Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Русе
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
Агро
За донорството - болезнен разказ на една почернена майка от Пловдив
Автор: Цвети Тончева 09:37 / 02.06.2024Коментари (0)961
©
Интервю за "Фокус" с Лилия Бакалска, майка на загинал моторист в Пловдив. Според проучване, всеки ден умират 16 пациенти, които чакат за необходимите им органи. Донорството трябва да бъде кауза. То е проява на благородство и на сила.

Това е една мъчително разказана история за донорство от първо лице.

Съжалявам, че отново ви причинявам тази болка и ви карам да си припомняте и разказвате за онзи тъжен ден!

Трудно ми е, но трябва да говоря. Тогава ми се обадиха от полицията. Полицаят ми се представи и каза, че синът ми е катастрофирал. Ние бяхме на Калояново, при което тръгнахме към мястото. Полицаят ми звънеше през няколко минути и ми казваше да карам спокойно. Не съм карала спокойно, не знам как стигнах до там. То е на около 20-ина минути път, 15-20 минути е от селото до града. Там видях две полицейски коли, имаше полицаи, моторът на сина ми беше след линията, това е точно на един прелез “Шести септември" след Копривщица. Казаха ми, че е в хирургиите са го откарали с линейката, продължихме нататък, там се бяха събрали много мотористи, негови приятели се бяха събрали, защото той е пътувал към Гребната база, където мотористите са имали среща, за да могат  да карат, те така се събират. И той е пътувал нататък, през деня се чухме, той беше студент втора година “Стопанско управление" във Висше училище по агробизнес и развитие на регионите (ВУАРР). Обади ми се, че си е взел изпита, беше много щастлив. Всичко беше толкова хубаво, прекрасен ден, нищо не предвещаваше това, което се случи. Аз разбрах, че е в хирургиите, тръгнах нататък и през цялото време вярвах, че всичко ще бъде наред с него. Защото той беше млад, силен, здрав, и вярвах, че всичко ще бъде наред. Когато отидох в хирургиите, там друга част от момчетата мотористи и приятели бяха пред хирургиите, неговите братовчеди също вече бяха дошли. В крайна сметка се оказа, че шофьор на автомобил не е спрял на “Стоп", отнел е предимството на сина ми, при което е станал удара и той имаше травми по главата. В спешното, аз така и не можах да го видя. На мястото, където е паднал, където е била катастрофата, той още там е глътнал езика си, там хората от заведение, наблизо има едно заведение, което е било пълно по това време, то е след обед към 19.00 ч. лятно време, хубав слънчев ден беше. Пълно е било заведението, там веднага са реагирали и са извадили езика му, докато дойде Бърза помощ,.Бързо са реагирали от Бърза помощ. Така отидох в хирургиите, в Спешното и започна чакането. Никой не излизаше да каже какво се случва. Много дълго беше, много мъчително, чувах го как вика отвътре. Не знам, след много дълго време, имам чувството че след страшно дълго време никой не ме пускаше, никой не даваше никаква информация. И  не знам кога отвориха вратата, вече не се чуваше нищо, те го бяха качили в Клиника по анестезиология и активно лечение (КАИЛ) в тежките случаи. Докторът, който беше там в Спешното, ми каза, че има травми на главата, на мозъка при удара и за момента, че няма опасност за живота му, но травмите са му тежки и не се знае просто дали няма да има усложнения. Това беше, започна едно ... качихме се до горе, докторът, който го беше приел ни обясни същото нещо много човечно се отнесе, много добре този, който го прие ни обясни ситуацията. И започнах всеки ден в 13.00 ч. получавахме информация, седем дни, седем денонощия ад. Да, по принцип той на 5-ти като катастрофира, всъщност от 12 му е смъртният акт, но още на 11 казаха, че е изпаднал в мозъчна смърт. И беше много тежко, просто не знам как да ви кажа през какво тези дни и нощи само се молехме, но той ставаше по-зле. Казаха ни, че се влошава, вместо да се оправя, той се влошаваше. Но ние не губехме надежда аз вярвах до последно, че той ще се оправи и дори да не е на крака, ще бъде жив. В крайна сметка, докторът на 11 ни каза, че Неди е изпаднал в мозъчна смърт и нищо повече не може да се направи.Малко грубо ни беше съобщено, в смисъл, взимате ли си го, имате два варианта, или да си го прибирате, или да стане донор.

Така ви заявиха директно?

