Пътят към по-здрав мозък минава през чинията ни

Оказва се, че пътят към по-здрав мозък може да минава през чинията ни. Риба и морски дарове, месо, зеленчуци без нишесте, горски плодове, ядки, семена, яйца и дори пълномаслени млечни продукти – всички те може да играят роля в поддържането на когнитивните функции.

Учени от Университета на Мисури изследват как точно храната влияе върху енергията на мозъка и риска от деменция. Техните резултати показват, че кетогенната диета – режим с високо съдържание на мазнини и ниско на въглехидрати – може не само да подпомага мозъчното здраве, но и да забавя или спира признаците на когнитивен спад при хора с повишен риск от болестта на Алцхаймер.

В Центъра Roy Blunt NextGen Precision Health проф. Ай-Линг Лин и докторантката Кира Иванич проучват ефектите на кетогенния режим при хора, носещи гена APOE4 – най-силният известен генетичен рисков фактор за късно проявяваща се форма на Алцхаймер.

В експеримент учените установяват, че при наличието на този ген и кетогенно хранене чревният микробиом при женските инидивиде е по-здрав и мозъчна енергия по-висока, отколкото при богат на въглехидрати режим. 

Защо се получава това? Причината е в това как мозъкът се захранва с енергия.

"Когато ядем въглехидрати, мозъкът ги превръща в глюкоза и я използва като гориво. Но при хора с гена APOE4 – особено при жените – тази трансформация е затруднена и мозъкът получава по-малко енергия. С времето това може да доведе до когнитивен спад“, обяснява Кира Иванич.

"Когато се премине към кетогенна диета, организмът започва да произвежда кетони, които служат като алтернативен източник на енергия. Така може да се запази здравето на мозъчните клетки и да се намали рискът от Алцхаймер.“

Резултатите на учените подчертават значението на персонализираното хранене – индивидуализиран подход, който взема предвид генотипа, микробиома, пола и възрастта.

"Не можем да очакваме едно решение да работи за всички. По-добре е да съобразяваме хранителните стратегии с особеностите на всеки човек“, споделя проф. Лин. 

Изследването е проведено с помощта на модерна апаратура за образна диагностика в Центъра NextGen, който обединява лаборатории и клинични пространства под един покрив – така пътят от лабораторните модели до клиничните изпитвания при хора е по-кратък.

За младата изследователка темата е и лична. "Когато баба ми се разболя от Алцхаймер, това ме мотивира да посветя работата си на тази кауза. Да знам, че мога да допринеса за опазването на мозъчното здраве на хората, е най-голямата награда“, споделя Иванич. Симптомите на Алцхаймер обикновено се проявяват след 65-годишна възраст и са необратими, затова за мозъчното здраве трябва да се мисли отрано, е категорична тя. 

Кетогенната диета е режим с високо съдържание на мазнини и минимално количество въглехидрати, при който организмът преминава в състояние на кетоза – вместо глюкоза започва да използва кетони като основен енергиен източник. Този процес подпомага метаболизма, намалява възпалението и може да има защитен ефект върху мозъка и сърдечносъдовата система.

Кетогенната диета обаче не е подходяща за всеки. Тя може да бъде рискова при заболявания на черния дроб, панкреаса или бъбреците, при диабет тип 1 и по време на бременност, пише Puls.bg. Затова този режим трябва да се прилага само след лекарска консултация и под професионално наблюдение, особено при хора с хронични заболявания.