Коя е най-ефектната екранизация по "Брулени хълмове" на Емили Бронте?

Харесах новата версия на "Брулени хълмове“, въпреки че много хора я намират за доста по-пошла и плоска спрямо романа и неговата концепция. Това каза журналистът и кинокритик Зорница Аспарухова – Зузи в предаването "Сториборд“ на Радио ФОКУС c водещ Благой Иванов. y"Брулени хълмове“ е единственият роман на Емили Бронте. Той излиза почти едновременно с "Джейн Еър“ на Шарлот Бронте. Публикуван е за първи път през 1847 г. под псевдонима Елис Бел, а второто му издание е отпечатано през 1850 г. "Вариантът, който ние познаваме, е редактираната от Шарлот версия, която излиза година след смъртта на Емили“, допълни Зузи.

Според нея романът е метафоричен и поетичен и може да има различни прочити. "В него има магически реализъм, защото има история с призраци. Има страшно много теми, които са битови, но същевременно са представени по лиричен начин – не само темите за смъртта и за изоставянето, но и темата за любовта в най-чистия й вид, във вида, в който ние се влюбваме по най-детския и романтичен начин“, поясни гостът.

Романът има много преводи на български език. "Имам три копия на "Брулени хълмове“ и съм голям фен. Когато го прочетох в доста по-ранна възраст като ученичка, имаше peдицa неща, които не разбрах, тъй като романът може да бъде метафоричен, може да бъде прочетен по много, много начини. В него има теми, които човек открива в по-късна възраст. Когато го четох като студентка, вече успях да схвана някакви неща. "Брулени хълмове“ е известен с любовната си история, но там има теми, свързани с отмъщението, с нихилизма, с цинизма, с това любовта да се превърне не просто в омраза, а в онзи мрак, който изяжда душата ти и те превръща в черупка, в една обвивка на човек. И, разбира се, романът е за семейната памет, за родовата памет, за това колко важно е семейството, в каква среда порастваш и какъв е социалният ти статус“, разказа Аспарухова.

"Брулени хълмове“ според нея се оказва по-устойчив като сюжет, като литература и като адаптация, отколкото останалите романи на сестрите Бронте. Той има над 35 адаптации. "Включително такива, които са за сцена, за радио, за всякакви форми на изкуство. Едно от последните вдъхновения от "Брулени хълмове“ е романът и в последствие филмът по "Здрач“ на Стефани Майър“, посочи кинокритикът.

Една от любимите адаптации на Зузи е тази с Лорънс Оливие. "Този филм адаптира само първата половина на романа, до смъртта на Катрин. Малко хора знаят, че само първата половина на романа разказва любовната история на Катрин и Хийтклиф. Във втората половина вече имаме идеята за родовата памет и за това, че тези, които идват след нас, са тези, които ще пазят нашата памет и ще ни презентират в бъдещето“, поясни Аспарухова. Друга много успешна според нея адаптация на романа е тази с Рейф Файнс и Жулиет Бинош от 1992 г. на режисьора Питър Космински. "Това е една от модерните адаптации. Филмът се опитва да е максимално достоверен спрямо романа – епохата и нравите са много добре застъпени. Той обхваща целия роман. Бинош играе ролята на Катрин в първата половина на филма, но и ролята на собствената й дъщеря във втората половина, защото според екипа на филма Хийтклиф заслужва да бъде преследван не само в отвъдното, но и в живия живот. В това има много романтизъм, а от друга страна и магически реализъм“, поясни Аспарухова.

Една от последните адаптации на "Брулени хълмове“ е на Андреа Арнолд и е с участието на Кая Скоделарио. "Много харесвам как работи Арнолд, защото у нея има усещане за документалистика – тя снима в реална среда, с естествена светлина. Моят проблем с тази адаптация е, че тя прави Хийтклиф чернокож и вкарва темата за расизма. Т.е. той не е просто пренебрегнат, защото социално е по-ниско от другите хора, а защото е и цветнокож“, поясни кинокритикът.

Последната адаптация на "Брулени хълмове“, чиято премиера бе преди броени дни, е на Емералд Фенел. В нея участват Марго Роби и Джейкъб Елорди. "Фенел обича да бъде скандална, вулгарна в някои моменти. Обича тази пищност, това превземане на цветове, материи, музика, която бумти отвсякъде, обича прекалените емоции. Въпреки това аз харесвам естетиката на това, което тя предлага. Фенел изчиства всички допълнителни сюжетни линии, които съществуват в романа на Бронте, и променя някои сюжетни връзки, за да обслужват историята, която тя иска да разкаже. Тя се концентрира изцяло върху любовната история между Хийтклиф и Катрин и вкарва нещо, което не съществува в романа на Бронте – сексуалния елемент“, разказа Аспарухова.