Ами да, така ни казаха - или си го прибирате, имате два варианта от тук нататък или да си го приберете или да стане донор, нали да дарите органите. При което аз казах на доктора, млад беше, казах му, че не може да иска отговор веднага, няма да го дам. Бяхме с мъжа ми, аз не знаех къде се намирам. И така излязохме от стаята и тогава си спомних, че имах разговор със сина ми, който беше месеци, може би няколко месеца, 4-5 месеца, не знам колко, но месеци преди това да си случи, си спомних и даже разказах на мъжа ми, че Неди сам е пожелал това. Разговорът ни беше вкъщи, в хола, телевизорът работеше, говорехме си за различни неща. Ние бяхме страшно близки с него, той си споделяше всичко, аз с него също. И работеше телевизорът, ние както си говорихме, той изведнъж погледна към телевизора, може би нещо са давали някаква такава новина за моторист, предполагам. И той каза: “Мамо, нас мотористите на пътя ни имат за донори". Аз му казах, “Неди, не говори така, не е така" и каза: “Не бе мамо, така е". И замълча, стана много сериозен и каза: “Аз, ако някога нещо се случи с мен, искам да даря органите си. Искам други хора да живеят, защо е нужно нали да гният в земята  тези органи, когато могат хора да се спасят, да бъдат щастливи и техните семейства". И аз му казах: “Неди, моля ти се, не искам да говориш такива неща". А той ме погледна и ми зададе въпроса: “Мамо, ти не би ли направила същото?" Казах му: “Да Неди, аз бих направила същото, обаче не искам да слушам такива неща". Това си спомних тогава, и знаех, и бях убедена, че това нещо ние трябва да го направим. Ние щяхме да направим същото, дори и без този разговор, но това, което аз си спомних, този наш разговор ми даде едно спокойствие и увереност, че той е пожелал това и че това е правилното нещо. И че няма да се сърди, няма да ме съди, защото това е негово желание. И така се случи, качихме се горе, тогава беше д-р Чифлигаров, той е по донорството координатор, посрещна ни.

Веднага ли го направихте или изчакахте някой и друг ден?

Не, не сме изчакали ден. Това беше някакви минути, при които аз просто трябваше след този шок и всичкото това нещо, нямам представа за време, може би 10-15-20 минути, не знам колко минути, аз не знаех къде се намирам. Просто излязохме навън на въздух, защото припадах там, не можех, а трябваше да поговоря и с мъжа ми, да ми кажа всичките тези неща. Качихме се горе, вече бяха се сменили докторите, беше този доктор, който го прие на възраст, заедно с д-р Чифлигаров, който е координатор по донорството. Говорихме с тях, те бяха държаха се много добре, наистина са големи хора, те са човеци, не само в бели престилки, но наистина хора, които усещаш, че ти съчувстват и как да кажа, са наистина хора. И тогава казахме нашето решение, при което на 13 е направена трансплантацията и Неди, моят прекрасен Неди спаси четири човека, които сега са живи и здрави.

Да, може би вие сега имате поне малко спокойствието, че една част от него живее все още чрез неговите органи?

О, да, да. Спокойствие ми дава това, че аз наистина частици от моя син живеят наистина в четирима човека, че това, което искаше стана, в смисъл, изпълних неговото желание. Чувствам едно удовлетворение, че съм направила каквото той е пожелал. И наистина, аз съм много благодарна, че познавам и Митко, че се свързах с него, че той е толкова прекрасно момче Той ми дава голямо спокойствие, голяма утеха.

Той всъщност носи бъбрека на сина ви, така ли?

Той носи бъбрека на Неди.

И сега с това момче контактувате и усещате близост?

Да, чуваме се постоянно, виждаме се, правихме предаване в неговия кастинг, вие сигурно знаете, че той започна след трансплантацията, след като получи втори шанс за живот това момче прекрасно започна да прави кастинг за донорството, а да може повече хора да говорят за това. Защото тук, в Българя много малко се говори по тази тема. Да, това е неприятна тема, това е тежка тема.

Болезнена е.

Ужасно болезнена, само че такива неща се случват, никой не е застрахован. Аз никога не съм си представяла, че ще ми се случи такова нещо. Но се случват тези неща и би трябвало обществото да се отвори към това, към донорството и трансплантациите, защото наистина се спасяват човешки животи. Нашата мъка и нашата загуба, това, което сме преживели никога няма да се промени това нещо, няма как да се промени загубата и това, че аз вече загубих сина си. Но други хора могат да живеят, могат да получат втори шанс за живот, защото те де факто  са обречени, те всеки ден чакат и се надяват да продължат живота си, да имат шанс за нов живот.

Аз още веднъж се извинявам, че ви причиних това, защото знам, че много ви боли, но наистина трябва да се говори. И затова ви потърсих, за да може да го кажете.

