Това, което ми направи впечатление в Ханой, е простичкият начин, по който живеят хората – смесица между град и селски начин на живот. Това каза психологът и пътешественик Александра Петрова в предаването "Утрото на фокус“ на Радио "Фокус“.

Тя разказа за впечатленията си от столицата Ханой и най-големия град – Сайгон. "Първото нещо, което винаги ми прави впечатление, където и да пътувам, е начинът, по който се движат и функционират хората. В Ханой правят всичко на улицата – събират се сутрин, закусват супи с нудли, говорят си, мият съдове на улицата, готвят навън. Стават много рано, лягат си късно. Тези хора са в непрекъснато свързване и взаимоотношения“, разказа Петрова.

Сайгон е модерен град с европейски облик. "Малко на моменти ми напомня част от архитектурата на Вашингтон, с едни големи сгради. Навсякъде има модерни заведения, младите излизат много. Във Виетнам е много скъпо да притежаваш личен автомобил заради високите данъци. Заради тежкия трафик повечето хора се придвижват с малки моторчета“, обясни Александра Петрова.

Виетнамската кухня включва много морска храна, речна риба, зеленина и много подправки. "Интересно беше, че в Ханой попаднах на ресторант, който същата година беше получил звезда "Мишлен“. Той е абсолютно непретенциозен, с много простичък интериор и потънал в зеленина. Имаше избор от два-три вида месо, включително риба. Сядаш на масата, сервитьорите идват и носят купи със салати, подправки, сосове и палят пред теб котлонче, на което в малки тиганчета сам започваш да си готвиш. За пръв път видях храна, която да е толкова свежа, с толкова много зеленина и която да е толкова семпла и вкусна“, сподели пътешественикът.

Във Виетнам среща две възрастни жени с оцветени в черно зъби. "Това е много стара традиция и може да се види рядко. Те са вярвали, че черните зъби ги предпазват от лоша енергия и ги държат здрави“, обясни Петрова.

Една от най-дългите влакови линии в света тръгва от Сайгон и стига до Португалия. Пътуването отнема 21 дни.

Пътешествието й продължава към река Меконг в Камбоджа. Там среща т.нар. "водни хора“ – наследници на древна цивилизация, чиито живот е изцяло свързан с реката. "Те са мюсюлмани. Нямат документи, защото много от тях са останали там по времето, когато са се водили войните с червените кхмери. Всички къщи и сгради са издигнати върху големи стълбове над водата.“

Там посещава и ферма за крокодили, където се приготвят ястия с крокодилско месо.

В Камбоджа посещава храмовете Ангкор Ват, Та Пром и Байон.