 © Ruse24.bg |  |
"Днес (петък, б.а.) извадих хубава бяла мряна от Дунав", похвали се известният рибар Борис Денов от село Връв. "Тази година уловът беше добър, реката е пълна с риба. Но мряната ще бъде първа, която ще покаже, че замърсяването е стигнало до нас", твърди познавачът на голямата река. След това ще дойдат резултатите от изследванията. Няма нищо по-тъжно да видиш в дълбока вода риба, обърнала кореми.На жителите на селото се е случвало и това да видят. Помнят януари 2007-а, когато се скъсала стена на хвостохранилище на завод за добив за злато в Бая Маре, Румъния. Следели новините по радиото денонощно. Бързо се прехвърляли от река в река мръсните води с цианиди и тежки метали, спомнят си още рибарите. Рибата усети замърсяването и изчезна. Тази, която се хващала в мрежите, не била същата по вкус. А и бизнесът на рибарите пропаднал за дълго време - никой не си купуваше такава риба, твърдят мъжете.
През 2001 г. експедиция от 18 учени от 8 европейски страни тръгнала с три кораба по Дунав и изследвала 95 проби на вода. Изводът бил - в реката са се натрупали силно замърсени утайки от тежки метали и горива. Учените обяснили това с войната в бивша Югославия и с аварията в Бая Маре.
През 2007 г. реката отново тръгнала замърсена. Този път от река Тимок, която довлича в Дунав амонячни съединения от завод в съседна Сърбия. Екозащитници открили източника на замърсяването - индустриална зона на брега на река Бели Тимок, приток на граничната река Тимок. Румъния тогава съобщила за измряла 20 тона риба. Инцидентът е с масивни размери, признава тогава и сръбският министър на екологията.
След 2007-а реката е пощадена - няма съобщения за замърсявания. До аварията в унгарския град Айка, при която от хвостохранилище към Дунав сега пълзят 700 000 това утайки от тежки метали. При движение на реката от 3 - 5 км в час тежката вода ще стигне границите на България в събота или неделя, изчисляват инспекторите от РИОСВ в Монтана. Започнахме наблюдение на реката като част от мерките по системата за действие след авария, обясни директорката Деница Славкова. Досега са взети проби от км 845,5 и 833,7 - при устието на река Тимок и при Ново село. Пробите са от брега и от вътрешността. Нищо не показва наличие на замърсяване - първите резултати за активна реакция рН, електропроводимост и съдържание на кислород са в границите на нормите. Чакат се изследвания за съдържание на манган, кадмий, олово, арсен, мед, цинк, никел, хром, натрий, калий, живак. Според Славкова рискът тежките метали да стигнат до българския участък е малък, но въпреки това инспекцията остава нащрек.
Но хората, които живеят около реката, не са спокойни. И не само за рибата, голяма е опасността за питейната ни вода, призна кметът на Лом Пенка Пенкова. Целият град черпи питейна вода от източник, който се намира на брега на Дунав при село Добри дол. От кладенеца водата се изтласква с помпи по тръбите към Лом. През юли пазеха водната станция от реката и подпочвените води, които се вдигнаха високо заради нейното високо ниво. Но от тежки метали как да опазят кладенеца? Пенкова се надява връзка между дунавската и питейната вода да няма, но близостта им си е повод за притеснение. Пак започнахме изследване на питейната вода, за да сме в течение какво се случва със съдържанието и, каза тя. Имаме готовност да забраним ползването й. Спасението е в ограничаването на замърсяването още в горния участък, смята кметът.
И водата на видинчани се вади от кладенци, разположени близо до брега на Дунав. Те се намират на 16 км от града при село Сланотрън.
Аварията е най-голямата, която се е случвала някога близо до Дунав, алармираха от екозащитната организация KWW. В Унгария в същия район се намират още две хвостохранилища, които са потенциални замърсители при авария като сегашната, съобщават от организацията. Дали пък случилото се да не стане повод за преглед на потенциалните обекти, които заплашват реката със следващо замърсяване? И да се преброят и ликвидират и нашите цъкащи сега екологически бомби в близост до тихия ни бял Дунав?
Източник: в. "Стандарт" |
RSS
