Анна Цолова: Не си мислете, че хора като Мария Цънцарова ще си намерят работа лесно

Бившата журналистка и телевизинна водеща Анна Цолова отбелязва чрез публикация в социалните мрежи, че през последните дни името ѝ отново се споменава публично, този път като паралел със случващото се с Мария Цънцарова. Според нея това сравнение не е случайно, защото моделът не се е променил.

"Каквото си беше и днес си е така“, казва тя, визирайки начина, по който в България се оказва натиск върху журналисти.

Цолова прави разграничение между миналото и настоящето, като подчертава, че днес обществото е по-информирано.

По думите ѝ "и децата знаят на кого е държавата с главно Д и кой е #кой“. Тя отбелязва и нарастващата обществена чувствителност към проблема със свободата на медиите и "запушването на устата на журналистите“, което дълго време е било приемано като нещо нормално.

В разсъжденията си Анна Цолова обръща внимание и на широко разпространеното погрешно схващане, че журналисти, които са отстранени или притиснати, лесно могат да продължат кариерата си другаде. Тя категорично заявява:

"Не си мислете, че хора като Мария Цънцарова ще си намерят работа като телевизионни журналисти лесно.“ Според нея поглед към останалите големи телевизии е достатъчен, за да стане ясно, че подобна реализация е малко вероятна.

"Няма да я поканят да работи там“, допълва тя и уточнява, че това твърдение се основава и на личния ѝ опит, като оставя отворена възможността да бъде опровергана: "Ще се радвам да ме опровергаят.“

Цолова разсъждава и върху реакциите срещу самата Цънцарова. Тя посочва, че наблюдава активиране на множество хора, както с реални имена, така и анонимно, които действат срещу журналистката. Наред с това тя отбелязва и "тролските атаки“ срещу други потребители в мрежата, които публично изразяват подкрепа. В този контекст Цолова заключава: "Жестоката машина е включена.“

В обобщение, позицията на Анна Цолова излиза извън рамките на конкретния случай. Тя го разглежда като симптом на по-дълбок системен проблем – среда, в която независимата журналистика се санкционира, а натискът се упражнява не само чрез институции, но и чрез публично дискредитиране и страх. Според нея именно това превръща подобни случаи в изпитание не само за медиите, но и за обществото като цяло.