Няма проблем, аз съм готова да говоря, аз в името на Недялко, на моя син, на  Неди, и в името на всички тези хора, които са трансплантирани и заради Митко, който прави страхотни неща със своя подкаст, искам да се даде гласност и ще говоря. Трудно ми е, ужасно ми е трудно, но съм  казала, че няма да спра, който и да поиска да чуе, аз винаги ще говоря.

Другите трима кои са всъщност, знаете ли?

Не знам, само за един човек знам по-възрастен, не съм го видяла още, който е с другия бъбрек. Нямам сили да му причиня това, макар че много ми се иска да отида и да го видя и него. Свързала съм се с жена му, тя каза, че няма проблем. Само че не знам как ще се почувства той, и мисля и за него, така както мисля и за Митко. Защото те са хора, които си имат собствен живот и нямам право да навлизам в живота им. Макар че аз нищо не искам, искам само да ги познавам и да ги прегърна, нищо друго.

Така е. Всъщност, кои други органи на Неди сте дарили, освен двата бъбрека?

 

Черният дроб, който е в България, и сърцето, нямаше тук в България нямаше човек, който да приеме сърцето и д-р Чифлигаров тогава ми позвъни, всъщност затова и трансплантацията е станала на 13-ти, защото имат, доколкото знам, не съм на 100 процента сигурна, но мисля, че е в Румъния е сърцето му.

Може би те ще ви потърсят, все пак.

Много се надявам, много силно се надявам тези хора, които и да са, те много добре знаят кои са, в смисъл, в България не стават всеки ден трансплантации, които са трансплантирани на 13 май 2022 г., искрено се надявам да ме потърсят. Искам да ги познавам, просто искам да ги познавам и да ги прегърна.

Благодаря ви много, наистина много тежко е, че трябваше да се връщате към тези мъчителни дни.

Не, съжалявам, дано да съм успяла да  кажа всичко. Съжалявам, че пак плача, но аз не мога да се владея.

Малко ви натоварих пак, но наистина е добре да говорим по тази тема.

Няма проблем, аз съм си го приела това нещо. В смисъл, твърдо съм убедена, мога да отказвам, даже в началото, аз виждате ли вече 2 години не бях казала нищо. Даже в началото, това поисках и от д-р  Чифлигаров никой да не знае за нас. Защото аз смятам, че когато някой прави нещо такова, не е нужно хората да знаят.

Но сега сте на друго мнение?

Само че с времето, като мина време, просто аз видях Митко по телевизията, аз разбрах, че е той. И започнах, непреодолимо желание имах аз да срещна това момче, да го прегърна. И така му написах едно съобщение, което той може би ще ви го даде, в което му писах, че така и така искам да го видя, че аз съм майката на момчето, което, ако искате ще ви изпратя съобщението, на мен не ми е проблем, той също го има Митко. Той ми отвърна момчето, срещнахме се и така с него като започнахме да се чуваме, да се виждаме, и аз като разбрах, че прави този подкаст, просто реших, че няма нужда да се мълчи по тази тема. Напротив, трябва да се говори, кой както иска да го възприема.

На прав път сте, трябва да се говори.

Аз не исках да се знае, но сега смятам, че за това нещо трябва да се говори. И не ми пречи да изляза с лицето си и с всичко, с цялата си мъка, не ми пречи, че ще говоря за това.

 

И ние се опитваме да помагаме по темата, с каквото можем.

Ами това е много добре. Отвсякъде трябва, който може наистина, а вие медиите сте тези, сте хората, които могат да дадат гласност на всичко това.

 Ето и Митко, не знам дали знаете, той дали ви е казал, той е много скромно дете, но той сега юли месец заминава за игрите, които са за трансплантирани за Европейско първенство.

Това не го знаем.

Ще участва, ами не го знаете, защото той е много скромно и добро дете.

И сега също беше, преди няколко дни, беше в Благоевград, където се провеждаха също такива игри.

Хората продължават живота си, благодарение на други, които са взели правилното решение.

Като вас, които са го направили това.

Така е, трябва да бъдем добри. Трябва да правим добро, това е.

 

Трябва да бъдем добри. Много, много благодаря, и пак съжалявам!






Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
ТВ и шоу сезон 2024/2025 г.
Григор Димитров в турнири през 2024 година
Лято 2024
Природни стихии
Парламентарни избори 2024
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Русе и региона.
e-mail:
Анкета
Ще почивате ли идната зима?
Да, в България
Да, в чужбина
Не
Не съм решил/а още

РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:

За контакти:

тел.: 0886 49 49 24

novini@ruse24.bg

За реклама:

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Статистика: