Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Русе
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Други
Кино и филми
Културни
Личности
Музика
Кулинарни
Александър Стоянов: Наполеон Бонапарт е върховото изражение на всичките мечти, стремежи, амбиции на неговите съвременници
Автор: Екип Ruse24.bg 17:23 / 03.12.2023Коментари (0)601
© Фокус
Наполеон Бонапарт е въплъщение на своята епоха. Той съдържа в себе си всичко онова, което съдържа реално епохата – той е върховото изражение на всичките мечти, стремежи, амбиции на неговите съвременници. Такова мнение изрази в предаването "Сториборд" на радио "Фокус" с водещ Благой Иванов историкът Александър Стоянов, автор и на книгата "Наполеон“, която се появи броени дни преди едноименния филм на Ридли Скот.

"Наполеон със сигурност е продукт на своето време, но от друга страна нещата, които върши, размаха, с който ги върши, той на практика е продукт на историята и творец на историята. Така че той едновременно е и продукт, и творец на времето. Може би са много малко хората в човешката история, за които можем да кажем, че са успели да надскочат собствената си епоха и фактически да се превърнат в неделима част от реално голямата сюжетна линия на историята.“

По думите му Наполеон по принцип е човек и като всеки човек има и положителни, и отрицателни страни. "Отрицателните му страни са, че той е безкрайно амбициозен и е склонен да подчинява чуждото щастие и нещастие на своите цели, без да се замисля това какво причинява дори на собственото му семейство, какво остава за френския народ или пък за народите на другите държави. Същевременно обаче се опитва, доколкото е възможно, да бъде и социално градивен. Тоест всичко, което той прави, го прави с ясното съзнание, че иска да направи нещо добро, да остави след себе си един по-подреден и смислен свят, отколкото го е заварил, и вярва, искрено вярва, че всъщност вземането на властта при него не е за да управлява просто заради самата власт, а защото той има ясната идея, че взимайки властта, ще направи света по-добър. Тоест той вярва, че това което прави, е за добро,“ разказа още д-р Александър Стоянов.

"Перспективата за Наполеон се сменя драстично в рамките на историческия дискурс през XIX, XX и XXI век. Всеки век, откакто този човек е живял, има своя нюанс на тълкуване. През XIX век особено консервативната историография го смята за позитивен феномен заради това, че действително изгражда една система от закони, държавни структури, уголемява и стабилизира полицейски служби, данъчни, гранични и т.н. Т.е. за Франция от чисто институционална гледна точка това, което той прави, е изключително важно и положително. От друга страна обаче броя на хората, които загиват вследствие на неговите войни, е много голям, и през ХХ век дебатът се обръща, критиката се насочва към него от гледна точка на това, че той погазва свободата на словото, че той фактически погазва принципите на либералната демокрация, които са заложени в основите на Френската революция. И разбира се, от контекста на двете Световни войни, той бива подложен на критика заради грандоманската му амбиция да управлява Европа. Понякога казват да управлява света, но той не е имал специални претенции за световна доминация, по-скоро става въпрос за едно доминиране на Европа, а вече притежавайки най-богатата част от света, просто естествено оказваш влияние и върху останалата част от планетата. Сега вече през ХXI век се появява една оценка, която се опитва някак си да съчетае и двете, т.е. едновременно да покажем, че той може да бъде авторитарен тиранин от една страна, но от друга страна той може да бъде и социално градивна фигура. Историографията през ХXI век се фокусира върху това нито една оценка да не отива в някакви крайности, а да се търси някакъв балансиращ подход,“ обясни още историкът, като категорично заяви, че най-голямата грешка е да се съди за миналото през призмата на съвременния морал, и че историята трябва да бъде гледана през очите на хората, които са изживявали процесите.

Александър Стоянов разказа още за личността на френския император и обясни, че самият Наполеон започва да изгражда себе си като попкултурна икона още приживе, като финансира вестници, които да пишат статии за него, насърчава хората да разказват истории за него, поръчвал е да му се рисуват определени картини, в които той да бъде изобразяван по определен начин, като по този начин да създаде положителен героичен образ на личността му в историческата памет. "Общо взето той е бил съвсем наясно, тъй като има много големи познания по история, че не е толкова важно какво правиш, а какво хората ще вярват, че си правил, докато си бил жив. И затова той полага абсолютно всички съзнателни усилия всяко нещо, което прави, да изглежда героично, дори когато не е. Оттук нататък вече неговият образ е подет от поколенията. През XIX век ту критикуван, ту възхваляван, през ХХ век вече влиза в киното. Бройката филми, които излизат за него в рамките само на 20-те години след изобретяването на киното, е над 200 екранизации. Така че той е третата най-споменавана в литературата личност след Исус и Хитлер. Между другото само научните трудове са над 10 000,“ отбеляза историкът.

С филма "Наполеон“ на Ридли Скот на преден план излиза дебатът за начина, по който изкуството интерпретира една фигура и това доколко можем да допускаме волности в тези интерпретации. Според Александър Стоянов филмът е твърде хаотичен, с твърде неясно подбрани критерии защо определени сцени да влязат, а други не, липсва и сериозна проверка на историческата фактология, което създава цялостно усещане за проблематичност и неудовлетвореност. "Благодарение на тези исторически неточности се дава възможност на историците да се изказват по тези филми и да ги критикуват, което пък води до публичност, която за нас винаги, като една доста позабравена наука през този век, е добре. Това, че битката при Аустерлиц не се е случила изобщо по този начин, по който е представена във филма, това че при Ватерло са пропуснати някакви суперключови моменти – то липсва цял замък, който французите щурмуват през целия ден например, окей, това няма никакъв проблем да се преживее, но въпросът е, че когато самата лента е пълна с чисто кинематографски недостатъци, тогава вече и историческите неточности започват да стават досадни и тежки,“ заяви категорично той.

За Александър Стоянов един от най-въздействащите филми на историческа тематика е "Небесно царство“ на Ридли Скот: "Аз съм говорил с много фенове на средновековната военна история, всички съзнаваме неточностите в него, но на никой не му пречи, защото аз не познавам човек, фен на кръстоносните походи, който да не харесва този филм. Той е изпипан във всяко едно отношение. Иначе за исторически точни филми, има една разкошна екранизация на "Война и мир“ в четири части с Малкълм Макдауъл, останалият каст е от руски актьори, където и епохата, и битките, и всичко е пресъздадено много добре,“ сподели още той.






Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Актуални теми
ТВ и шоу сезон 2023/2024 г.
Бум на коклюш в България
Зърнената сделка
Парламентарни избори 2024
Задържаха журналиста Димитър Стоянов
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Русе и региона.
e-mail:
Анкета
Ще почивате ли идната зима?
Да, в България
Да, в чужбина
Не
Не съм решил/а още

РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:

За контакти:

тел.: 0886 49 49 24

novini@ruse24.bg

За реклама:

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Статистика: