
ЗАРЕЖДАНЕ...
Когато болката изпреварва възрастта: Разпознай Бехтерев навреме | ||||||
| ||||||
Основно засяга сакроилиачните стави, ставите и лигаментарния апарат на гръбначния стълб. Болестта има прогресиращ характер, като може да доведе до анкилози (втвърдяване и обездвижване на ставите) в тези области. "С напредване на заболяването се наблюдава ограничаване на обема на движение и принудително накланяне на тялото напред. С прогресиране на болестта, или в някои случаи още в самото начало, може да има засягане и на така наречените аксиални стави - раменни и тазобедрени стави, и периферни стави - коленни, глезенни, лакътни, малките стави на ръце и стъпала", казва д-р Адриана Камбурова от Отделението по ревматология на ВМА. Ето какво още добави тя: Някои пациенти може да са запознати и с термина нерентгенографски спондилоартрит. Той се използва при хора с клинични прояви на Анкилозиращ спондилит - възпалително-ставна болка, сутрешна скованост, но без рентгенови промени в областта на сароилиачните стави и гръбнака. При около ¼ от пациентите, диагностицирани с нерентгенографски аксиален спондилоартрит (често магнитно резонансни данни за възпаление в областта на сакроилиачните стави), в рамките на близо 10 години прогресират до класически Анкилозиращ спондилит. Болестта на Бехтерев обикновено започва в младежка възраст, между 15 и 30 години, и е по-често срещана при мъжете. Заболяването се среща основно при хора от бялата раса, като около 90% от пациентите с АС са положителни за гена HLA-B27. Това води до по-висок риск от развитие на заболяването сред близки роднини на болните. Нерядко има значително забавяне в диагнозата- средно 8 години при мъже и средно 10 години при жени. Половото разпределение е в полза на мъжкия пол при АС, а съотношението мъже:жени при нерентгенографския спондилоартрит, е еднакво. Точната причина за АС не е известна, но генетичната предразположеност играе ключова роля. Най-силният рисков фактор е наличието на HLA-B27. Заболяването може да се отключи от инфекциозни или други възпалителни процеси, но генетичният фон и имунната реакция са основни фактори за развитието на болестта. В основата на заболяването е така нареченият ентезит- възпаление на залавните места на сухожилия, лигаменти и капсули за костите. В хода на заболяването настъпва вторично възпаление на синовиалната мембрана на ставите и костни анкилози. В основата на това хроничено автоимунно заболяване стоят Т-лимфоцити, макрофаги , отделяне на голямо количество провъзпалителни цитокини, като тумор-некротизиращ фактор алфа, IL-17, IL-23 и др. Блокирането на тези молекули е цел на съвременната биологична терапия. При серонегативните спондилоартропатии има характерна болка, наречена възпалителна. Тя се разпознава по това, че е придружена от продължителна сутрешна скованост- обикновено повече от 60 минути, често пъти до обяд или дори през целия ден. Болките се подобряват от раздвижване,а персистират в покой. Често се наблюдава нощна болка, която буди пациента от сън. Най-често срещаните симптоми на АС включват: - Хронична възпалителна болка и скованост в гръдния отдел на гръбначния стълб и кръста с постепенно начало (често при жените преобладава ангажирането на шийния отдел на гр.стълб), болка и скованост в раменни и тазобедрените стави, болка, оток, ограничена подвижност на периферни стави. - Болката може да се увеличава след дълго седене или почивка, но се облекчава от раздвижване. - Възможни са и възпаления на други стави, като аксиалните стави- раменни и тазобедрени стави, и/или периферни стави- коленете и глезените, като нерядко оплакванията не са симетрични. - Може да се появи болка в ахилесовите сухожилия или в петите. - Може да има дактилит, наричан още "пръст кебапче“ – възпаление на цял пръст на ръка или стъпало. - Може да има болка в областта на косто-стерналните съчленения, намиращи се отпред в областта на контакта между гръдната кост и ребрата. Характерно е, че тази болка ограничава свободното дълбоко вдишване и ограничава дихателния капацитет на пациентите. - Възможни са и конституционални симптоми като умора, загуба на апетит и отслабване на тегло. - При напредване на болестта настъпва привеждане на тялото напред и заемане на принудителна позиция, която влошава качеството на живот и води до известна степен на инвалидност. - Нерядко в хода на възпалението може да се наблюдават очни възпаления- увеит, което е резултат от системния характер на заболяването. Обикновено се засяга едното око със симптоми на болка, сълзене, зачервеване, замъглено виждане, светлобоязън. - Възможно е да се наблюдават и симптоми на възпалително –чревно заболяване. - По-рядко, но често в резултат от дълги години недиагностицирано или нелекуване заболяване, може да се наблюдава белодробна фиброза и възпаление на аортната клапа, водещо до придобит клапен порок. - За поставяне на диагноза се използват различни образни и лабораторни изследвания: - Рентгенографски изследвания – обикновена рентгенография или компютърна томография на гръбначния стълб и сакроилиачни стави (СИС). - Магнитен резонанс (МРТ) на СИС, гръбначен стълб - може да покаже по-ранни признаци на възпаление. МРТ се прилага при пациенти с клинични критерии за спондилоартропатия, но без рентгенови промени в областта на гръбнак и сакроилиачни стави. От МРТ белег за активност е наличието на костно-мозъчен оток. Чрез МРТ може да се открият и хронични промени като остеосклероза, костни ерозии, ново костно формиране.Налични са нови критерии за поставяне на диагноза ранен АС, създадени от европейската асоциация на ревматичните заболявания (EULAR), на база възпаление от магнитен резонанс. Това позволява по-ранно започване на терапия и забавяне прогресията на болестта. - Ултразвук на мускуло-скелетна система – използва се предимнно за верифициране на периферен артрит, ентезит, дактилит. - Кръвни тестове за изследване на възпалителни маркери (например, СУЕ-скорост на утаяване на еритроцитите и С-реактивен протеин). - Проверка за генетичния маркер HLA-B27(наличието му или отсъствието му само по себе си не може да потвърди или отхвърли диагноза) Лечението на анкилозиращия спондилит има за цел облекчаване на симптомите, подобряване на качеството на живот и забавяне на прогресията на заболяването. Основната терапия включва използването на нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), които облекчават болката и възпалението, но не спират напредването на болестта. По-ефективни са биологични лекарства като TNF-α инхибитори, IL-17 инхибитори и JАК-киназни инхибитори, които намаляват възпалението. При засягане на периферните стави се използват и конвенционални болест-модифициращи средства като метотрексат и сулфасалазин. Освен медикаментозната терапия, е изключително важно редовно провеждане на физиотерапия и лечебна физкултура за поддържане на мобилността. Прогнозата при анкилозиращия спондилит зависи от ранната диагностика и започване на лечение. Колкото по-рано се започне терапия, толкова по-добре се контролират симптомите и се забавя напредването на болестта. Въпреки че не съществува пълно излекуване, своевременното лечение може да предотврати сериозни увреждания на ставите и гръбначния стълб и да подобри качеството на живот. Без лечение, болестта може да доведе до значителни ограничения в подвижността и да засегне други органи като сърцето и белите дробове. |
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@ruse24.bg