Д-р Ангелова за изложбата "Асимилация и съпротива на жените мюсюлманки": Никой не иска да рови рани, тези неща ги е имало

В Националния етнографски музей на БАН се открива пътуващата изложба "Асимилация и съпротива на жените мюсюлманки“. Тя е част от проекта "Политически репресии на жени мюсюлманки по време на комунистическия режим: женски мрежи на съпротива и гражданска реабилитация“. За нея разказа нейният организатор д-р Милена Ангелова – гражданското сдружение "Балканистичен форум – международен университетски семинар за проучвания и специализации“, в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“. 

Това е почти непозната в публичното пространство тема, отбеляза тя. "Като изследователи сме много благодарни и се радваме, че Националният етнографски музей ни покани и ще представя цял месец тази изложба. Ще има видимост за тези иначе невидими светове на жени, които в миналото са били репресирани“, каза д-р Ангелова.

Изложбата представя 17 табла с фотографии и документи от държавните архиви, представящи съдбите на жени от района на Пиринския край и Родопите.

"Вижда се една хронология на насилието. Показани са моментите, свързани с насилственото преобличане, забраната на традиционните празници, на сюнета, насилствената смяна на имената. Има табла, които представят и биографични случаи на женски активизъм. Изложбата хваща за гърлото, защото това са наистина непознати моменти. Тогава пропагандата не пропуска информация за това какво се случва на места като Рибново, в Барутин, в Корница“, заяви д-р Милена Ангелова.

Изложбата е пътуваща. "Идеята беше тя да пътува и да се връща към местата с насилие, за да може, след като няколко жени се престрашиха да разказват, да споделят този спомен за насилието, и другите да видят, че този разказ има място в официалната памет. Затова е много важно, че Институтът по етнология и Националният етнографски музей дадоха този достъп, защото сега съдбите на тези жени от различни села около Гоце Делчев могат да бъдат чути и видени, не просто в семейната памет. Тук вече става въпрос и за историческа справедливост, когато се даде глас и на жертвите. Тези неща ги е имало. Никой не иска да рови рани, но те трябва да се знаят и да се приеме, че има една немалка група хора, които са преживели това нещо и да се продължи нататък“, каза още организаторът на изложбата.