Новата екранизация по "Чужденецът" на Албер Камю е вече в кината

"Чужденецът“ на Албер Камю е изключително важна творба. Централният персонаж – Мьорсо, е абсолютно неразбираем и невъзможен герой. Той е антигерой, отрязан от човешкия ни свят, той не познава нашите културни и социални кодове, с които сме свикнали да комуникираме, да боравим като жестове и емоции. Затова той е толкова далечен от нас. Това каза културологът Юлия Владимирова в предаването "Сториборд“ на радио ФОКУС.

Читателите не могат да се идентифицират с главния герой, тъй като Камю изрязва всичко човешко от него, допълни тя. "Всичко човешко му е чуждо. Затова ние не го разбираме и не виждаме смисъл в него. Героят на Камю е в емоционален вакуум, там няма как да има каквито и да е емоции, в които да се припознаем. Когато четох книгата, бях абсолютен чужденец на този персонаж, но впоследствие започнах да го разбирам, имайки предвид и някои съвременни явления, които много често могат да насочат именно към такова поведение, свързано с очакванията, със социалните мрежи, с кенсъл културата“, коментира гостът.

"Чужденецът“ е създаден в абсурдистката традиция. "Този герой изглежда на пръв поглед невъзможен за света, в който живеем. Така е било и когато се е появил романът. Централното събитие в него е не самото убийство, а осъждането. Най-абсурдното е, че той не е осъден за самото убийство, а за емоционалната му реакция“, отбеляза Владимирова.

Екранизацията на Лукино Висконти от 1967 г. прави адаптация на класическия шедьовър по класически начин – романтичен, с романтизиран герой. Той пресъздава героя на Камю като трагически образ – такъв, какъвто Мьорсо не е в романа. "Героят на Марчело Мастрояни има вътрешен свят, той е депресивен, той страда, но той е емоционален. Мастрояни е един много различен Мьорсо, един страдалец, няма я тази екзистенциална нишка, че човекът е осъден на живот“, обясни културологът и добави, че харесва версията на Висконти. "Тя е по-романтична и създава някаква надежда у човека. Има носталгия към бароковото изкуство.“

Миналогодишната адаптация на Франсоа Озон, която от 16 януари тръгва и по българските кина, според Владимирова е направена така, че да звучи актуално. По думите й тя е по-силна от гледна точка на самия роман и посланията му. Озон успява да покаже невъзможността на образа на Мьорсо. "Филмът умишлено е черно-бял, за да може най-точно да ни представи защо този герой ни е чужд и защо светът там няма цветове, няма емоции, а всичко е някак студено и хладно. Там има единствено контрасти. Тази хирургическа методика на Озон е изпълнила своята цел. Слънцето не е красиво, то е студено и пресиращо, то е натискът, който оказва върху Мьорсо“, коментира Юлия Владимирова.

Водещият Благой Д. Иванов горещо препоръча "Чужденецът“ на Озон да се гледа на кино. "Това е един изключително красив филм, една адекватна адаптация по наистина трудна за адаптиране книга“, сподели той.