дългосрочни програми за защита на червеногушата гъска и възстановяване на ловния сокол в България.

В заключение, събраните данни показват, че военните конфликти оказват неочаквано и сериозно влияние върху научните изследвания и опазването на дивата природа, като пречат на точния мониторинг на застрашените видове птици и създават нови предизвикателства пред природозащитниците.